АФП: България посреща тленните останки на цар Самуил, "Карл Велики на Балканите"

Повече от 1000 години след смъртта му останките, за които се смята, че са на цар Самуил – един от последните български владетели преди падането на България под византийска власт – бяха върнати днес в страната, отбеляза AFP.

На церемония в Музея на византийската култура в Солун българският премиер Румен Радев определи споразумението с Гърция като "историческо". То предвижда връщането на останките в България в замяна на 48 предмета, произхождащи от два манастира и митрополията на Серес и Нигрита.

"Тези останки и предмети принадлежат и на двата ни народа", заяви Радев. Гръцкият му колега Кириакос Мицотакис, който присъства на церемонията, определи върнатите на Гърция предмети като "безценни от културна, духовна и емоционална гледна точка".

Самуил, управлявал от 997 до 1014 г., води редица походи срещу Византия заедно с братята си и постепенно разширява властта си над голяма част от Балканите. Преспа и Охрид са сред основните центрове на властта в неговата държава.

От 1001 г. Византия постепенно взема надмощие, което достига своята кулминация с поражението на българската армия при село Ключ през 1014 г. Според историческите сведения след битката хиляди български пленници са ослепени. Самуил умира малко по-късно, а през 1018 г. България пада под византийска власт.

Карл Велики на Балканите
Историческото наследство на Самуил отдавна е източник на спорове между София и Скопие, като някои историци сравняват споровете с различните френски и германски исторически интерпретации на наследството на Карл Велики, посочи АФП. Предполагаемите останки на Самуил са открити през 60-те години на миналия век от гръцкия археолог Николаос Муцопулос, който ръководи разкопките в базиликата "Свети Ахил" на остров в Малкото Преспанско езеро.

Десетилетия на преговори
България официално започва преговори за връщането на останките през 2007 г. Въпросът е обсъждан от няколко правителства и периодично се превръща във важна тема в двустранните отношения с Гърция. Някои български историци обаче поставят под въпрос целесъобразността на споразумението, тъй като останките, приписвани на Самуил, никога не са били официално идентифицирани. За разлика от тях произходът на предметите, които Гърция получава, е установен, отбеляза АФП.

По данни на гръцкото Министерство на културата предметите са били пренесени в София през 1917 г. по време на Първата световна война и впоследствие са били изложени или съхранявани в Националния исторически музей. Според гръцките власти обаче между 1916 и 1918 г. български войски са разграбвали манастири на гръцка територия и са отнесли стотици византийски ръкописи и богослужебни предмети.

АФП обръща внимание, че връщането на останките се извършва по-малко от месец преди президентските избори в България, на фона на засиленото внимание към националната история в предизборната кампания.