38 години от аварията в Чернобил - престъпното поведение на Съветите, довело до десетки хиляди смъртни случаи

На днешния ден се навършват 38 години от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил, Украйна. Днес се отбелязва и Международният ден в памет на жертвите на радиационните аварии и катастрофи. През нощта на 26 април 1986 г. в четвъртия енергиен блок на централната избухва мощна експлозия, а след нея и пожар. Той гори 10 дни и предизвиква изхвърляне на огромно количество радиоактивни вещества в атмосферата.

Държавната информационна агенция на Съветския съюз - ТАСС, съобщава за инцидента цели два дни по-късно - на 28 април 1986 г. "В Чернобилската атомна електроцентрала стана авария. Повреден е един от атомните реактори. Вземат се мерки за ликвидиране на последиците", гласи лаконичното съобщение, отразено и в тогавашния бюлетин на БТА.

На следващия ден, 29 април 1986 г., Министерският съвет на СССР разпространява съобщение, в което се признава, че е имало "известно изтичане на радиоактивни вещества" и че при аварията са загинали двама души. "Сега радиационната обстановка в електроцентралата и в местността около нея е стабилизирана", декларира Москва. Първите подозрения за евентуален инцидент идват от Швеция, където е измерено рязко покачване на радиацията – тя е пет пъти по-голяма от нормалната.

В поверителното приложение на БТА от 29 април 1986 г. се посочва, че инцидентът е тема номер 1 на Асошиейтед прес, Агенция Франс прес, Ройтер и ЮПИ. "Някои агенции на запад разпространяват слухове, че при аварията в АЕЦ били загинали хиляди хора. Както вече бе съобщено, фактически са загинали двама души и само 197 са хоспитализирани. От тях 49 са напуснали болницата след изследване. Предприятията, колхозите, совхозите и учрежденията работят нормално", съобщава МС на СССР на 30 април.

Министерският съвет на Украйна (тогава страната е част от Съветите) съобщава, че "състоянието на въздушната среда в останалата част от Киевска област и в Киев не буди опасения (...) Качеството на питейната вода, както и на водата в реките и водоемите отговаря на нормите", твърдят комунистическата власт в Киев.

Според различни данни на експерти, вписани в официалните доклади, засегнатият район е около 160 хил. квадратни километра. Зоните, които са най-силно засегнати от радиацията, са разделени на четири. Близо 300 хиляди души са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни материали.

31 души загиват веднага след експлозията в 4-ти реактор на централата. Радиационният облак бързо се разпространява, достига България, както и останалите държави от Европа. Стотици хиляди са засегнати от радиацията. Информацията за аварията обаче е потвърдена едва на третия ден след експлозията. Инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори няколко години по-късно.

Първите месеци след аварията основната отговорност бе приписана на операторите, които допуснали много грешки, довели до взрива. Но от 1991 г. положението се промени и от персонала на АЕЦ бяха свалени на практика всички обвинения. Да, хората са допуснали няколко грешки, но всички те са отговаряли на действащия през онзи момент регламент за експлоатация на реактора и нито една от тях не е била фатална, заявяват съветските власти. Така че като една от причините за аварията бе признато ниското качество на регламентите и изискванията за сигурност.

Основните причини за катастрофата са технически. Многото томове от разследванията за причините на катастрофата се свеждат до едно: взривилият се реактор РБМК-1000 е имал редица конструктивни недостатъци, които при определени условия (достатъчно редки!) са опасни. Освен това реакторът просто не е отговарял на много от правилата за ядрена сигурност.

Като две основни причини за катастрофата се смятат положителният паров коефициент на реактивността и т.нар. "краен ефект". Първият ефект се свежда до това, че при завирането на водата в реактора рязко се увеличава неговата мощност, т.е. в него по-активно започват ядрените реакции. Това е обусловено от факта, че парата поглъща неутрони по-лошо от водата, а колкото повече неутрони има, толкова по-активни стават реакциите на деленето на урана. А "крайният ефект" е предизвикан от особеностите на конструкцията на прътите за управление и защита, използвани в реакторите РБМК-1000.

Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г. Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

Инцидентът в северна Украйна е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от употреба. №4 е заграден с нестабилен бетонен пашкул. През 2015 година международни донори събраха допълнителни 180 млн. евро, за да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала в Чернобил.

Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерския съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии.

Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво. Стоичков свидетелства:

"За Аварията в Чернобилската АЕЦ Министерският съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратко неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986. На 30 април излезе официалното съобщение на съветското правителство, което беше публикувано във в. "Работническо дело". Още на 29 април споделих с председателя на Министерския съвет Георги Атанасов за станалата авария и го информирах, че по линия на Гражданска защита са дадени указания за наблюдение. Предложих му да се проведе съвещание, което се състоя на 4 май. На същото бяха разяснени мерките, които следва да се провеждат от министерствата и председателите на общинските съвети".

Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, но те са много кратки и лаконични и закъснели. На 10 май следва ново правителствено съвещание.

На 5 май 1986 г. българският Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели към Министерския съвет на Народна република България заявява, че наблюдава радиационната обстановка. В официалното съобщение се казва, че в някои окръзи е регистрирано увеличение на радиацията до три пъти, което не представлява опасност за населението. Твърди се още, че водата във всички водоизточници в страната е с нормални показатели.

"В този период от време аз се обърнах към посланика на СССР Леонид Греков за изпращане на специалист за оказване на помощ. Той ми препоръча да се обърна към съветския Комитет за мирно използване на атомната енергия. Греков ми каза, че ние преувеличаваме опасността от радиационното замърсяване и "шумим" повече отколкото трябва. Отговорих, че като правителство ние сме длъжни да проведем тези мероприятия, които нашите специалисти считат за необходими", пояснява Григор Стоичков пред прокуратурата през 1990 г, цитиран от сайта desebg.com.

Той изготвя специален доклад по случая, адресиран до председателя на Държавния съвет Тодор Живков и министъра на народната отбрана Добри Джуров. "Информирах Живков, че има замърсяване и че сме взели мерки за разместване на зърното, за спиране продажбата на известно количество сирене и производството на ябълков сок. Казаното от мен беше възприето само като една информация без той да вземе отношение", казва още Григор Стоичков.

В началото на 1987 г. е изготвен нов доклад до Живков относно "Предварителна информация за радиационната обстановка в страната в края на 1986". В него се посочва, че в резултат на изхранването на животните със замърсени фуражи се очаква повишаване на радиацията.

Онова, което следва е повторно повишаване на радиацията в млякото и месото. Очевидно как радиацията се отразява на населението не е била от първостепенно значение за Тодор Живков, който в случаи, които пряко засягат интересите на СССР, както аварията в Чернобил, предпочита да не взима решения, които да предизвикат неодобрението на Москва.