Честваме Съединението. Както винаги досега и преди 139 години Русия пак е била срещу България

Обединена България създава сериозна пречка към реализация на руските стратегически интереси за завземането на Цариград и Проливите. Това е основният мотив за руската враждебност спрямо Съединението

Съединението на България
Съединението на България Източник: Васил Горанов, художник

На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединението е ключово събитие именно в превръщането на България от османска провинция в суверенна държава, тъй като освен че премахва неправдата от Берлинския конгрес, то бележи и края на руската хегемония върху България.

 

Преките организатори са добре известни като ролята им в този акт е осветлена в пълни детайли, подчертава историкът Янко Гочев. Това са български патриоти, бивши националреволюционери, участници в борбите за освобождение до 1878 г., в това число в комитетите на Васил Левски и в Априлското въстание от 1876 г. Те са борци за национално освобождение, но и за национално обединение. За тях свободата на България в 1878 г. е непълна и дори ограничена. Техният девиз е "Целокупна България".

 

Някои са участвали в борбите след Берлинския конгрес, но общото за тях е , че нито за миг, при никакви условия не са загърбили идеала за национално обединение. Тези хора се обединяват в таен комитет, създаден през февруари 1885 г. в Пловдив. Негов председател е Захари Стоянов - видния летописец на Априлското въстание, който вече е издал първата биография на Левски (1883) и своите безсмъртни "Записки по българските въстания" (1884). Този Таен комитет е останал в историята като БТЦРК. Целта на комитета е освобождение на Македония и Съединение на Източна Румелия в Княжеството.

 

От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (в. "Борба") и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

 

Захари Стоянов
Захари Стоянов Източник: Wikipedia

В полза на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.

 

Съединението на Княжество България с Източна Румелия е третото решаващо събитие по пътя на България към независимостта, а победоносният завършек на този, сравнително продължителен процес е прокламирането на България за независимо царство на 22 септември 1908 г., когато България става най-сетне равноправен член на международната общност.

 

Първата крачка към независимостта е учредяването на Българската екзархия през 1870 г., тъй като в рамките на османската система това не е само независима църква, но и форма на ограничена вътрешна автономия. Следващата голяма крачка е свикването на Учредителното събрание в Търново на 10 (22) февруари 1879 г., когато под натиска на европейските сили руската окупационна администрация, наложена върху България след войната от 1877-1878 г., трябва да предаде върховната власт в ръцете на самите българи.

 

Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Той научава голямата новина по-късно, когато файтонът му влиза в Търново. 

 

Петко Каравелов
Петко Каравелов Източник: НИМ

След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България и след като изрази волята си, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия. Когато на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одбрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация.

 

Реакцията на Русия е крайно отрицателна, тъй като вековният ѝ стремеж да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите предполага попътното прегазване и на България, коментира покойният вече проф. Пламен Цветков. С други думи, балканската стратегия на Русия е абсолютно несъвместима не само със съществуването на България като държава, но и на българите като народ. Със Съединението обаче България не само се утвърждава като държава, но става и сравнително по-силна, което създава "досадна" допълнителна пречка по пътя на Русия към Цариград и Протоците.

 

Първата сила, която признава Съединението е Великобритания, която бързо схваща, че актът е враждебен именно на Русия и на руската агресия на Балканите. Колкото до Австро-Унгария, нейната балканска политика е раздвоена така, както е раздвоена и самата Дунавска монархия – император Франц Йосиф и военните кръгове около него се застъпват за експанзия на Балканите, но унгарците отхвърлят тази линия, която рискува да отнеме от тежестта им на втори елемент в Хабсбургската империя и да ги лиши от един естествен съюзник срещу Русия, каквато е Османската империя.

 

Като акт, пречещ на руската експанзия, Съединението предизвиква обаче симпатиите не само на унгарците, но и на онези австрийски среди, които също се страхуват с право от Русия. Факт е, че някои кръгове във Виена са склонни да поддържат плановете на сръбския крал Милан за война срещу България, за да отклонят вниманието му от Босна и Херцеговина (тогава под "временната" администрация на Австро-Унгария), но сърбите са насъскани срещу българите преди всичко от Русия, за което вече има обилен изворов материал и за което се е знаело още в края на ХІХ в. 

 

Янко Гочев
Янко Гочев Източник: Zonanews

Историкът Янко Гочев обяснява подробно в интервю за "Фактор" защо Русия не одобрява акта на Съединението. От 1881 г. на власт в Русия е император AлександърIII. Той е антипод на своя предшественик на либерално настроения Александър II "Цар Освободител" (на руските крепостни селяни), станал жертва на атентат. Император Aлександър III е реакционер. Той провежда контрареформи. Променя и външната политика на Русия към България, като затяга руската хватка около българското княжество. Българо-руските отношения бързо охлаждат и се отразяват и върху положението на княза. На първо място, руският император е раздразнен от това, че българите са проявили за пръв път самостоятелност и не са се съобразили с волята му. Съединението се преценява като удар срещу руската хегемония на Балканите. 

 

Русия няма никакво намерение да прави от своя протекторат самостоятелна държава, при това обединена. Съединението създава една уголемена и по-силна България, а не руска Дунавска област. Така създава сериозна пречка към реализация на руските стратегически интереси по Източния въпрос - завземането на Цариград и Проливите. Това е основният мотив за руската враждебност спрямо Съединението. В духа на следваната от векове имперска политика самодържецът на Русия - император Aлександър III се опитва да се разпорежда и със съдбата на България и не допуска дори малка нейна стъпка без одобрението му. За антибългарската позиция на Русия към Съединението влияние оказва и личната неприязън на император Aлександър III към българския княз. 

 

След краха на режима на пълномощията през 1883 г., създал предпоставки за недоразумения и конфликти с руските представители в България, в Русия започват да се отнасят с подозрение и неодобрение към българския княз. Дребни инциденти и нетактично поведение на руските делегати в България задълбочават тези настроения, а плахите опити на правителството на П. Каравелов да не допуска груба намеса във вътрешните работи на страната се оценяват като проява на антируска политика. Император Aлександър III е убеден, че българският княз се опитва да ограничи руското влияние в България. Това е опасна тенденция за руските интереси, още повече че в императорския двор смятат, че няма сили в княжеството, които да спрат княза в тези преполагаеми негови антируски намерения. Съединението укрепва позициите на неудобния вече за Русия княз. Затова отношението към него се прехвърял и върху българската държава, а от там и върху самия акт. 

 

Руската дипломация допуска много голяма грешка, защото с неодобрението на Съединението сама нанася удар върху своя авторитет сред българите. Император Aлександър III вижда в акта на Съединението само преследване на лични, егоистични цели на българския княз и пренебрегва ролята на българския народ, който е фактически двигател и извършител на акта от 6.09.1885 г. Руският император се опасява, че зад Съединието стоят враждебни на Русия сили и българският княз действа като тяхно протеже. Тези настроения в императорския двор укрепват допълнително от факта, че Съединението сваля от власт русофилското правителство, а в БТЦРК, който го обявява има антируски дейци. 

 

Независимо от това какви са съображенията на Русия да не подкрепи Съединението, тъкмо актът от 6.09.1885 г. и последвалата Сръбско-българска война са двете важни събития в българската история, които отварят очите на български патриоти за руската политика. На тях става става ясно, че Русия е противник на идеята за обединена и независима България. Затова и Захари Стоянов ще напише, че 6.09.1885 г. е "тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване"!

 

Захари Стоянов
Захари Стоянов Източник: Zonanews

Исторически факт е, че Русия се обяви против Съединението, като чрез посланика си в Цариград Ал. Нелидов провокира неуспешно Османската империя да нахлуе в Източна Румелия. Руският дипломатически натиск за турска окупация на Южна България е неутрализиран от контрадействията на английската дипломация. Тогава заедно със съюзника си Австро-Унгария Русия провокира Сърбия да ни нападне, като изтегля своите офицери от командването на Българската армия, за да улесни разгрома на България. В този смисъл "войната на капитаните срещу генералите" е не само пример за бърз, двуседмичен военен триумф на България над Сърбия, довел до защитата на Съединението от 6.09.1885 г., но и удар против имперските интереси на Русия на Балканите.

 

Русия разбира това много добре и неслучайно се опитва да спаси своето галено дете Сърбия от пълна катастрофа. Затова Русия спира победоносния устрем на българските войски на сръбска територия чрез ултиматума на граф Р. фон Кевенхюлер - Меч, връчен от името на Съюза на тримата императори, чийто член е и руският император. Същата тази Русия репресира персонално българския княз Александър I, а след това го детронира чрез преврата на 9.08.1886 г., дело на поставените ѝ лица русофилите. "Вината" на българския княз Александър I е била, че е подкрепил Съединението и е командвал победоносните български войски във войната срещу Сърбия.

 

Важно е да подчертаем, че почти всички представители на тогавашния политически и държавен елит са били на висотата на събитието, след като дори и пряката "жертва" на Съединението – главният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, възкликва в един момент, че и той е българин, че и той е за Съединението и доброволно се отказва от поста си пред пловдивските революционери.

Още от "Документи и архиви"

11 септември 2001 г. - Денят на терора, който промени света

На тази дата са извършени четири координирани терористични атаки, осъществени от последователи на международната терористична организация "Ал Каида", ръководена от саудитския милиардер Осама бин Ладен

Прочетете повече прочетете повече

Честваме Съединението. Както винаги досега и преди 139 години Русия пак е била срещу България

Обединена България създава сериозна пречка към реализация на руските стратегически интереси за завземането на Цариград и Проливите. Това е основният мотив за руската враждебност спрямо Съединението

Прочетете повече прочетете повече

Преди 80 години Съветите обявяват война на България, обричат я на половин век човеконенавистнически тоталитарен комунис

Актът на обявяване на война е важен за Сталин, защото с него той слага ръка на Царство България. Подготовката и осъществяването на окупацията на страната ни е възложена и осъществена от маршал Жуков

Прочетете повече прочетете повече

Велики българи описват Русия като управлявана от "зверове и идиоти", а руснаците - като "най-див и най-варварски народ"

Христо Ботев, Захари Стоянов, Георги Раковски, Иван Вазов и Стефан Стамболов за враждебната руската политика срещу България и българите

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени