ООН прогнозира 3,4% ръст на цените на храните в България през 2026 г.

Чувството, че касовите бележки стават по-къси, а крайната сума расте, тревожи все повече български потребители. Според данни на Националния статистически институт, месечната инфлация за януари 2026 г. е 0,6%, като най-значимо увеличение се наблюдава в категорията "Хранителни стоки и безалкохолни напитки" - 0,9%. Натрупването на ръст през последните години обаче вече е двуцифрено и сериозно.

Не е изненадващо, че около 30% от разходите на българските домакинства се изразходват именно за стоки от тази категория, докато подгласникът ѝ е с два пъти по-ниска стойност. Тази тенденция предизвиква тревога у експертите и поставя въпроса: ще има ли промяна?

Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) публикува глобална прогноза за инфлацията на хранителните стоки през 2026 г., обхващаща 160 страни. Според прогнозираните данни, цените на хранителните стоки у нас се очаква да се повишат с около 3,4%, което е близко до световната средна стойност от 3,2%. 

В същото време редица съседни държави регистрират значително по-висок ръст. На първо място е Турция с 25,1%, което я поставя на трета позиция в света. След нея се нареждат Румъния и Северна Македония с очаквано увеличение съответно от 7,4% и 5%.

Най-ниска инфлация на хранителните стоки в региона се прогнозира за Гърция (2,9%), Черна гора (2,4%), Хърватия (1,6%) и Албания (1,2%). Единствено в Сърбия се очаква спад на цените от 1,5%.

В световен мащаб най-значителни увеличения се наблюдават в Иран и Аржентина. Причините са обезценка на валутата, геополитически конфликти и продължителен инфлационен натиск. Прогнозата за Иран достига близо 56%, а в Аржентина ръстът от 33,2% е резултат от дългогодишни тенденции, сходни с тези в Турция.

В САЩ, въпреки намалената покупателна способност на потребителите и нарастващите притеснения, очакваният ръст е умерен - около 2,7%, информира Money.bg.

По региони, Близкият изток и Северна Африка водят класацията с 8,9% - почти тройно над световната средна стойност. Следват Латинска Америка, Северна Америка, Европа и Централна Азия с ръст между 4,2 и 4,8%. Най-малък ръст на хранителните стоки се прогнозира в Азиатско-тихоокеанския регион - около 1%.