33 години от свалянето на комунистическия диктатор Тодор Живков

Главните действащи фактори са съветското посолство, Петър Младенов и Андрей Луканов

Петър Младенов (на трибуната), Георги Атанасов (в средата) и Тодор Живков (вдясно) на пленума на 10 ноември 1989 г.
Петър Младенов (на трибуната), Георги Атанасов (в средата) и Тодор Живков (вдясно) на пленума на 10 ноември 1989 г. Източник: БТА

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП от поста генерален секретар на партията е освободен комунистическият диктатор Тодор Живков. На практика е извършен вътрешнопартиен преврат, организиран от Москва и реализиран от най-верните й хора в страната - Андрей Луканов и Петър Младенов, с помощта на доскоро близки на сатрапа Живков комунистически номенклатурчици. 

 

Датата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП, която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата, е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума. Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка.

 

Ден преди свалянето на Живков, на 9 ноември 1989 г., в Германия бе съборена Берлинската стена. На същата дата се провежда заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на което Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, главни действащи лица са членът на Политбюро Петър Младенов и кандидат-членът Андрей Луканов. Във вътрешнопартийния преврат се включват и най-близките му доскоро болшевишки гаулайтери Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.

 

Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Диктаторът Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.

 

В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката "по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало", а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

 

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

 

На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на следващия ден - 18 ноември, се провежда първият свободен митинг, организиран от т.нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред храм-паметника "Свети Александър Невски". 

 

Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.

 

През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат. 

Още от "Документи и архиви"

На 83 години почина бившият зам.шеф на ПГУ-ДС Тодор Бояджиев, който е работил за КГБ като зам.-резидент и резидент на ко

От документи от личното му кадрово дело и от работното му дело като зам.-резидент и резидент на ПГУ-ДС в Ню Йорк в края на 60-те и през 70-те години на миналия век разбираме, че е работил за КГБ

Прочетете повече прочетете повече

Още през октомври 2001 г. политологът Антон Тодоров описва анатомията на световния терористичен интернационал

Москва, която на практика създаде този световен терористичен интернационал по съветско време, сега интензифицира връзките с него, подчертава той

Прочетете повече прочетете повече

Бивш комунистически цензор в радио София, днес шеф в DW, обяви Кокорчо за новия Иван Костов (ДОКУМЕНТИ)

Днешният шеф на българската редакция на германското радио DW е бил комунистически цензор, завеждащ редакция в Главна идеологическа редакция на радио София и е решавал дали да се спре или не дадено предаване

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени