Сред предложенията за промени в Конституцията е 24 май да стане национален празник. Това каза съпредседателят на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) Кирил Петков.
Искаме да изведем културата и писмеността на преден план. Искаме да вкараме идеята, че сме потомци на просветители и с тези промени искаме да покажем, че бъдещето е в науката, каза той.
Предлагаме 24 май да се нарича Ден на българското слово, просвета и културата, и на кирилицата, каза премиерът акад. Николай Денков, представяйки предложенията на "Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) за промени в Конституцията.
Никой от другите празници не променя статута си, те остават официални. В глава 10 на Основния закон, където са описани герб, химн и флаг, трябва да поставим логично и мястото на националния празник, каза Денков.
Тази дискусия продължава много години и по различни причини не получи краен резултат. Сега можем да намерим решение в обществото. Опитахме се да намерим празник, който обединява, а не разединява, каза още той.
Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обясни, че проектът е резултат от дългогодишни усилия на демократичната общност, а в последните месеци текстовете са обсъждани на различни нива и в парламента с ГЕРБ и ДПС.
"Става дума за законопроект, който третира три големи въпроса - ядрото е в необходимото преструктуриране на съдебната власт и модела на управление чрез разделянето на ВСС и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор".
Основните предложения, заложени в проекта са:
промяна на датата на националния празник - 24 май;
мандатност на кметовете на общини;
преструктуриране на ВСС и създаване на отделен прокурорски съвет;
намаляване на мандата на главния прокурор и ограничаване на правомощията му;
въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи;
реформиране на института на служебните кабинети;
възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин.