На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник. По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв. км.
В "Географското единство на българските земи” проф. Иван Батаклиев пише:
"Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград.
Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма... Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. ... Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи...".
Източник: БГНЕС
.jpg?s=348322)
.JPG?s=215373)
-1.JPG?s=164927)
%20(3).JPG?s=174401)
.jpg?s=348322)
.JPG?s=162438)
%20(3).JPG?s=174401)
%20(3).JPG?s=174401)
.jpg?s=348322)
.JPG?s=162438)
.JPG?s=111693)
