НС реши окончателно - зависимости от ДС и РУМНО ще се обявяват при всяко кандидатстване за публична длъжност

Принадлежността към Държавна сигурност очаквано отново раздели партиите от управленската коалиция. Този път повод бяха промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, който регулира дейността на т.нар. Комисия по досиетата.

"Демократична България" вкараха текстове, според които принадлежността на даден човек към Държавна сигурност ще бъде обявявана всеки път,  когато даден човек се кандидатира за публична длъжност, дори ако вече има установена такава. Изменението мина благодарение на гласовете на "Продължаваме промяната", ГЕРБ и "Демократична България".

С новите редакционни промени текстът де факто заобикаля решението на Върховния административен съд, според което комисията няма компетентност да обявява повторно лицата, чиято свързаност с бившите служби вече е обявявала. Георги Свиленски от БСП също опита да промени текста, но с редакция, която предвиждаше закриването на комисията. Текстът обаче така и не бе подложен на гласуване. Дебатите в зала продължиха повече от 3 часа.

Рена Стефанова от "Продължаваме промяната"  обяви, че законът защитава правото на обществото да знае кой е бил част от службите при всеки опит да се насочи към властта.

 Депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков също защити позицията, че щом като няма лустрация, всеки път, когато някой иска да заеме обществена длъжност, комисията да припомня факта дали е бил част от Държавна сигурност. Според него въпросът с принадлежността не е бил решен навреме и макар и закъсняла, лустрацията е необходима, въпреки че все по-малко хора попадат в нея.

От "Възраждане" заподозряха, че се прави закон само и само комисията по досиетата да не бъде закривана. Петър Петров каза, че и в момента в сайта на Комисията по досиетата може да се провери кой е бил свързан с ДС. Той смята за порочна практиката Комисията да се задължи да провежда заседания отново и отново за едно и също нещо. Цончо Ганчев даде пример с журналиста и ексдепутат Велизар Енчев, който бил проверяван 17 пъти и всеки път излизала една и съща информация.

"Каква е ползата 33 години след промените отново да отваряме тази тема, когато по-голяма част от тези хора, които са били част от службите, не са между живите, а другите са пенсионери? Ще облекчим ли икономиката, ще помогнем ли на гражданите? Колко хора наистина са били разузнавачи и колко са работили за българската армия? Не обиждаме ли тях и техните поколения? Трябва да сме много по-внимателни, когато говорим за тази материя.", заяви пък Борислав Гуцанов от БСП. Съпартиецът му Георги Свиленски също се обяви за закриването на Комисията по досиетата.

ДПС, които на първо четене подкрепиха предложенията на ДБ, този път се отметнаха с аргумент, че 30% от досиетата са били унищожени и дори да бъдат разгледани, няма да бъде научена цялата истина. Обръщането назад в миналото е контрапродуктивно, констатираха те. "Този законопроект е дъвка за наивници. По този начин ние държим на каишка политици. Основният въпрос е не е кое е най-доброто, а кой ще определи кое е то", заяви Джейхан Ибрямов.

Източник: 24 часа