На последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси не е постигнат осезаем напредък в решаването на въпросите. Това заяви за БГНЕС членът на комисията проф. Кирил Топалов.
Участниците в нея са обсъждали през по-голямата част от времето протоколите от 14-та и някои следващи срещи, а срещата в петък е 19-та поред.
"Поради това и аз, и моите колеги, изразихме становище, че е абсурдно да обсъждаме протоколи от миналата година. Препоръчахме в близко време след всяка среща протоколът да се приема в един разумен срок и едва тогава да се отива към нова среща", заяви проф. Топалов.
Според него историците от РСМ проявяват познатата си неотстъпчивост и съзнателно бавене да се решават важните въпроси, защото очакват официална София да свали ветото и да започнат след един месец преговори за членство в Европейския съюз.
"Моето впечатление е, че те са твърдо убедени, че ще бъдат пуснати. А това все още далеч не е сигурно, че ще се случи, поне засега няма такива индикации, дори като че преобладават противоположните", отсече проф. Топалов.
"В началото на нашата съвместна работа имахме големи надежди, че нашите колеги ще бъдат по-конструктивни, тъй като впечатлението ни бе, че познават добре историческите факти и ще проявяват по-голяма обективност …", каза българският учен. "Но за съжаление те като че все повече втвърдяват позициите си, които са далеч от историческата истина, и сякаш все повече нямат желание да се реши какъвто и да било въпрос. Тъжно е, когато виждаш, че учените са готови да кажат на бялото черно, ако така им диктуват политическите позиции на управляващите.
Той коментира и последните инициативи бележити български възрожденски дейци, като Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович и други, да бъдат представяни като "македонци".
"Попитах колегите от РСМ има ли случай, в който някой от тези "македонски" възрожденци да е употребил думата "македонски" или "Македония" вместо "български". Няма такъв случай. Те винаги употребяват думата "български", а идентичност върху лъжи не се гради, тя рухва много скоро", категоричен е проф. Топалов и добавя: "Питам се, когато дойдат на моята възраст и настъпи времето на честните равносметки със себе си и с делата си, какво чувство ще изпитат – на удовлетворение от честно изминат научен път или на самопрезрение".