130 години от смъртта на българския държавник Стефан Стамболов

Българският Бисмарк
"Стамболов е най-способният държавник излъчен от балканските нации за целия XIX век!". Това е оценката, която дава американският историк Уил Мънроу.  Личността на Стефан Стамболов е обсипана с множество обвинения – къде положителни, къде отрицателни, но безспорен е фактът, че Стамболов е бил и остава един от най-успешните държавници в българската история. Наричан е от множество европейски политици и журналисти "Българският Бисмарк".

Стефан Николов Стамболов е роден на 31 януари 1854 година в Търново, тогавашна Османска империя. Започва да учи в родния си град, след което заминава за Русия, където учи Духовната семинария в Одеса.

Включва се в революционните организации, целящи освобождението на България. Издава заедно с Христо Ботев стихосбирка, от която е и известното произведението "Марш" с начален куплет:

"Не щеме ний богатство,

не щеме ни пари,

искаме свобода

с човешки правдини!"

Това е едно от най-известните произведения на Стамболов, станало масово сред населението. Песента е пята при множество сражения преди и след освобождението. След смъртта на Васил Левски Стамболов е избран за негов заместник, само на 19 години. Участва активно в подготовката и организацията на Старозагорското въстание. Помага за организирането на Априлското въстание.

По време на Руско-турската война е военен кореспондент на вестника "Новое время", участва в кампания за снабдяване на руската армия с храна и фураж.

След освобождението на България през 1878 година Стефан Стамболов е избран за депутат в Първото Велико народно събрание (1879 година). Макар и да няма нужните навършени години според правилника, Стамболов е един от хората, които се включват в изработването на Търновската конституция.

Стефан Стамболов защитава българския интерес по време на Съединението и след него при Сръбско-българската война, заедно с българския княз Александър І Батенберг и Рачо Петров.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия и последвалата война със Сърбия, в България се случва русофилският преврат, целящ свалянето на младия княз. Стамболов е начело на контрапреврата с цел връщането на Александър I. След тези събития Стамболов е избран за един от тримата регенти, които трябва да изберат новия български владетел. След дълги дискусии и спорове относно това кой да е следващият български монарх, регентите се спират на Фердинанд.

Управлението на Стамболов

След идването на Фердинанд, монархът назначава Стамболов за министър-председател. По време на своето управление от 1887 до 1894 г. провежда множество реформи, стабилизира страната във външен и вътрешнополитически план. Неговото управление е белязано с протекционистка политика, която цели ограничаването на вноса, повишаването на износа и по този начин стимулиране на българското производство и промишленост. Направени са изключително ключови неща за младото княжество – открити са пристанищата в Бургас и Варна, в повечето населени места са построени училища и църкви.

В столицата улиците биват наименувани, слага се осветление. Построени са множество ключови административни сгради. Между 1887 и 1894 година правителството и Народното събрание подкрепят развитието на минната промишленост и други отрасли чрез въвеждането на законови концесии. Те също така стимулират леката промишленост чрез специален закон, който предвижда снабдяването на армията с продукция от местни производители.

В резултат на тези мерки в страната се откриват 80 нови фабрики. През 1892 година в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение. То има международен характер и представя постиженията на българската индустрия и занаятчийство, включително първата българска парна машина и други технически нововъведения. Управлението на Стамболов е известно и с изкореняването на престъпността в България.

Външната политика на Стамболов

Всякакви отношения с Русия са прекратени. Установени са по-силни контакти със западните държави. Държавникът Стамболов затвърждава близки отношения със султана и турските власти, използвайки това за усилване на позициите на Българската екзархия и българските институции, особено в Македония и останалите области под османско управление. Благодарение на това турската власт признава доминиращата роля на българите в Македония, одобрява назначаването на български духовници и развива училищна и културна мрежа. Ориентирането на външната политика към Австро-Унгария и Великобритания дава възможност на правителството на Стамболов значително да увеличи разходите за обновяване на армията и пътната мрежа, като използва заеми от тези две държави.

Стамболов е известен с редица не толкова положителни неща за своята личност, някои от които са фактът, че нарушава Конституцията, която той е писал и приел, фалшифицира изборите. Замесен е в не един случай с корупция, обвиняван е, че е тиранин и диктатор. "Аз не съм убивал, освен неприятели на моето Отечество!" са думи на Стефан Стамболов.

След поредното подаване на оставка от Стефан Стамболов през 1894 година, княз Фердинанд І я приема. През 1895 година, на 3 юли, на път от клуб "Юнион" към дома му на улица "Георги С. Раковски", той е тежко ранен от руски наемни убийци, след което умира от раните си 3 дни по-късно – на 6 юли същата година, и е погребан в Централните софийски гробища.

До ден-днешен личността на Стамболов буди множество спорове в обществото, но безспорен е фактът, че той остава за България един от най-успешните министър-председатели, отделил целия си живот в служба на България. Определян като един от "строителите на съвременна България".