Държавна сигурност - свърталище на неграмотници, некадърници и национални предатели

В документите на репресивната комунистическа Държавна сигурност няма словосъчетанието "национални интереси". Никога не го е имало

Справка за резидентурата в Швейцария
Справка за резидентурата в Швейцария Източник: КОМДОС
  • Сподели

Митологията, с която е опакована историята на тоталитарните репресивни служби съдържа в себе си няколко основни елемента. Първо, че тези служби били работили за националните интереси на България. В няколко публикации доказах, че няма нищо по-далеч от истината, която е точно обратната – небългарските тайни служби на комунистическа България бяха обикновен апендикс, филиал на съветските такива. Самият диктатор Тодор Живков го казва. Най-разобличителният документ, който може да бъде посочен в горния смисъл е една "Информация за състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов", с дата 24 декември 1969 г. В тази информация четем следното откровение на диктатора Тодор Живков:

 

"Другарят Т. Живков пожела нови успехи в съвместната работа на нашите органи на ДС с органите на КГБ. Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз".Това е основополагащо правило, най-важната характеристика на външнополитическото разузнаване по време на тоталитарния режим. Затова никога, в нито един документ на това разузнаване няма да намерите словосъчетанието "национални интереси на България". Колкото и днес да се напъват бившите кадрови служители в тези служби да доказват със задна дата какви професионалисти са били и как работили за държавата. Вторият мит е този за "огромните" успехи на тези служби. Също лъжа. Тоталитарните служби са преуспявали единствено в това да тормозят българите – в страната и извън нея, да си живеят живота в странство и да се докарват на съветските си господари.

 

Това последното е описано в мемоарите на един от висшите функционери в ДС – бившият началник на Шесто управление ген.-лейт. Антон Мусаков:

"Отношенията ни с КГБ бяха точно копие на всестранните отношения между двете страни. Дори имаше и постановка, че двете министерства трябва да действат като единна кръвоносна система. Смяташе се, че ако в други области може да има различия, породени от национални и други особености, в работата на органите на сигурността такива прегради не съществуват. Наистина връзките и отношенията с КГБ бяха възможно най-близки, най-тесни. Осъществяваха се на всички равнища, по всички направления. Затова особено помагаха представителството на КГБ у нас и нашата оперативна група в Съветския съюз". КПД-то на служителите и на сътрудническия апарат на тези служби що се отнася до истинската разузнавателна и контраразузнавателна дейност е било изключително ниско и за това говорят хиляди документи, които съм успял да открия в многогодишните си проучвания на архивите на тези служби. Не вярвайте на нито една дума, която днес произнасят представителите на тези служби – лъжа са открай докрай.

 

Безсрамна лъжа, каквато представлява и третото митологизирано твърдение – че в Държавна сигурност били работили някакви супер професионалисти, комунистически рицари на плаща и кинжала, подготовката на които нямала равна. Трябва да ви кажа, че желанието за оригиналничене днес на тези национални предатели често свършва веднага, щом им направите очна ставка с документите, които техните началници в ДС са писали за тези им качества. Тази къртица времето добре рови, обичал да казва сатанистът Карл Маркс. Прав е бил. Един от много редките случаи, когато е бил прав. Отвратителния процес на подмяна на историята ни върви ръка за ръка с пръскането на напълно неверни, по същността си митични форми, с които „ловците на души“ промиват мозъците на тези, които поради ред причини нямат познанието, информацията и документалната истина каква е бил всъщност истинската ситуация в ДС. Може да приемете този анализ като пореден опит това да бъде променено.  

 

Когато четем секретна история на създаването и развитието на резидентурите на външното разузнаване на комунистическа България непременно трябва да отдадем дължимото на този пасаж:

„СПРАВКА

ОТНОСНО: Резидентури на отдел III – ДДС

Със създаването на отдел III – ДДС на 19.IV.1947 г. се полагат големи усилия от ръководството му за изграждане на резидентури първо в ония страни, в които имаме български колонии. За резиденти и помощник-резиденти първоначално се използуват добри членове на партията“. Това ще остане водеща, първенствуваща линия в тайните служби през всичките 45 години комунистическа диктатура – подбират се добри партийци, верни на БКП и КПСС, изпълняващи плановете за сътрудничество между двете служби и винаги нехаещи за националните интереси на България и българите. И как да е другояче, след като на два пъти Живков и каскетадижийската диктатура за малко да направят отечеството ни 16-та република на Съветите! Днес много се говори за подготовката на комунистическите разведки и както може да предположите – всичко отново е лъжа, открай докрай.

 

Справка за резидентурата в Аржентина
Справка за резидентурата в Аржентина

Документалната истина е, че още от втората половина на 40-те години на миналия век на задгранична работа масово са били изпращани напълно неподготвени хора и забележете, без да знаят никакъв чужд език:
„Секретно!

СПРАВКА:

ОТНОСНО: Резидентура Аржентина

Резидентурата в Аржентина – Буенос Айрес е създадена през м.август 1951 година с изпращането на резидент – Борис Димитров Николов ("Раев"), на длъжност управляващ легацията и помощник резидент Георги Иванов Томов ("Данчев"), на длъжност трети легационен секретар. През м.септември е изпратен трети ОР (оперативен работник, бел. моя) – Георги Иванов Авджиев ("Асенов"), на длъжност легационен аташе. Всички не са владеели чужд език и след установяването си, са започнали изучаването на испански език с учители“. Първият доклад на резидента "Раев" за работата на резидентурата до м.юли 1952 година носи дата 01.09.1952 година. В него той изтъква някои причини, отразили се зле върху работата на резидентурата, като например липсата на оперативна подготовка на оперативните работници и такава по прикритието, наличието на групова борба и атмосфера на недоверие, клюки и сплетни всред работниците от легацията и колонията и т.н. Невладеенето на езика също е сред главните пречки за установяване на контакти и работа с местни граждани. Отчитайки извършеното по различните направления на работа и основните задачи, той отбелязва, че е слаба работата по вражеската емиграция, слаба е и по конкретните обекти и агенти. "Общото впечатление от този отчет е, че особено в резидента се чувствува стъписване и безпомощност"  това са написали началниците от централата на Първо главно управление на Държавна сигурност като заключение върху този доклад на ОР "Раев".

 

През май 1953 година Центърът отзовава резидента Борис Димитров Николов  ("Раев”) и заместник резидента Георги Иванов Томов ("Данчев"). На тяхно място през същия месец изпраща Петър Тодоров Георгиев ("Драйчев”) за резидент и Йордан Илиев Петков ("Бранимиров"), а през август с.г. и ОР Димитър Христов Иванов ("Симеонов") на длъжности съответно в легацията I-и секретар и III-и секретар в Търговското представителство – завеждащ стокообмен.

 

Вижте свидетелството на ОР Димо Станков, което той прави в мемоарите си:
"В Първо главно бях назначен за началник на сектора за страните, говорещи немски език. В гимназията бях учил френски, във Висшето военно училище продължих да уча същия същия език, а попаднах в сектор, където бе задължително да зная немски език“ (Станков, Д., След дълго мълчание. 42 години в българското разузнаване, С., 2001, изд. Христо Ботев, стр.11). Тъкмо започва да учи немски и през 1953 г. Димо Станков е изпратен в Англия. Вижте какво свидетелства самият той отново:"

"Може да се каже, че за Англия тръгнах съвсем бос...За мен това бе голямо изпитания, очаквах въпроси, свързани с Англия. Вълнувах се. Нали ще видят, че не познавам страната, в която ще работя и не зная английски език" (Пак там, стр.20-21). И последно от саморазобличеният на иначе много плямпащият в демократични времена Димо Станков, който лъготи наляво и надясно какви "велики" професионалисти били работили в ПГУ-ДС.

 

Пристига той на гара "Виктория" в Лондон и какво установява:
"Из цялата гара „Виктория“ не се намери човек, който да знае език от нашия славански свят....Имах съвсем малко валута и то взета назаем. Не знаех и колк опари имам. Аз не познавах чуждите парични знаци!!!" (Пак там, стр.31).

Някой да има въпроси? В секретната история на резидентурите на ПГУ-ДС, която притежавам в пълен обем е записано следното:
И тези работници не са знаели испански език“. А сега погледнете какво пише в секретната история на резидентурите на комунистическото външнополитическо разузнаавне за резидентурата във ФРГ:
"Секретно!

СПРАВКА

ОТНОСНО: Резидентура ГФР

Заедно с това на 27.06.1951 година е утвърден от др.помощник министър Хр. Боев план за работата на резидентурата в Берлин за времето от 01.07.1951 г. до 30.09. същата година с конкретни задачи, предложени от началника на II отдел Марин Чуров и началника на III отдел Христо Тотев...Понеже никой от изпратените в резидентурата оперативни работници не е знаел немски език, всички започват изучаването му там.  Незнанието на немски език и отдалечеността на резидентурата от Западна Германия, ограничените възможности за пътувания, затрудняват сериозно работата на оперативните работници".

 

Справка за резидентурата в Германия
Справка за резидентурата в Германия

Докладът на Центъра за работата на тази резидентура е съсипващ:
"През 1952 година са завоювани много малки успехи в борбата с врага, който развива активна дейност срещу нашата страна. Не е придобит нито един сътрудник местен гражданин или из средата на вражеската емиграция и колонията в Западна Германия. Това Центърът определя като лош стил в работата на резидентурата и за липса на необходимата активност, настойчивост и целенасоченост...Освен всичко това, резидентурата не е работила достатъчно планово и целенасочено. Малко от разработките изхожждат в голямата си част от близки на нас среди и не могат да се внедрят сред вражеските среди. Дисциплината не е добра. Задачите не се изпълняват в сроковете, точно и до край. По някои обакти цяла година и с месеци не се провеждат мероприятия. Работниците от резидентурата недобре са се подготвяли за срещите с агентурата, някои от агентите лошо са ръководени и в резултат се е стигнало до разшифровка". Няколко години по-късно ситуацията е абсолютно същата – никой от комунистическите тъпаци, изпратени да „разузнават“ в Германия, не е знаел немски език. Не аз, документите на самата ДС го разкриват, ама кой да чете. Българчетата предпочитат да им разказват приказки, а те да блеят със зинали уста:
"Секретно!

СПРАВКА

ОТНОСНО: Резидентура ГФР

Заедно с това на 27.06.1951 година е утвърден от др. помощник-министър Хр. Боев план за работата на резидентурата в Берлин за времето от 01.07.1951 г. до 30.09. същата година с конкретни задачи, предложени от началника на II-и отдел Марин Чуров и началника на III отдел Христо Тотев...Понеже никой от изпратените в резидентурата оперативни работници не е знаел немски език, всички започват изучаването му там.  Незнанието на немски език и отдалечеността на резидентурата от Западна Германия, ограничените възможности за пътувания, затрудняват сериозно работата на оперативните работници“. Докладът на Центъра, с който е оценена работата на резидентурата ъв ФРГ за 1954 г. отново е убийствен в основния си извод:
„Анализирайки цялостната работа на резидентурата през второто шестмесечие на 1954 година Центърът отчита, че тя не се е справила успешно със стоящите пред нея задачи". От отчетния доклад за работата на същата резидентура през първото шестмесечие на 1955 година  се вижда, че "малко от заплануваните мероприятия в перспективния план са изпълнени".