Освободеният от руски плен капитан Димитър Бурлаков нямал търпение да се прибере в България

Освободеният бесарабски българин, който беше пленен от руските военни и впоследствие разменен, се чувства добре. Капитан Димитър Бурлаков обяви пред bTV, че няма търпение да се прибере в България. Сестра му Райна Манджукова разговаря за пръв път с него по телефона.

Той потвърди, че вече се е в Днепър (Днипро). "Всичко е нормално. Нормално се чувствам, сериозно! Обезболяващи не приемам", сподели офицера от украинската армия в телефонния разговор със сестра си. Капитан Димитър Бурлаков оцеля по чудо, след като украински хеликоптер МИ-8 беше свален при ракетни удари над Мариупол.

След зловещата новина, че е загинал, после - безследно изчезнал, а след това жив, но в плен в Крим, на Велики четвъртък семейството на капитан Буркалов разбра, че той е освободен и се намира в Запорожие. За семейството това е второ чудо. Цялата фамилия е ангажирана да напомня името на Димитър на украински, руски и български - с надежда българинът от Бесарабия да попадне в списъците за размяна.

"В тези дни се видя колко много приятели имаме, не само аз, но и сестрите ми. Бяхме се запасили с търпение да чакаме. Чудото стана навръх Великден! Просто не мога да повярвам", споделя сестрата на капитан Бурлаков - Райна Манджукова. Човекът, който се обажда, за да зарадва семейството, е вицепремиерът на Украйна Ирина Верещюк.

Тя отговаря за хуманитарните коридори, спасяването на хора и размяната на заложници. "Чувствам се някак си несправедливо облагодетелствана от това, че толкова много хора, майки, сестри чакат вест за своите синове, а ние само за две седмици получихме всички подаръци, които можеше да ни даде съдбата! Продължавам да се моля", каза още Манджукова.

Сега на ход е дипломацията, казва Райна, която е убедена, че държавниците на Украйна и България ще съдействат брат ѝ да се лекува в София. "На малката ми сестра е казал: "Вашата жилетка ми спаси живота!". Нашата енергия е толкова силна, че няма да позволим да му се случи нищо лошо. Мен ме попита: "Како, написа ли вече ода за жилетката?".

Казах му, че не. Но ще я напиша - и за жилетката, за молитвата и за силата на вярата! Ще я напиша, когато вече си е тук в България", споделя още Райна. От първия ден на войната, а и преди това сестра му помага на бесарабските българи и на бежанците от Украйна.

Въпреки трудния момент на изпитание за семейството ѝ: "Човек трябва да прави добро винаги, без да чака отплата, тя ще дойде тогава, когато ни е наистина необходима!" След великденското чудо сестрата се моли брат ѝ скоро да прегърне съпругата, двете си деца и трите си сестри.