Навръх черната дата 9 септември за първи път публикуват списък с имената на жертвите на Червената армия в България. Той може да бъде видян в уебсайт "Съветската окупация в България (1944 - 1947 г.)". Той е на Държавната агенция "Архиви" и е част от тематичната дигитална колекция "Архивите говорят".
"През сайта на архивите той може да бъде достъпен. Става дума за 1500 документа с около 2600 страници, отнасящи се до различни аспекти на установяването и пребиваването на Червената армия в България", обясни по NOVA Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".
"Тези документи показват всекидневното общуване между червеноармейците и българите, а от друга страна показват икономическото изсмукване на ресурси и суровини", добави той. Огромна част от тях се публикуват за пръв път. Събрани са от 27 архива, като най-ценните се съхраняват в Централния държавен архив.
"Първо изчезват часовниците и велосипедите. Но такива дребни случаи въобще не подлежат на регистрация. Най-драстичните случаи на посегателства са убийства, грабежи с участието на повече от един войник", разказа Груев. "В значителната си част това са битови инциденти. Самите офицери са се отнасяли пренебрежително, дори насърчително към тези случаи", каза още той.
"В нашите изследвания, като историци, ние се занимаваме с конкретиката на вътрешнополитическия живот, но много малко отчитаме могъщия фактор за съветизация, който представлява Червената армия", смята Груев. По думите му Червената армия навсякъде е посрещната като освободителка, но усилията на всички историци доказват, че нейната дейност няма нищо общо с "пропагандната ѝ опаковка".
Сред безспорните приноси на тази платформа е и изготвеният пълен списък на жертвите на Червената армия в България, извлечен от самите документи. Той дава възможност на техните роднини и съграждани да научат по-конкретно каква е била съдбата на тези хора, съобщиха от Агенция "Архиви" в прессъобщение.