Почитаме паметта на Апостола: Навършват се 151 години от обесването на Васил Левски

Днес, 19 февруари, се отбелязват 151 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски - това са имената, с които е известен Васил Иванов Кунчев. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи. На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.

"Каквото съм правил, в полза народу е" - казва Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

При почитане на паметта на Апостола има разминаване между датата на неговата гибел - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари. При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно е 18 февруари.

Историкът Янко Гочев в своя монументален труд "Убийството на Васил Левски. Виновниците. Граф Игнатиев" документално описва пагубната на граф Николай Игнатиев роля за хода и развоя на процесите в българското освободително движение. "Като посланик на Русия в османската столица от 1864г. до 1878г "вицеимператорът на Цариград" е пряко замесен в много антибългарски действия.Той не е в никакъв случай "българофил". Време е да спрат пропагандните внушения и манипулации на русофилската историография, обявила го за "българофил" и то много голям!?", подчертава Янко Гочев. 

Граф Н. Игнатиев е голям враг на българското национално движение през Възраждането, както на черковниците, които изпраща на заточение, така и на революционерите ни, които не подкрепя, а преследва, добавя историкът. "Той е главният манипулатор и изкусен играч в сянка на "процеса" срещу Левски. През 1872-1873г. граф Н. Игнатиев изиграва ключова роля за смъртта на Левски, тъй като не само не го спасява, но и задкулисно диктува поведението на софийските комисари (съд не е имало, действала е извънредна правителствена комисия с членове Али Саиб паша, Шакир бей и хаджи Ив. х. Пенчович). На практика убийството на Левски е поръчано от него, но е наредено от султана, който потвърждава искането на комисията за налагане на смъртно наказание", е неговият коментар.

"В основата на шестия опит за спасяване на Левски е заложена идеята за освобождението му чрез намесата на руската дипломация и зависими от нея лица. В него е замесен лекарят на Първата българска легия д-р Рашко Петров, който се опитва отново както през 1863 г. да спаси Левски. През 1873 г. д-р Р. Петров прави опит да спаси Левски, като прибягва до услугите на Н. Геров. Д-р Р. Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Н. Геров, който е и руски поданик да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски. Руският посланик в Цариград граф Н. Игнатиев категорично забранява на своя подчинен Н. Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен! Този момент е много важен. Той доказва, че руските дипломати са в течение на разследването срещу българите и че са се намесили в полза на свой поданик, който е незабавно освободен", доказва Янко Гочев.