Така наречената "Асоциация на европейските журналисти в България" демонстрира за пореден път, че е една казионна организация, която е по-скоро "бухалка" на определени задкулисни кръгове, отколкото независима организация, призвана да брани свободата н асловото и правата на журналистите в България.
Представителите на тази организация са до един от средите на т.н. "протестъри" и всякоа своя позиция съобразяват не с общоприети правила за журналистическа етика и поведение, а с интересите на това задкулисие, което естествено прелива в международно такова.
Представителите на тази мнима журналистическа организация са обикновен ретранслатор на опорките на най-скандалните кръгове от българското задкулисие, които през последните 32 г. посткомунизъм са замесени в скандални приватизационни сделки, опити за кадруване в публичната власт с оглед запазване на награбеното по време на приватизацията, представители на най-неприемливата квота от "приватизационни пеликани", които са на прикритие като "издатели на вестници" и собственици на електронни медии.
Асоциацията на европейските журналисти паразитира върху термини, които нямат нищо общо с поведението и решенията й. Със своята позиция, която можете да прочетете по-долу, АЕЖ заема видимо страна в този скандален случай на репресия срещу журналистите от "Труд" и тя не е страната на журналистите, а на репресиращите, свързани с диктатурата на Румен Радев.
Ето и цялата позиция на АЕЖ:
Асоциацията на европейските журналисти – България следи конфликта между Министерство на културата и издателите на в. "Труд". В понеделник АЕЖ поиска от служебния министър на културата Велислав Минеков относимата информация по случая – кога е сключен договорът, какви са претенциите на Министерството на културата, какви са извършените плащания от наемателя, какви са неговите изискуеми задължения, какъв е предметът на висящия съдебен спор пред Софийски градски съд, кога е изпратена покана за освобождаване на помещенията и т.н.
Установихме, че Административен съд – София град на два пъти отхвърля искане на наемателя на помещенията фирма "Южен кръст 2001″ ЕООД да спре предварителното изпълнение на заповедта на областния управител на София за освобождаване на помещенията. Следва ново искане за същото с мотива, че управителят на фирмата се е самокарантинирал заради симптоми на COVID-19 и това му пречи да търси нови офиси. И това искане е отхвърлено, тъй като на съда не са предоставени никакви потвърждаващи новото обстоятелство документи.
Конфликтът между наемодателя, в лицето на държавата, и наемателя, в лицето на свързана с издателя на "Труд” фирма, продължава вече шести месец.
Важно е да се отбележи, че свободата на словото не предполага привилегии за определени медии, които да се ползват с преференциално третиране, от достъп до пресконференции, интервюта, до ползване на държавни имоти срещу символичен наем, реклами, фондове и.т.н.
За съжаление, през последните години виждаме, че близки до властта медии са получавали подобно привилегировано отношение, а когато то бъде прекратено, обикновено се прави опит това да се представи като репресия и да се представи като заплаха за свободата на словото. Само че, ако дадена медия е получавала по-благоприятни условия от държавата или от дадена община, това е точно обратното на мечтаната ненамеса на държавата в медиите. Затова и прекратяването на тези условия не може да се разглежда като заплаха за свободата на словото, а напротив, това е условие за справедливо третиране на медийния сектор. Както другите медии си плащат наемите и консумативите, това трябва да важи за всички.
В същото време всяко действие на властта, което засяга медии, трябва да е добре преценено, да е съразмерно и да не дава основания за съмнение, че се атакува свободата на словото.
.JPG?s=81336)
.JPG?s=177011)
.JPG?s=153540)
.JPG?s=263551)
