23 август е ден за почит на паметта на жертвите на тоталитарните режими

23-ти август е Ден на паметта на жертвите на тоталитарните режими на 20-ти век. Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Решението бе взето на 27 ноември 2009 г. от 41-то Народното събрание по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.

За първи път предложението датата 23-ти август да се чества като "Ден на жертвите на сталинизма и нацизма" е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов "Европейската съвест и комунизмът", където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация.

Документът, подписан от президента Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август - денят на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

Три месеца по-късно - през септември 2008 г. Европейският парламент приема своя декларация с препоръка към държавите членки на ЕС за обявяване на Ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Различните парламенти приемат различни наименования за деня на памет, но смисълът е един и същ.

Защо 23 август?

На 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави. Според книгата на Виктор Суворов, "Ледоразбивачът" СССР по-късно в противоречие с пакта Рибентроп-Молотов разширява инвазията си на север и това е една от причините за настъпилия разтърсващ света сблъсък между националсоциализма на Хитлер и болшевизма (комунизма) на Сталин, който доведе до милиони човешки жертви и хиляди безследно изчезнали и тероризирани както по време на Втората световна война, така и в установените комунистическия режими в Източна и Централна Европа.

Двата тоталитарни режима - нацисткият и комунистическият - се различават преди всичко по идеологическата си обосновка, не и по инструментариума си: при комунизма борбата е срещу класовия враг "за победа на прогресивната класа", при националсоциализма е срещу националния враг "за реванш на унизената нация". 

От спецификата на идеологията произтича и практиката на режимите - при комунизма борбата е всекидневна и братоубийствена, защото обявената за вражеска класа (класовият враг) е от същата националност. При националсоциализма (нацизма) врагът е външен - враг на нацията, и реваншът се постига преди всичко чрез война. Затова в мирно време в комунистическите режими жертвите на терора са повече, отколкото при националсоциализма и фашизма, казват историците.

Черната статистика на жертвите на тоталитарните режими

Трудно е да се посочат точни цифри на жертвите на тоталитарните режими в света, но съществуват приблизителни цифри, които не се нуждаят от коментар. Според бестселъра "Черната книга на комунизма", дала по-подробна картина на престъпленията на комунистическите режими в световен мащаб, статистиката на жертвите има следните изражения:

СССР – 20 милиона убити души;
Китай – 65 милиона убити;
Виетнам – 1 милион убити;
Северна Корея – 2 милиона убити;
Камбоджа – 2 милиона убити;
Източна Европа – 1 милион убити;
Латинска Америка – 150 хиляди убити;
Африка – 1 милион и 700 хиляди убити;
Афганистан – 1 милион и 500 хиляди убити.

Международно комунистическо движение и комунистически партии, които не са на власт – десетки хиляди убити. Общата цифра доближава 100 милиона убити души. Жертвите на националсоциализмът в Германия са между 9 и 11 млн. души.

Черната класация на тоталитарните режими отрежда първите три места на Мао Дзъдун, Йосиф Сталин и Адолф Хитлер с избитите по време на тяхното управление милиони хора.

Жертвите в България

В България липсва точна статистика на жертвите на комунистическия терор. Дискусия се разразява за избитите в първите няколко месеца на режима. Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд между 25 000 и 30 000 души. През февруари 1991 г. министърът на вътрешните работи Христо Данов обявява пред Народното събрание цифрата от 25 000 убити и безследно изчезнали.

Репресираните от комунистическия режим обаче многократно надхвърля тази цифра, когато към нея се прибавят осъдените от "народния съд" и другите поръчкови съдебни процеси на политическото правосъдие в периода 1944-1989 г., въдворените в лагерите, изселените, репресираните заради вероизповеданието или етноса, преследваните от Държавна сигурност и т.н.

Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите в периода 1923-1944 г. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5632 души – убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там.

Между 1941-1944 г. 357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 г. са правени и от Музея на революционното движение в България, създаден и ръководен от БКП.