Антон Тодоров
Нахалството на болшевишките офицери от РУМНО (някогашното военно разузнаване на НРБ) е превзело зеещи висини. В друга държава на такива екземпляри, които са служили на небългарската компартия и на нейните репресивни структури, нямаше да получат дори теоретична възможност да припарят в политиката, особено в законодателния орган на страната. Тук обаче няма никакви бариери и затова всякакви румнаджии преуспяват в това да мътят и без друго силно размътените глави на сънародниците ни. Обучени "ловци на души", ловки практици в измамата и лъжата, те нямат никакви задръжки в тях. Нямат никакви скрупули в това да практикуват двуличие и преиначаване на фактите в индустриални количества, в пласирането на измамни пропагандни клишета. Най-накрая, ловците на души от РУМНО са се инсталирали на всевъзможни позиции (от депутати и бизнесмени до шефове на НПО-та) и от амвона на комунистическата безнравственост тровят съзнанието на нищо неподозиращи хорица, които продължават да се връзват на този хор от проруски и проболшевишки сирени. Защо това е така? Аз имам своято истина на този въпрос и мисля да споделя поне част от нея.
В началото на 70-те години на миналия век в РУМНО е разработен фундаментален доклад със заглавие "Състояние на кадровата работа в Разузнавателно управление и мероприятия за подобряването й". Открих този изключително важен документ в онази част от архива на РУМНО, която вече е част от Централизирания архив на Комисията по досиетата. На стр.14 от него шефовете-кадровици на РУМНО задават ключовия въпрос: "Какви са ония предварителни лични качества, които ние трябва да имаме предвид при подбора на кандидатите, каква подготовка (образование) следва да имат?" Румнаджийските кадровици дават и своя отговор. Той обяснява онова, което те смятат за необходими "достойнства" на бъдещите комунистически военни разузнавачи. На първо място е поставен техният социален произход и идейно политическа-убеденост:
"Какви са ония предварителни лични качества, които ние трябва да имаме в предвид при подбора на кандидатите, каква подготовка (образование) следва да имат? Според нас при предварителното проучване на офицерите с цел провеждане на работа в РУ и използване като оперативни работници, на всяка цена трябва да се стремим да получим възможните най-пълни впечатление как кандидатите отговарят на редица изисквания..В по-общ вид те може да се сведат до следото:
1. Социален произход и идейно-политическа убеденост;
2. Делови и трудови качества;
3. Психо-физически качества;
4. Морално-волеви качества;
5. Нравствен облик и чистота;
6. Подготовка и обща култура;
7. Умение да се държи в обществото;
8. Здравословно състояние.
Какво по-конкретно включват изброените по-горе осем пункта?
1. Социален произход и идейно-политическа убеденост:
-от какво семейство произхожда кандидата;
-в каква среда е израснал и се е възпитавал;
-партийна принадлежност на кандидата и родителите му;
-оформен ли е марксистко-ленинският му мироглед;
-идейна убеденост и преданост към делото на Партията и народа;
-патриотично възпитание и наличие на развито чувство за национална гордост и достойнство;
-добро класово възпитание и критерии;
-как пропагандира партийната и правителствена политика" (Архив на Комисията по досиетата, Архивни документи на отдел "Кадри" на РУМНО, ф.23, оп.01288, а.е.760, л.14-15). Край на цитата.
Как Ви се струва това? Чак след социалния произход и идейно-политическата убеденост в този важен доклад, посветен на кадровата политика, са поставени деловите и трудовите качества. Показателно е, че когато даден кадрови разузнавач от РУМНО е изпращан на задгранична работа, на първо място в неговата подготовка са поставени дисциплини и теми по марксизъм-ленинизъм. Сами може да видите това в едно от факсимилетата, показващо "обучението" на лицето Таско Ерменков, преди да замине в Западен Берлин. Днес Таско Ерменков е инсталиран от Корлеия Нинова за водач на листата на антибългарската партия БСП в Търговище. Според мен тези документи, които ще прочетете по-надолу дезавуират всички днешни опорни точки на бившите куки от РУМНО, които се изявяват като медийни говорители и адвокати на антибългарската партия. Таско Ерменков особено преуспява в това. Някога да сте чули от него нормални тези, нормално мислене, нормално говорене, нормално поведение? Не, няма и да чуете, нито да видите.
Аз, както добре знаете, не се занимавам с празни приказки като посочения комуняга. Обичам да следвам златното правило на сериозните изследователи, а то е "Има ли документ, има история". Да видим какво разкриват за един от най-гласовитите трубадури на БСП документите от собственото му лично кадрово дело и как се синхронизира информацията там с цитирания в началото документ за критериите, по които навремето са ги подбирали и приемали там. Въпрос № 1 – от какви семейства произхожда Таско Ерменков. Баща му Михаил Тасков Ерменков е роден на 10.02.1920 г. в с. Бездница, Михайловградски окръг. Също е бил шумкар - нещо, с което безсрамният му син не пропуска да се похвали от парламентарната трибуна. Що за хвалба може да е това, че баща ти е бил проводник на една вражеска и окупационна външна сила. След 9 септември Михаил Ерменков е член на БКП и офицер от БНА. Умира рано – на 28.06.1976 г. Интересна е биографията на съветската му съпруга. Бащата на Наталия Михайловна-Ерменкова е бил офицер от Съветската армия, а майка й – кадровик и инспектор във "Военторг"-Калуга, т.е. пак военизирана. Таско Ерменков е член на БКП от 1983 г. - първоначално членува в 635 ППО (първична-партийна организация), а след това - в 624 ППО. Добре де, този ли дългогодишен ортодоксален комуняга ще продължи да ни досажда от трибуната на Народното събрание и телевизиите!
Що за наглост и нахалство е това? Представете си постнационалсоциалистическа Германия, в чийто Бундестаг и в телевизиите шестват хора от Абвера. Не можете да си го представите, нали? Затова Германия е това, което е и ще продължава да бъде най-мощната и важна държава в Европа, въпреки двете национални катастрофи, неизмеримо по-големи от българските. Затова пък в България всичко става нечовешки трудно, с хиляди съпротиви, с умишлено саботиране.Да, става така основно заради котвата, каквато нелустрираните щатни и нещатни сътрудници на РУМНО и ДС представляват. Като черна магия са, отровили са всичко – публичен живот, парламентарна дейност, медии, бизнес, служби, религия, духовност. Всичко!
А сега да видим отговора на въпрос № 4 - оформен ли е марксистко-ленинския мироглед на Таско Ерменков. Ето какво пише в една от партийните характеристики на Таско Ерменков:
"Има изграден марксистко-ленински мироглед и отлична идейно-теоретична подготовка. Непрекъснато и усърдно работи за идейно-политическото си израстване".
Въпрос № 5 - идейна убеденост и преданост към делото на Партията и народа. В друга партийна характеристика на лицето Таско е казано следното:
"Прояви се като идейно зрял комунист…постоянно усъвършенства марксистко-ленинските си знания…В оценката на събитията от вътрешен и международен характер изхожда от правилни класово-партийни позиции, но в отделни случаи е необходимо за проявява по-голяма задълбоченост и аналитичност".
Въпрос № 6 - патриотично възпитание и наличие на развито чувство за национална гордост и достойнство. Мисля, че това е някаква особена гавра със смисъла на думите. Да говорим за патриотично възпитание и за наличие на чувство за национална гордост и достойнство в РУМНО е перверзия! Най-мракобесната и обвързана тотално със съветското ГРУ структура, която много често е функционирала като обикновен апендикс на московците, да изисква горното от кандидатите си – това е някаква особена форма на гавра. Та РУМНО много често е поставяло интересите на Съветите пред тези на България. Бих добавил – винаги. Нека някой от бъбривите празноглавци да ни покаже един, само един-единствен документ от архива на РУМНО до 1990 г., където поне да се споменава словосъчетанието "национални интереси на България". Няма да намерят – това Ви го гарантирам. Толкоз за националната гордост и достойнство по румнаджийски.
Въпрос № 7 – добро класово възпитание и критерии. След всичко прочетено мисля, че това е реторичен въпрос.
Въпрос № 8 – как пропагандира партийната и правителствена политика. Четем "Партийна характеристика на др. Таско Михайлов Ерменков, член на 635 ППО":
"Др. Ерменков правилно познава и разбира политиката на БКП и активно съдейства за нейното провеждане в живота". А сега нека използваме метода на сравнението и да анализираме какво показват документите от архива на РУМНО за професионалните качества на този елемент. Обръщам специално внимание – това не са какви да е документи, от каква да е служба, не са писани от случайни хора. Това са обобощени оценки, рапорти, протоколи, в които началниците на Ерменков дават характеристика на свършеното от него. Нали и до ден-днешен реве като съветски лос по телевизионните студиа какви голям професионалист бил? Хайде сега да видим дали твърдението му отговарят на истината или е лъжа от край докрай. Част от това, което четете може да видите във факсимилетата на оригиналните документи, които са с ясен произход – Централизирания архив на Комисията по досиетата. Това изключва възможността недобросъвестни човечета да започнат да вият като койоти относно техния генезис.
И така, нека погледнем в личното дело (ЛД) на Таско Ерменков! Как се е проявявал като оперативен работник при своите задгранични командировки и как са оценени от неговите безпристрастни началници "постиженията" му там? Още в първата оценка, за първата година от пребиваването на ОР "Радулов" (псевдонимът на Таско Ерменков като кадрови разузнавач в Западен Берлин), е записано следното:
"Основна слабост на ОР е липсата на документални материали по основните разузнавани страни и все още непълно използване на предлагания в града книжен пазар". Това е – не само, че не е доставил никакви документални материали, но дори и в работата с открити източници оценката е слаба. По доставяне на образци документи и уясняване на агентурно-оперативната обстановка оценката е следната:
"ОР "Радулов" имаше за задача доставка на образци документи и не е доставил такива…По допълнителни указания му беше възложено да работи по задача 3637 т.2, но не успя да добие данни". Ами как да добие данни и докумени, след като както пише в същата оценка ОР "Радулов" се занимава основно с "изучаването (непрекъснато и задълбочено) на политиката и решенията на партията, стреми се към прилагането им и притежава необходимото умение за разясняването им. Има изградена активна жизнена позиция за осъществяване на комунистическите идеали в живота и дейността на колектива". Другарят Таско "непрекъснато и задълбочено" усвоява само комунистическата идеологическа боза. Кога да му остане време за истинска работа и как да я върши с подобен багаж в главата?
А сега да видим най-важното в оценката на Таско Ерменков:
„По изпълнение на организационните задачи:
През годината на кап. Ерменков бяха подадени на ръководство сътрудника "Владислав" и за доизучване и вземане на оперативно решение ДЛ (доверено лица) "Улус" и ПЛ (перспективно лице) "Мермер". Въпреки вложеното старание от ОР, съществени резултати не бяха постигнати. Не се забелязва положителна тенденция за закрепване на отношенията с лицата. По отношение на изпълнението на личните задачи по създаването на нова вербовъчна база, считаме, че положението не е оптимистично. Освен изготвените справки за три нови лица не се провеждат мероприятия за тяхното по-нататъшно изучаване и укрепване на отношенията с тях…Считаме за целесъобразно работата на ОР да бъде оценена като "неудовлетворителна". Може пък тези неласкави резултати да се дължат на това, че Таско е бил начинаещ военен разузнавач, макар и с претенцията да стане велик такъв.
Поглеждаме в личното му дело какво се случва по-нататък. Четем "Атестация за периода от 16.10.1984 год. до август 1989 г.на капитан Таско Михайлов Ерменков, помощник-началник на отдел в отдел VII":
"След заминаването си за Западен Берлин и включването в състава на РП (резидентура на прикритие, бел. моя), кап. Ерменков не положи усилия за целенасочено и бързо навлизане в контингента. Редица въпроси по изучаването на АОО също не бяха отработени достатъчно задълбочено. Това създаде предпоставки за сериозно забавяне в темповете на изграждане на лична върбовъчна база. Независимо от многократно даваните указания, кап. Ерменков не съумя да развие и укрепи отношенията си с дадените му на ръководство категории, което резултира в прекъсване на контактите и отпадане от по-нататъшна работа… Кап. Ерменков не проявява в необходимата степен самокритичност и самовзискателност. Не влага достатъчно усилия за постигането на съответствие между думи и дела. Не прояви сериозно отношение към социалистическата собственост и изразходването на финансовите средства".
Опааа! Таско, какво си правил с финансовите средства на резидентурата под прикритие в Западен Берлин, та такава оценка е попаднала в петгодишната ти атестация – най-важният оценъчен документ за един кадрови разузнавач в РУМНО. Резидентът в Западен Берлин пише убийствено заключение в оценката си:
"ОР "Радулов" проявява неумение да реагира и да взема правилни решения при усложнена обстановка, за което предлагам след неговото окончателно завръщане да се вземе административно отношение от ръководството на Центъра". Мнението на началника на отдел VII на РУМНО полк. Кобаков е същото:
"Считам съображенията на резидента за основателни, поради което предлагам кап. Ерменков в най-кратък срок да се завърне в НРБ и тук му се наложи дисциплинарно взискание. Подобни консумативни настроения кап. Ерменков е изразявал неколкократно и преди".
№05012/14.05.1990 г. Началник на отдел VII при РУ-ГЩ
Полковник: /Кобаков/
Питате се какви са тези "консумативни настроения" при Таско ли? Толкова е кокошкарска цялата работа, че не горя от желание да я описвам. Който все пак иска да прочете в детайли казуса, неко само погледне факсимилетата – там резидентът е описал всичко. За мен по-важна е оценката за работата на Таско Ерменков, която неговите началници дават. Знаете ли как се нарича тази оценка? Нарича се пълен, всеобхватен провал! "Великият" професионалист-военен разведчик Таско е оценен подобаващо от своите преки и по-висши началници.
Може би разбирате, че нищо от това, което четете нямаше да е достъпно за нас, ако нямаше Закон за досиетата и Комисия по досиетата. Има ли някой, който вече да не може да сметне две и две и да си даде сметка защо Таско, офицерът Енчев и сие врещяха толкова много срещу закона и комисията. Ето, за това, защото след тази публикация всеки вече ще е наясно какви голям "професионалист" е бил водачът на листата на БСП в Търговище и колко много е "работил" за България. И когато се възправи отново да демонстрира състоянието си от парламентарната трибуна да знаете, че има много основателни лични причини да го прави. Само, че тези лични причини нямат нищо общо с публичния интерес.