37 години от аварията в АЕЦ "Чернобил", предизвикана от съветското пренебрежение към ядрената сигурност

На днешния ден се навършват 37 години от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил, Украйна. Днес се отбелязва и Международният ден в памет на жертвите на радиационните аварии и катастрофи.

През нощта на 26 април 1986 г. в четвъртия енергиен блок на централната избухва мощна експлозия, а след нея и пожар. Той гори 10 дни и предизвиква изхвърляне на огромно количество радиоактивни вещества в атмосферата.

Според различни данни на експерти, вписани в официалните доклади, засегнатият район е около 160 хил. квадратни километра. Зоните, които са най-силно засегнати от радиацията, са разделени на четири.

Близо 300 хиляди души са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни материали.

31 души загиват веднага след експлозията в 4-ти реактор на централата. Радиационният облак бързо се разпространява, достига България, както и останалите държави от Европа. Стотици хиляди са засегнати от радиацията.

Информацията за аварията обаче е потвърдена едва на третия ден след експлозията. Инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори няколко години по-късно.

Първите месеци след аварията основната отговорност бе приписана на операторите, които допуснали много грешки, довели до взрива. Но от 1991 г. положението се промени и от персонала на АЕЦ бяха свалени на практика всички обвинения.

Да, хората са допуснали няколко грешки, но всички те са отговаряли на действащия през онзи момент регламент за експлоатация на реактора и нито една от тях не е била фатална. Така че като една от причините за аварията бе признато ниското качество на регламентите и изискванията за сигурност.

Основните причини за катастрофата са технически. Многото томове от разследванията за причините на катастрофата се свеждат до едно: взривилият се реактор РБМК-1000 е имал редица конструктивни недостатъци, които при определени условия (достатъчно редки!) са опасни. Освен това реакторът просто не е отговарял на много от правилата за ядрена сигурност, въпреки че се смята, че това не е изиграло особена роля.

Като две основни причини за катастрофата се смятат положителният паров коефициент на реактивността и т.нар. "краен ефект". Първият ефект се свежда до това, че при завирането на водата в реактора рязко се увеличава неговата мощност, т.е. в него по-активно започват ядрените реакции. Това е обусловено от факта, че парата поглъща неутрони по-лошо от водата, а колкото повече неутрони има, толкова по-активни стават реакциите на деленето на урана.

А "крайният ефект" е предизвикан от особеностите на конструкцията на прътите за управление и защита, използвани в реакторите РБМК-1000.

Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г. Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални.

През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН.

А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

Инцидентът в северна Украйна е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от употреба. №4 е заграден с нестабилен бетонен пашкул.

През 2015 година международни донори събраха допълнителни 180 млн. евро, за да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала в Чернобил.