Цените на храните чупят рекорди в България, "Промяната" хвърля все повече граждани под линията на бедността

Стойността на потребителската кошница, 30 дни от началото на новата година е 89лв. и е по-скъпа от миналата година с 11 лв., когато е била 78. Това изчисляват от държавната комисия по стоковите борси и тържища на база на цените на 27 хранителни стоки, съобщава bTV.

Истинската картина е много по-драматична, показват фактите. Обявената от "Продължаваме промяната" и другите три партии, участващи в управляващата коалиция (БСП, ДБ, ИТН), цел да "няма български граждани под прага на бедността", се оказа стопроцентов блъф, лъжа, фейк. За няколко месеца четворната коалиция "постигна" такава инфлация, "надгради" такъв хаос, който със забележителна приемственост доразви до космически висини от предишните две службени правителство, че е истинска загадка защо нито медии (с няколко изключения), нито граждани, нито НПО-та, толкова активни срещу правителствата на Борисов, не обелват дума, камо ли да излязат на протести. 

Промяната при доматите внос за 2022 година спрямо миналата година е в цели 55 %. Най-ниска за последните 5 години е била цената им през 2018 г. Зелето тази година е поскъпнало с 51%. Олиото също бележи голям ръст - 30%. Брашното също е сред тези със значително увеличение - спрямо миналата година, то е поскъпнало с 28%.

Цената на млечните продукти също бележи значителен ръст. Кашкавалът с 24%, а сиренето с 21% срямо миналата година. Има обаче и няколко продукта, които задържат своите ценови прагове - това са оризът, месото и яйцата, за които в момента можем да кажем, че държат плато. Най-същественото увеличение на храните на едро, което показват анализите на Държавната комисия по стокови борси и тържища започва през юни 2021 г. и продължава до края на годината.

"Към момента има едно относително равновесие, казвам относително, тъй като това е като буре с барут, което просто няма кой да драсне клечката. Ако нещата на пазара на енергийни ресурси продължат в този стил, продължава стойността на нарастващите тенденции – просто ще сме свидетели на една устойчиво нарастваща тенденция в цените и равнищата на храните", коментира Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища.

Как тази тенденция се отразява на портфейла на едно малко домакинство? За да поддържа здравословно и разнообразно меню за своята 4-годишна дъщеря, Девора Йовчева отделя между 500 и 600 лв. месечно от своя бюджет за храна. Най-много в сметката ѝ натежават плодовете. "Разликата е доста голяма, тъй като нейният десерт обикновено е плод и забелязвам драстично увеличение на цените на плодовете", казва Девора пред bTV.

Олиото е още един от продукт, за който Девора влиза в магазина на всеки две седмици. Към него добавяме още пет от най-често търсените и необходими продукти в кухнята и я придружаваме на пазар. Въпреки, че по-високите цени се отразяват на месечния ѝ бюджет, тя казва, че храната е перото, което не би могла да съкрати. "От храна и средства за обучение, според мен това са последните неща, от които човек трябва да спестява и да прави компромис", казва Девора. Каква е равносметката и след обиколката в магазина? За шестте продукта от потребителската кошница Девора е платила 20 лева без 5 стотинки. "Определено ми се струва много, особено за олиото и сиренето, което излиза 7,89 лв. за килограм", казва тя.

Според Владимир Иванов в момента трудно могат да се правят прогнози и да има очаквания, но картината по нашите ширини показва не само разлики с предходни години, но и цялостно изменение на пазара. "Буквално ние имаме преместване на кривите и от 2010 година насам, това е рекордно изместване. Към момента вече се говори за изместване на тенденцията и тя е доста по-висока, като равнища, особено за аграрния сектор, с нарастване цената на газта, торовете и препаратите за химическа защита и горивата отидоха много нагоре", казва той.