Европейският съд излезе с решение, в което се посочва, че правото на ЕС не допуска възможност законодателството на държава членка да въвежда изисквания за уседналост при придобиването на земеделска земя.
Решението е свързано с отправен през 2022 г. въпрос от Районния съд в Бургас по дело, което засяга текст от българския Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, уточнява БТА.
Законовият текст гласи, че право на собственост върху земеделски земи у нас могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от пет години; юридическите лица с регистрация по българското законодателство от по-малко от пет години могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество, отговарят на посочените изисквания.
Съдът на ЕС отбелязва, че макар целта на българското законодателство да е запазване на предназначението на земеделските земи, предотвратяване на спекулативни сделки и използването на земята за други цели, което би довело до значително намаляване на обработваемата земя, предвидените ограничения трябва да бъдат необходими и подходящи за постигането на тази цел.
Според Европейския съд ограниченията сами по себе си не могат да постигнат поставаните цели. Допълва се, че по същество законодателството ограничава не само свободното движение на капитали в ЕС, но и свободния избор на местожителство.
Отбелязва се становището на Европейската комисия, според което поставените цели би могло да се постигнат с други мерки. Комисията е дала пример с налагането на по-високи данъци по сделките за препродажба на земеделски земи скоро след като са придобити, или с въвеждането на минимални срокове на договорите за наем на земеделска земя.
.jpg?s=258123)
.JPG?s=141656)
.JPG?s=141656)
.JPG?s=273046)
.jpg?s=55707)
