1 март е денят на Баба Марта, един от най-българските празници. Баба Марта е символ на пролетта и на новия цикъл в природата. Днес си връзваме мартенички за здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Според народното поверие, червеният цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество, а белият символизира чистотата, невинността и радостта.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – денят на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. В съвременената традиция на 1 март българите слагаме мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите "Честита Баба Марта".
Първи март се смята за ден на името Марта. Най-много мартеници се продават ден-два преди празника и в самия ден, споделят търговците.
.JPG?s=359553)
.JPG?s=304124)
.JPG?s=303501)
.JPG?s=359553)
%20(1).JPG?s=291930)
.jpeg?s=115597)
.JPG?s=181480)