Честит 3 март 1918 г.: Болшевишка Русия капитулира пред Царство България

Днес се навършват 107 години от Брест-Литовския мирен договор, който Русия подписва унизена като загубила Първата световна война страна. Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз в лицето на Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя от една страна, и болшевишка Русия, от друга, слага край на руското участие в световната касапница. Вемалко българи продължават и днес д апремълчават една от най-славните страници в най-новата си история - от незнание, от нежелание да се освободят от русоробията, от липса на публично говорене по темата. Рядко ще чуете от българските политици думи за българската победа над Русия през паметната 1918 година.

Съветска Русия губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България.

Благодарение на това развитие Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност. На 7 март 1918 г. се подписва и едностранен договор с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 г. предават почти цяла Северна Добруджа на България. Така, заедно с останалите отвоювани територии, през 1916-1917 г. България със своята площ се доближава максимално до българското етническо землище, което се изчислява на близо 215 000 кв. км.

Договорът от 3.03.1918 г. не е двустранен, а многостранен. Второ, той не е предварителен, а окончателен и след задължителната ратификационна процедура влиза в сила. Каква е площта на България, когато тя сключва Брест-Литовския договор? Отговорът на този въпрос е важен, защото десетилетия наред в съзнанието на българина се приема, че Санстефанска България е била "голямата България" (Велика България). Оказва се, че и това е поредния дълбоко насаден русофилски мит. Така България от 1917-1918 г. по своята площ се доближава максимално до българското етническо землище, формирано през Възраждането XVIII-XIX век, което се изчислява на 215 000 кв. км.

Идеалът на българите през Възраждането е свободна, суверенна и независима България. Санстефанска България не е реализация на този идеал. Тя не е свободна (окупирана земя от цял руски корпус, терминът "окупация" е легалният в договора), не е суверенна (автономно княжество, т.е. зависимо - независимостта е от 1908 г., а не от 3.03.1878, даже не носи името България (в руските секретни документи сме наречени "Балканска област"), нито пък е териториално обединена, коментира историкът Янко Гочев.

Големият русофилски мит е, че Русия дала на България на 3.03.1878 г. свобода и обединение. Това е лъжа, трайно насадена от русофилите в българското национално съзнание. Има големи части от българското етническо землище, които не са включени в Санстефанска България, или откъснати и подарени на съседите (Нишко, Лесковацко, Северна Добруджа), или пък просто оставени на Османската империя (цялото Беломорие, дори части от Родопите с Кърдажли и Смолян). 

Освен това по вина на Русия Санстефанският договор не е изпълнен изцяло. Русия сама се отказва от неговото пълно изпълнение, като се съгласява да бъде предварителен - като не заема части от прокламираната Санстефанска България със свои войски. В Македония с малки части от Горнджумайско не влизат руски войски НИКОГА, въпреки че са ги чакали! Това не се обяснява, защото е неудобно. 

Тази военновременна България, чиито представители се появяват в Брест-Литовск, за да подпишат мирния договор с победена Русия е по-голяма от Санстефанска България -  най-успешният PR-ски проект на имперска Русия по сполучливото описание на проф. Милко Палангурски!

Следващият важен момент, е че на конференцията в Брест – Литовск България участва със своя делегация за разлика от Сан Стефано, където по вина на Русия не е допуснат нито един българин. И това е неизбежно, защото в Брест-Литовск, за разлика от Сан Стефано България вече е суверенна държава. Има свой държавен глава с титла "цар" Фердинанд, признат от всички велики сили през 1909 г. след уреждането на спорните въпроси, свързани с обявяване на независимостта от 22.09.1908 г.

България има и свое суверенно правителство, оглавено от д-р Васил Радославов, което защитава българските национални интереси. Въобще през 1918 г., за разлика от 1878 г. България е легитимен субект на международното право. Тя е независима държава, скъсала едностранно чрез акта от 22.09.1908 г. с всички наложени ѝ зависимости от великите сили по Берлинския договор. Брест – Литовският мирен договор от 3.03.1918 г. е датата на истинското освобождение на България от Русия.