БСП краде най-добре! Нефтохим и далаверата "Зърно срещу петрол" през 1996 г.

Антон Тодоров, политолог

По време на вчерашното си посещение във Врачанско, където се срещна с животновъди и зърнопроизводители, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се обърна към местните кореспонденти на национални медии и към регионалните издания с молба да припомнят "зърнената криза" от 1996-97 г., когато управляваше БСП с премиер Жан Виденов. И веднага вметна: "Но така като Ви гледам - всички сте млади и не помните". 

Zonanews помни и има документите за тази далавера, от която загубиха всички, с изключение на няколко фирми от обръчите около тогавашните управляващи от БСП - загуби "Нефтохим", загубиха българските граждани, загубиха публичните финанси. Нека изпълним молбата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и подробно обясним какво се случи тогава.

Правителството на Жан Виденов, което дойде на власт след парламентарните избори на 18 декември 1994 г. доведе държавата и нацията до просешка тояга. В различни сегменти на публичното управление, стопанство и финанси ситуацията разви много бързо кризисни параметри и навлезе в скоротечна катастрофа през есента на 1996 г. Резултатите от това управление имат знаков характер, защото обобщават една максима за новата и най-новата българска история - щом на власт е БКП/БСП, страната задължително приключва с фалит, със скок на най-насъщните хранителни стоки, с галд, мизерия, инфлация, от които после в продължение на години не можем да изплуваме. И задължително се извършват гигантски далавери. БСП краде най-добре - това би трябвало да се изпише на един транспарант на сградата на тази партия на ул. "Позитано" 20. 

Един от тях е злополучната и довела до огромни загуби сделка за бартер на "Зърно срещу петрол". Тя е част от зърнената криза, която беляза управлението на Виденов и БСП. Каква е предисторията? През периода 1990-1995 г. износът на зърно от България е забранен. От 1995 г. забраната за износ на зърно отпада. Това се случва във връзка с преговорите по присъединяването на страната ни към ГАТТ, поради което режимът за внос и износ става силно либерализиран, като при редица стоки отпадат дотогавашните квоти и плафони. През януари 1995 г. правителството на Виденов потвърждава определената от служебния кабинет на Ренета Инджова квота за износ на пшеница. Въведен е режим на търгове за разпределянето на квотата за износ, която според тогавашният министър на земеделието Васил Чичибаба около 540 хил. тона пшеница. През април квотата е увеличена като един от формалните начини за това е чрез областните управи да се завишат данните за засетите площи и очаквания добив, което пък прави възможено увеличаването на квотата. Според много експерти износ през 1995 г. не е трябвало да има. Факт е обаче, че неспособността на тогавашния министър Чичибаба и неговия екип от Министерството на земеделието, чиято основна задача е съставянето и обезпечаването на зърнено-фуражния баланс, да определи очаквания и реалния добив, е основната причина за връхлетялата страната зърнена криза.

Както казва по време на пленарното заседание на НС на 26 юли 1996 г. депутатът от СДС Владислав Костов:
"Уважаеми господин министър-председател, аз не мога да се съглася с Вашите квалификации, които давате в началото на Вашия отговор. Защото и в момента земеделието продължава да си бъде своего рода държавен отрасъл. Защото Вие го ръководите - Вие и Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Защо го ръководите? Защото нито собствеността сте върнали на легитимните собственици, нито са създадени структурите, а продължавате Вие и Вашите земеделски идеолози да насаждате определен колхозен тип стопанисване и земевладение. С това доникъде няма да стигне нашето земеделие и само криза след криза. Това е цикличният характер за това, че Вие нямате идея как земеделието да стане такова, каквото е във всички нормални държави с развита икономика" (Стенограма от 202-то заседание на НС, София, вторник, 26 юли 1996 г., http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/5/ID/1224).

 
Реколтата през 1995 г. показва добиви под тези, които са регистрирани предишните години. Националният статистически институт прогнозира общ добив от 3.5 млн. тона, но реалният добив е около 2,7 млн. тона. Официално приетото количество, необходимо за изхранване на населението, е 1.6-1.8 млн. тона. Трябват още около 350 хил. тона за посев, плюс други 400-600 хил. тона в Държавния резерв, където според нормативната уредба трябва да има най-малко една четвърт от необходимото годишно количество, необходимо за изхранването на населението. Нужно е и зърно за приготвяне на фуражи за изхранване на животните в страната. В същото време намерения за износ през 1995 г. са регистрирали около 100 фирми за повече от 1.5 млн. тона жито. Според официалните данни на правителството експорт реализират 78 фирми, които са изнесли 554 700 тона.

Според Иван Костов, който изнася данните пред заседанието на НКС на СДС, което обсъжда задаващата се зърнена криза:
"Установили сме още, че е изнесено над 1, 1 млн. тона зърно. Само по море е изнесено 955 000 тона зърно от старана и от новата реколта. Изнесено е 115 000 тона брашно, което превърнато в зърно дава около 160 000 -190 000 тона пшеница. Това сме установили по безусловен начин. Установили сме още и това митниците ни го казаха, когато изготвиха доклада, че сведенията които дават за износа не обобщават всички подадени декларации. И подозрението, което г-н Соколов няколко пъти изтъква от наше име, че се изнася и не само по море. Имаме сведения, че е изнасяно зърно по Дунава. Ечемик е изнасян за Средна Европа и изнасяно зърно с влакови композиции и с ТИР-ове за Македония. Това зърно не е отчетено. Това е много важно обстоятелство, което трябва да имате предвид".

В списъка на най-големите износители са българо-швейцарска фирма. "Балко интернешънъл" ООД, в която с 50% участва "Гленкор интернешънъл" на Марк Рич – около 80 000 тона (Стенограма от 32-то извънредно пленарно заседание на НС, София, вторник, 11 юни 1996 г., http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/5/ID/1926),  както и фирмата на Мултигруп "Балкан агро", която с още една фирма на групировката са изнесли 34 000 т зърно. Изнесеното от "Балко интернешънъл" ООД зърно е почти два пъти повече от обема, който е споменат в пленарната зала на НС, според журналистически разследвания от онова време:
"По време на зърнената криза скандалният бизнесмен чрез фирмата си "Гленкор" влиза в джойнт-венчър с Комбината за цветни метали в Пловдив – "Балко интернешънъл" ООД. По този начин с уж разграничилата се от Марк Рич фирма "Гленкор" се реализират мащабни злоупотреби, твърдят източници от държавни ведомства. "Балко интернешънъл" ООД получава най-високата квота за износ на жито и слънчоглед и изнася по този начин 140 000 т зърно. "Гленкор", която притежава 50% от "Балко интернешънъл", от своя страна пък получава изключителните права за целия внос на пшеница в България чрез бартера за внос на жито срещу износ на горива за Сърбия. Сделката стана популярна като зърнената афера по време на социалистическото правителство на Жан Виденов. Фирмата внася зърното с 30-50 долара по-скъпо от износните цени в рамките на бартера, твърдят наши експерти. Според тях свързаната с Марк Рич фирма реализира износ на горива за 46.4 млн. долара, главно за Сърбия, и внася жито на цени с 84 долара над международните".

Като капак на всичко това, 1995 г. се оказва слаба година за добивите от зърно в целия свят, което предполага, че в ситуация на недостиг ще е много трудно да се намери зърно на мееждународните пазари. Нищо от тези факти обаче не е взето предвид от правителството на БСП и то удължава с един месец срока за износ на зърно. Освен товаоблекчава условията за експорт като преминава на режим на регистрация с експортна такса, т.е. премахва квотите. Това автоматично дава възможност на търговците да изнасят жито не само от старата, но и от новата реколта. През октомври 1995 г. се появяват първите признаци на дефицит и нито една институция не дава смислено обяснение как зърното е изчезнало още преди да е приключила кампанията по прибиране на реколтата. За капак и държавният резерв се оказва полупразен. Само за два-три месеца в края на лятото и началото на есента цената на житото се увеличава двойно. Расте и цената на царевицата, която става съпоставима с тази на чикагската борса. Тогавашният шеф на Софийската стокова борса Христо Миленков коментира, че "никоя цивилизована страна не изнася зърно през юли и август, това се прави най-рано през октомври, когато реколтата е събрана, разделена и остойностена". Опасенията, които Миленков изразява са, че изнесеното ще се върне в България с голяма надценка. През 1996 г. става точно това - зърненият дефицитът се покрива със скъп внос.

А "Нефтохим" АД е структурата, която "опира пешкира" и инкасира огромни загуби. Какво разкриват днес архивите на Нефтохим, Главна прокуратура и МС за тази афера? Според "Справка за сключените сделки на "Нефтохим" АД-Бургас по схемата "жито-петрол" през 1996 г. на тогавашната Главна прокуратура, изготвена на 15.09.1997 г. са извършени следните сделки с чуждестранни фирми и български купувачи на зърно:
Договор от 12.01.96 г. за бартер на 150 000 т. пшеница по 173.5 $/тон с/у 150 000 дизелово гориво по 172 $/тон, заедно с 2 анекса за количества и срокове на доставката;
1.    Договор от 17.3.96 г. с "Кодимпекс"-Унгария за покупка на 100 000 т. румънско брашно тип "Т-680" на стойност 28.4 млн. $;
2.    Договор от 22.3.96 г. с "Вемекс" Унгария за покупка на 4500 т фураж за прасета по 161 $/тон и 2500 т. фураж за птици по 183 $/тон;
3.    Договор от 22.5.96 г. с "Пано ТЛМ Импекс"-Румъния за доставка на 12 000 т брашно тип "Т-680" по 260 $/тон;
4.    Договор от 30.5.96 г. с "Гленкор интернешънъл"-Ротердам за покупка на 50 000 т. пшеница по 232 $/тон, увеличен с анекс за още 150 000 т. пшеница или общо 200 000 т пшеница, дадена като стоков кредит за срок от 4 месеца. 
5.    Договор от 17.6.96 г. с "Бепар холдинг"-Женева за покуупка на 2424 т пшеница по 217 $/тон;
6.    Договор от 28.6.96 г. за стойностна размяна на 3172 т пшеница по 215 $/т срещу изнас на полипропилен с "Булком трейдинг" –Лимасол, Кипър;
7.    Договор с ГУ "ДРВЗ"-МС за покупка на 140 000 т пшеница
8.    Анекс № 1 от 28.8.96 г. с ГУ "ДРВЗ"-МС за увеличаване на количествата доставено зърно.
9.    Приключителен протокол от 20.9.96 г. между "Нефтохим" АД и ГУ "ДРВЗ" 

Анализът на договорите показва, че те носят огромни загуби за "Нефтохим" ЕАД, по които е комбинатът е страна. Ето например подробности около договора с "Югопетрол". Тази сделка е договорена по време на посещение на правителствена икономическа делегация на 11 и 12 декември 1995 г. в Белград, водена от тогавашния вицепремиер Кирил Цочев /днес депутат от АБВ/. Клаузи на договора предвиждат натурална обмяна на 150 000 тона дизелово гориво срещу зърно в съотношение 1:1,014 със 60-дневно отложено плащане. Договорът е сключен между "Нефтохим"  и "Югопетрол" при  гаранцията на Югославската национална банка. 

Полученото от "Нефтохим" зърно първоначално се изкупува от Държавния резерв, а впоследствие (според непубликувано решение на МС от април 1996 г.) - от "Житомел" АД. Дизеловото гориво по сделката е транспортирано до Драгоман с български цистерни, а полученото от Сърбия зърно – със шлепове до дунавско пристанище. Доставката на зърното обаче закъснява с месеци поради непознаване от българска страна на Братиславската конвенция за корабоплаване по р. Дунав, несъобразяване с това, че "Параходство българско речно плаване" има предварителна ангажираност по чужди договори. Зимата на 1995-96 г. е и със сериозен ледоход, който също бави доставките. Правят се опити за доставка с жп вагони, но поради ниската пропусквателна способност на зърнените жп терминали, по суша са доставени едва 12 000 тона зърно, а през юни 1996 г. – единична доставка по море. До тогава "Нефтохим" е експедирал 93 000 тона дизелово гориво, с начало на доставките януари 1996 г. Срещу това "Югопетрол" е  изпратил 64 000 тона зърно (вкл. 7 500 тона брашно). Общото изпълнение към лятото на 1996 г. от сръбска страна е 72%, а общото изоставане е с 45 дни от датите предвидени в договора. Към този момент "Нефтохим" е ангажирал в сделката 18 млн. долара, т.е. 20 % от своя месечен ресурс. Поради забавянето на насрещните доставки и нередовното им заплащане от страна на Държавния резерв и "Житомел" АД, рафинерията натрупва междинен отрицателен резултат в размер на 14 млн. долара. Лошото изпълнение на тази сделка води до влошаване със средно 80 000 тона зърнения баланс на страната за първите четири месеца на 1996 г. А заложените в договора условия априорно ощетяват българската страна, въпреки че договорът е сключен под личното наблюдение на тогавашния вицепремиер и министър на търговията Кирил Цочев.

На 5 януари 1996 г. СДС, Народен съюз, ДПС и няколко независими депутати внасят искане за вот на недоверие към правителството на Жан Виденов. В мотивите е записано следното:
"Страната ни изпадна в тежка зърнена криза. Още през м. ноември, няколко месеца след прибиране на новата реколта, от пазара изчезна зърното. Силозите се оказаха изпразнени. Брашно на пазара липсва. Цената на хляба започна да се повишава. Цената на 1 кг брашно достигна 25 лева. Прогнозите са за цена на хляба след Нова година 30-40-50 лева. Тази зърнена криза се дължи на престъпната и безотговорна политика на правителството, което след съществуване на квоти за износа на хлебно и друго зърно т 20 юли освободи режима на износ и го направи регистрационен, при това при занижени експортни такси, стигащи до 5 долара на тон за определени периоди. Правителството продължава да демонстрира пълна безотговорност и неосведоменост; налице са въпиющи разлики между изказванията на отделни негови представители, вкл. и на министър-председателя: той заяви, че е  бил разрешен износът на 600 хил. т зърно и толкова е изнесено; министърът на земеделието и хранителната промишленост говори за 455 хил. т законно изнесено зърно и 120 хил. т незаконно изнесено. Официалните данни, посочени от началника на ДИК по телевизията бяха, че само през морските ни пристанища е изнесено 955 хил.т. зърно, а се знае, че зърно и брашно е изнасяно и по р. Дунав, чрез БДЖ и с тирове. В официална справка, получена от управление "Митници" в народното събрание, се сочи цифра за цялото изнесено количество в размер на 955 хил.т, толкова, колкото е изнесеното количество зърно по море. По едно и също време министър-председателят заявява, че внос на зърно няма да има, а министърът на търговията и външноикономическите отношения преговаря в Белград за внос на зърно. От една страна, официалните данни са, че зърнената реколта през 1995 г. е била много добра и е възлязла на 3200 хил.т или 3500 хил.т, по данни на Централния статистически институт (ЦСИ). Остава необяснимо ако наистина са изнесени от новата реколта само 545 хил.т, къде е останалото количество от над 3000 хил. т, което очевидно не може да бъде укрито. Появиха се обвинения между народни представители от Демократичната левица, които се обвиняват взаимно и стоящите зад тях фирми и икономически групировки за създалото се положение. Настъпилата зърнена криза; неснабдяването на редица градове и населени места с брашно и зърно изправи населението пред трудности; частните хлебопроизводители и хлебопродавци пред опасността от фалит. Това налага да се зададе въпросът не се ли касае до изкуствено създадена от правителството ситуация. Създалото се полоожение говори за пълна неспособност на правителството не само да овладее положението, но дори да го обясни; за съзнателно намерение да бъде заблудена българската общественост за истинското положение на нещата. На няколко поредни заседания на парламента правителството не даде отговор на поставените  му  актуални въпроси по зърнената криза. Ето защо ние внасяме вот на недоверие на правителството на г-н Жан Виденов, което носи вина за зърнената криза поради освобождаване на износа на зърно и брашно, без да бъде гарантирано потреблението в страната" (Мотиви на Парламентарната група на СДС за искане на вот на недоверие към правителството с министър-председател Жан Виденов, внесени в 37-то Народно събрание на 5 януари 1996 г., Пресслужба "Куриер" на БТА – 1996, януари 1996 г.).

Когато три седмици преди внасянето на вота на недоверие той се обсъжда в НКС на СДС (16 декември 1995 г.), бъдещият финансов министър в правителството на Иван Костов - Муравей Радев - умно подсказва следното:
"Дами и господа, това е едно чудесно решение и силно политическо насочено решение. Когато обаче ние искаме вот на недоверие, ние трябва да знаем, че най-подходящия момент е тогава, когато има криза не само, а когато тази криза е в своята кулминация. Аз задавам въпроса, има ли кулминация в момента на такава криза? Със сигурност няма. Следващият въпрос, ще има ли кулминация някога? Тук вече има два момента. Ако това правителство внесе по някакъв начин жито, плати го по-скъпо и го пусне евтино на пазара, тогава е наивно да очакваме, че поскъпването на хляба ще донесе, но тъй като няма да има такова поскъпване няма да има такава кулминация. Следващият въпрос, ако наистина обаче правителството не е в състояние да поевтини хляба, да внесе по най-евтини цени или да преглътне по някакъв начин срещу една бъдеща актуализация на следващия бюджет, някакси да излезе от тази дупка, в която влезе, това означава изместване в немногодалечно, обозримо бъдеще. Във всички случаи обаче, такава една криза, ако се създаде ще бъде…не по-рано от март, април някъде, дори май може би. Според мен ние трябва днес да решим какво, да хванем ли сега бика за рогата при всичката възможност тези рога един ден да ги изпуснем или да създадем едно напрежение, силно напрежение в управляващите чрез този вот, който ще бъде някъде вероятно в началото на месец януари. Във всички случаи той ще завърши неуспешно. Просто няма как да завърши успешно сега. Но той би могъл да даде един старт на едно масово недоволство оттук-нататък. Аз смятам, че това решение е по-претеглено да го дадем този вот с надеждата да взривим вътре ситуацията при тях". 

Едвин Сугарев проявява рядка за него непрозорливост, когато заявява пред колегите си в НКС следното:
"Кулминация на зърнената криза няма в момента, има кулминация на медийното представяне на хлебната криза, което е изключително важно. Най-вероятно ще внесат тихомълком зърно в перспектива и кулминация на кризата в реален смисъл вероятно няма да има". Случва се точно обратното.

През следващата, 1996 г., в България се развихря свирепа зърнена криза и започва бясно покачване на цената на хляба. Лидерът на СДС Иван Костов отправя поредица от питания и предизвиква многократно дебати в  парламента във връзка с избухналата криза със зърното през пролетта и особено лятото на 1996 г.:
"Искам обаче да напомня на всички тук, че Съюзът на демократичните сили предупреждаваше за задаващата се криза за зърното-и за хлебното, и за фуражното. В няколко питания, които аз държа в ръцете си, на парламентарната опозиция, ние ви предупреждавахме, че нещата ще отидат на зле. Казвахме ви и даже ви предлагахме решение на въпроса, още тогава. Ние се държахме като конструктивна опозиция, аз го казвам най-отговорно, защото преди да поискаме вота на недоверие, задавахме въпроси. Изяснихме степента на разбиране и вашето отношение към зърнения проблем тогава, нека да си послужим с вашите термини. След това разбрахме, че има двама виновни министри. Поискахме тяхната оставка, министър-председателят ги защити и тогава ние поискахме оставка на цялото правителство за зърнения проблем…. Всичко започва от провала с този над 1 млн. и 50 хил. тона хлебно зърно, към който, пак по думите на министъра, трябва да се добавят още 124 хил. тона ечемик и друго зърно, така че наистина става 1 млн. 150 хил. тона. Не може една държава да претендира за икономическа стабилност, ако си изнесе зърното. Не може да претендираме за стабилен курс на българския лев спрямо щатския долар, след като всъщност ние вземаме от пазара доларите, за да внасяме зърното. И тук продължават да ни заблуждават на тема "зърнената криза". Ето в ръцете ми договора на "Нефтохим" - Бургас. Ето го договора. (Показва документи) Знаете ли каква е цената в него? Цената е 27 хил. лв. на тон. Ето това внасяте в момента. По 27 хил. лв. на тон. Вие казвате: "Нефтохим" си внася. Ние ви казваме, че "Нефтохим" е на разпореждане на Министерския съвет. Вие казвате: "Нефтохим" си внася. Тук пише, че загубите на "Нефтохим" досега са 14 млн. щатски долара от този внос. Ето това е. Това е, което правите в момента, за да спасявате пробития зърнен баланс на страната. Вие всъщност отказвате да погледнете и продължавате да отказвате да поглеждате истината в очите.  Щом "Нефтохим" изнася това гориво, значи то не се появява на вътрешния пазар, или не се изнася за долари. Щом не се изнася за долари, значи в България не влизат долари. Щом не влизат долари, ясно е, че на валутния пазар ще има търсене на долари. Хвалите се с положителния баланс. Ами, разбира се - който е изнесъл 1 млн. тона зърно, той не може да няма положителен търговски баланс. Това зърно струва огромни пари" (Стенограма от 32-то извънредно пленарно заседание на НС, София, вторник, 11 юни 1996 г., http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/5/ID/1926).

Жан Виденов и компания буквално съсипват "Нефтохим" ЕАД. Когато СДС печели властта през 1997 г. започва детайлно разследване на случая "петрол-зърно" и загубите, които "Нефтохим" претърпява като резултат от участието си в тези договори. На 28 септември 1997 г. Румен Порожанов, тогавашен началник отдел в Управление "Финанси на стопанската дейност" в МФ изпраща докладна записка до министърът на финансите Муравей Радев. В нея описва финансовата схема за уреждане на взаимоотношенията по извършения през 1996 г. внос на пшеница, брашна и фуражи от "Нефтохим" АД:

"Уважаеми господин Радев,
В резултат на извършения внос от "Нефтохим" АД през 1996 г. на пшеница, брашна и фуражи, възникнаха неуредени финансови взаимоотношения между вносителя и потребителите на внесените продукти в страната – Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси", "Зърнени храни" ЕАД и други лица. Както знаете, до преди 4 месеца по тези сделки съществуваше пълна нейснота и единствено бяха предявявани претенции от вносителя, и се разменяше кореспонденция между ангажираните юридически лица. 
По инициатива на Министерството на финансите се извършиха проверки от ГУ "Данъчна администрация" и ГУ "Държавен финансов контрол", и беше изискана конкретна информация от Управление "Финанси на стопанската дейност". Съобразно своята компетентност бяха ангажирани и ГУ "Митници" и други управления на министерството. Проверяваните лица бяха "Нефтохим" АД, гр. Бургас, "Държавен резерв и военновременни запаси", "Деспред" ЕАД, гр. София и "зърнени храни" ЕАД, гр. София.
В резултат на извършената дейност се налагат следните изводи и констатации:
1. Няма нормативна документация на правителствено ниво за осъществяване на сделката по вноса на пшеница и брайшно, с която да се определят параметрите по вноса и специфичния ред и условия за реализация на вътрешния пазар /каквито всъщност са били/. Първоначален документ по сделката за извършения внос е подписаният между "Нефтохим" АД и ГУ "ДРВВЗ" договор за покупко-продажба от 15.03.1996 г. и анекса към него от 28.08.1996 г. На 20.09.1996 г. е съставен приключителен протокол между двете страни за окончателно уточняване на количествата по вноса и разплащане по сделката. Министерството на финансите не се съгласи с договорения в приключителния протокол начин за разплащане по сделката, поради неговата незаконосъобразност и непрофесинално /елементарно/ разглеждане на проблема. Поемайки инициативата в свои ръце, министерството изготви и предостави на "Нефтохим" АД указания за реда и начина по който да се извърши осчетоводяване на доставките от внос, като същите бяха съобразени с действащия режим на ценообразуване на внесените през 1996 г. стоки. Счетоводните операции за образуване на доставната цена бяха извършени със съдействието и под контрола на експерти от ГУДА. След приключване на този процес, доставната стойност на внесените стоки е както следва /приложена справка/:
-Пшеница: Количество 302 907,7 тона, доставна стойност-13 731 989.0 хил.лев.
-Брашна: Количество 10  695.53 тона, доставна стойност-370 485.1 хил. лв.
-Фуражи: Все още не са осчетоводени доставките на фуражи, но тяхното приблизително количество е 6 111.21 тона на стойност 151443.8 хил.лв. Общата доставна стойност е около 14 253 917.9 хил.лв.
2. Разпределението в страната на внесените през 1996 г. стоки е извършвано от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, облатните управители и други, в резултат на което фактически получатели на внесените стоки са били следните лица: ГУ "ДРВВЗ" – 148 268 хил. т пшеница; "Зърнени храни" ЕАД – 119 845.9 тона пшеница и 6 111.2 тона фуражи; Други лица – 10 695.5 тона брашна и около 30 000.0 тона пшеница. Съществува необвръзка между доставените по документи количества пшеница и реално заприходените в крайните получатели. Също така все още не са потвърдени количествата получени в т.н. "други лица", както и наличните средства от реализацията им. 
3. Внесената пшеница е реализирана по цени определени със заповедите за разпределение, като същите са били значително по-ниски от реалната доставна стойност и не са отговаряли на действащия режим на ценообразуване на брашната и пшеницата през 1996 г. 
В периода на извършването на вноса в страната са действали пределни цени на брашната и пшеницата. Съгласно правилника за прилагане на Закона за цените продажната цена на вносителите на стоки, за които има определени пределни цени се образуват на базата на разходите по вноса и надценка до 2 на сто от тези разходи. Към така образуваната цена се добавят фактически транспортните разходи до мястото на доставката след граничния пункт по документ. Горепосочените разходи по вноса се образуват на базата на реално платената цена на внесената стока, включително транспортните, застрахователните и други разходи, извършени във валута до българската граница, изразени в левове по централния валутен курс на БНБ към датата на регистриране на митническата декларация, митото, таксата за митническото оформяне и други такси и плащания, предвидени в нормативните актове. От внесените стоки е направена следната реализация на вътрешния пазар: "Зърнени храни" – Продадени са 199 371.95 тона за които са получени 1 228 101 970 лв без ДДС и 6 111.2 тона фуражи за които са получени 63 534 546 лв. без ДДС; ГУ "ДРВВЗ" – От полученото зърно по този внос през 1996 г. продажби не са извършвани. През 1997 г. са деблокирани с решения на МС и реализирани 84 400 т., от които 13 000 т. без разплащане, със срок на възстановяване в натура, 41 400 т. по 85щ.д./тон и 30 000 т. по 140 щ.д./тон. Постъпленията от продажбите са около 12 млрд. лв. Предвид зцабавената реализация е видно, че ГУ "ДРВВЗ" имо и ще има положителни разлики при продажбите, спрямо доставната стойност на стоката, което означава, че за тези количества не се налага да се опемат отрицателни цунови разлики; Другите получатели- все още не са установени поличените средства от реализацията на пшеницата и брашната, но като се има предвид, че реализацията е извършвана на същия принцип, както при "Зърнени храни", при тях ще има аналогични отрицателни ценови разлики. Видно от гореизложеното реализацията на пшеницата и брашната е извършена без да са спазени изискванията за пределни цени и начина на тяхното формиране. Ако пределните цени бяха изчислени съобразно извършените разходи по вноса и към тух беше калкулирана определена рентабилност, нямаше да се получат отрицателните ценови разлики при реализацията. Разчети за доставната стойност на внесените стоки, за приблизителните стойности при фактуриране от трана на "Нефтохим" АД и непокритите ценови разлики от реализацията са представени към докладната записка. От направените разчети е видно, че на ГУ "ДРВВЗ" следва да се фактирура по доставна стойност полученото при тях зърно от вноса, извършен по договора с "Гленкор". ГУ "ДРВВЗ" е превело авансово на "Нефтохим" АД през м. април 1996 г. 1 100 млн. лева и през м. септември с.г. още 900 млн. лева, или всичко 2 млрд. лева. След като се приспадне този аванс, считам, че за да може управлението да се разплати с вносителя е целесъобразно да му се предостави предвидената в бюджета за т.г. субсидия за тазе цел от около 5 млрд.лв. Единствените неизяснени и спорни като събираемост са очакваните в т. 3.4. от разчетите 300 000 000 лв. Считам, че тези средства са рискови и създават предпоставки за увеличаване на непокритите ценови разлики. Въпреки това, ценовата разлика, която ще се покрива от бюджета не следва да надхвърля 5 млрд.лв. По тази сделка е съществен и въпроса за митническия режим при който е бил оформен вноса. Около 214 000 т. пшеница са оформени на временен внос, като същият е бил освободен от обезпечения за митните сборове, а от дължимите митни сборове са били внесени само около 150-160 млн.лв. В момента документално се извършва учредяването на доставките като редовен внос. Предвид на това, да не се увеличава допълнително доставната стойност на вноса и респективно отрицателната ценова разлика е целесъобразно целият внос да се освободи от митни сборове, с което ще се облекчи схемата за окончателно приключване на финансовите взаимоотношения между ангажираните страни. Господин Министър, с цел създаване на реални предпоставки за приключване на финансовите взаимоотношения в страната по този внос, предлагам следните въпроси да бъдат подготвени като проект на нормативен акт на Министерския съвет:
1. Да се освободят от митни сборове внесените от "Нефтохим" АД през 1996 г. пшеница, брашно и фураж. Заплатените от "Нефтохим" АД митни сборове за горепосочените стоки да не подлежат на възстановяване. /Приложен е проект на постановление по тази точка/;
2. Министерският съвет да даде съгласие за покриване с бюджетни средсдтва до 5 млрд. лв. на отрицателната ценова разлика между получените средства от реализация на внесените стоки и доставната им стойност за сметка на предвидените разходи в пар. 35 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. 
3. С бюджетните средства за покриване на ценовата разлика по т. 2 да се извърши погашение /прихващане/ на задължения на "Нефтохим" АД към бюджета, изискуеми към 31.12.1996 г.
4. "Нефтохим" АД, гр. Бургас да извърши фактуриране на конкретните еполучатели на внесените стоки по лед, определен от министъра на финансите.
5. Да се отмени решението на Министерския съвет, прието с Протокол № 2 от 09.01.1997 г. относно ценовите разлики по сделката, като дава съгласие с бюджета за 1997 г. да се заложат суми,без да са фиксирани за покриването им /Секретно/. Считам, че с нормативното уреждане на горните въпроси може да се стартира финансовата схема за разплащане по този внос. "Нефтохим" АД ще фактурира по доставна стойност на ГУ "ДРВВЗ" и по фактически цени на реализация на "Зърнени храни" ЕАД, от което следва да се получи в най-скоро време около 7,5 млрд. лв. без ДДС. Фактурирането на останалите получатели ще се извърши след окончателното им уточняване, но това не възпрепятства разглеждането на принципната финансова схема от Министерския съвет. Единствено отражение ще има в размера на отрицателните ценови разлики, които ще се поемат от бюджета, но той няма да надхвърли 5 млрд. лв. Предлагам, със съдействието на ГУ "Държавно юристконсулство" и на другите управления да се подготви проекта на нормативен акт на Министерския съвет. 

28 септември 1997 г.                       Началник отдел:  (п) Р. Порожанов" 
 

                
Нека обобщя всичко, което написах и доказах с документи дотук. Първо, тази афера е едно от най-големите престъпления на кабинета Виденов, за която никой, повтарям, никой не получи никаква присъда. През 2009 г.,тринадесет години след зърнената криза и аферата с "Нефтохим", както и шест години след влизането на делото в съда подсъдимите бивш земеделски министър (покойник от 9 декември 2013 г.), неговите заместници Мария Бозукова, Димчо Попов и Маньо Манев, вицепремиерът в кабинета "Виденов" Кирил Цочев и бившият директор на "Нефтохим" Стефан Неделчев, бяха оправдани. Виновни няма! Точка. Изненадани от това решение също няма. Тук е така.

Второ, през 1996 г. по този бартер "зърно срещу петрол" "Нефтохим" внесе 320 хил. тона зърно на цена 67 млн. долара. Левовата равностойност тогава беше 27 млрд. лева. "Нефтохим" на практика купува зърното на цена 226 долара за тон, докато средната продажна цена на европейския пазар в същия момент е 170 долара за тон. Документите от ревизията и разследванията на прокуратурата показват, че по сделката са платени повече 16 млн. долара.

Според ревизионния акт, държавният резерв не е получил цялото количество зърно, въпреки че с анекс към договора е записано, че ГУ "ДВВР" поема цялата доставка. Проверката показва, че само 148 хиляди тона от това зърно са постъпили там. Останалото жито, в размер на 120 хиляди тона, "Нефтохим" продава на "Зърнени храни". От общото количество жито по този скандален бартер, 214 хиляди тона са внесени на временен внос, което прави "Нефтохим" длъжник на хазната с около 17,6 млн. лева такси за митническо обслужване и над 2,2 млрд. лева ДДС.

Четвърто, както винаги се случва по тези земи, една далавера никога не идва сама. Тя води със себе си шлейф от проблеми. Като капак на всичко, когато внесеното зърно е изследвано след като е внесено вече в България се оказва, че то е с много ниско качество, заразено е с "ръждиво-кафяв житник, оризова гъгрица, суринамски брашнояд, индийска главня и други, които надвишават от 7 до 10 пъти допустимите норми, съгласно БДС".   

Пето, както се вижда от докладната записка на Румен Порожанов до Муравей Радев, не само, че сделката не е осчетоводена, но и липсват договорите с доставчиците на зърно, фактурите, митническите декларации. Едно от друго по-големи нарушения. Присъди няма. Тук е така.