На 21 май Българската православна църква почита светите равноапостоли Константин и Елена - владетелите, които променят хода на християнската история. Именно император Константин Велики слага край на гоненията срещу християните, като през 313 година издава прочутия Милански едикт, гарантиращ свобода на вярата в Римската империя.
По време на неговото управление започва изграждането на десетки храмове, а през 325 година е свикан Първият вселенски събор в Никея, поставил основите на християнското учение. Майка му Елена остава в историята с поклонническото си пътуване до Йерусалим, където според преданието открива Христовия кръст и подпомага строителството на едни от най-свещените християнски храмове.
У нас празникът е известен още като Костадиновден и е сред най-тачените в Странджа. Там векове наред се пази една от най-мистичните български традиции - нестинарството. Огненият ритуал, при който нестинари танцуват боси върху жарава с икони в ръце, съчетава древни езически вярвания и християнска символика. Обичаят се предава по наследство и е свързан с дълбока духовна подготовка, музика от тъпан и гайда и специални ритуали около иконите на светците.
В деня на празника нестинарите се събират в т.нар. "конак" – дома, в който се пазят свещените икони. След литийно шествие до аязмото на светците и обща трапеза с курбани, вечерта кулминацията настъпва на селския мегдан. Под звуците на тъпан и гайда нестинарите изпадат в своеобразен транс и влизат в огъня, вярвайки, че светците ги закрилят. В миналото хората приемали ритуала като свещен дълг, а прекъсването му се смятало за лоша поличба.
На този ден имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко и всички производни на имената.
.JPG?s=96171)
.jpg?s=95156)
.JPG?s=101627)
.JPG?s=119439)
.webp?s=99952)
