Отиде си актьорът Пламен Сираков

Днес ни е напуснал актьорът Пламен Сираков, съобщиха от Съюза на артистите в България. Пламен Сираков е роден на 5 юли 1952 г. в София. Четири години учи в Висшия лесотехнически институт, но всяко лято се явява на кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Малко преди да се дипломира като инженер, е приет актьорско майсторство във ВИТИЗ, в класа на проф. Сашо Стоянов и завършва през 1980 г. 

Пламен Сираков през 1980-1981 г. е актьор в Драматично-кукления театър във Враца, през 1981-1982 г. играе в Националната опера и балет, през 1982-1984 г. в Драматично-кукления театър "Константин Величков" в Пазарджик, а в периода 1984-1995 играе в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".

Част е от трупата на "Театър 199", където на Стената на славата пред театъра има пано с негови отпечатъци, послание и шарж. Там участва в постановките "Подземният" от Христо Бойчев, "Нищожно количество болка" по Джак Керуак и Чарлз Буковски, "Porno (Порно)" от Марио Фрати, "Един Буда, когото ще молите за още..." по Чарлз Буковски, "Късмет по дяволите" по Джак Керуак и Чарлз Буковски, "Времето е спряло" от Доналд Маргулис. 

"Пак имах късмет. Бяхме все млади във трупата. Ръководеше ни Иван Кондов, който много ни обичаше…страшно ни ревнуваше от всякакви извън театрални дейности. Може би оттам носим предаността към работата, чистото отношение към театъра…", разказва Пламен Сираков за работата във театър във Враца, припомня БТА.

Пламен Сираков има стотици роли в театъра и повече от 40 роли в киното. Той участва в радиопредавания, телевизионни театрални постановки, естрадни спектакли и концерти. Сред ролите, които изиграва са: Охльо Бохльо ("Мата Хари" от Недялко Йорданов), Масларски ("Милионерът" от Йордан Йовков), Неразумния ("Рейс" от Станислав Стратиев), Големанов ("Големанов"), Яначков ("Скакалци") - от Стефан Л. Костов, Габош Боршош в " Голямото чистене" (от И. Чурка, режисьор Николай Ламбрев). 

Играе във филмите "Мярка за неотклонение" (1983, режисьорка Мая Вапцарова), "Дело 205/1913 П. К. Яворов" (1984, режисьор Киран Коларов), "Скъпа моя, скъпи мой" (1986, режисьор Едуард Захариев), "Характеристика" (1986, режисьор Христо Христов), "Бързо, акуратно, окончателно" (1990, режисьор Михаил Мелтев), "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991, режисьор Иван Ничев), "Аритмия" (1992, режисьор Иван Балевски), "Йосиф и Мария" (1995, режисьор Милен Николов).

"Чисто статистически ролите, които не съм изиграл, са повече от онези, които съм направил. Но си давам сметка, че вече всяка такава може да се окаже и последна. Положението е като с последната любов – тя винаги трябва да е най-силна", казва Сираков.