33 години от свалянето на комунистическия диктатор Тодор Живков

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП от поста генерален секретар на партията е освободен комунистическият диктатор Тодор Живков. На практика е извършен вътрешнопартиен преврат, организиран от Москва и реализиран от най-верните й хора в страната - Андрей Луканов и Петър Младенов, с помощта на доскоро близки на сатрапа Живков комунистически номенклатурчици. 

Датата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП, която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата, е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума. Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка.

Ден преди свалянето на Живков, на 9 ноември 1989 г., в Германия бе съборена Берлинската стена. На същата дата се провежда заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на което Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, главни действащи лица са членът на Политбюро Петър Младенов и кандидат-членът Андрей Луканов. Във вътрешнопартийния преврат се включват и най-близките му доскоро болшевишки гаулайтери Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.

Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Диктаторът Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката "по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало", а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на следващия ден - 18 ноември, се провежда първият свободен митинг, организиран от т.нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред храм-паметника "Свети Александър Невски". 

Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.

През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.