Държавна сигурност - свърталище на неграмотници, некадърници и национални предатели

Митологията, с която е опакована историята на тоталитарните репресивни служби съдържа в себе си няколко основни елемента. Първо, че тези служби били работили за националните интереси на България. В няколко публикации доказах, че няма нищо по-далеч от истината, която е точно обратната – небългарските тайни служби на комунистическа България бяха обикновен апендикс, филиал на съветските такива. Самият диктатор Тодор Живков го казва. Най-разобличителният документ, който може да бъде посочен в горния смисъл е една "Информация за състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов", с дата 24 декември 1969 г. В тази информация четем следното откровение на диктатора Тодор Живков:

"Другарят Т. Живков пожела нови успехи в съвместната работа на нашите органи на ДС с органите на КГБ. Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз".Това е основополагащо правило, най-важната характеристика на външнополитическото разузнаване по време на тоталитарния режим. Затова никога, в нито един документ на това разузнаване няма да намерите словосъчетанието "национални интереси на България". Колкото и днес да се напъват бившите кадрови служители в тези служби да доказват със задна дата какви професионалисти са били и как работили за държавата. Вторият мит е този за "огромните" успехи на тези служби. Също лъжа. Тоталитарните служби са преуспявали единствено в това да тормозят българите – в страната и извън нея, да си живеят живота в странство и да се докарват на съветските си господари.

Това последното е описано в мемоарите на един от висшите функционери в ДС – бившият началник на Шесто управление ген.-лейт. Антон Мусаков:

"Отношенията ни с КГБ бяха точно копие на всестранните отношения между двете страни. Дори имаше и постановка, че двете министерства трябва да действат като единна кръвоносна система. Смяташе се, че ако в други области може да има различия, породени от национални и други особености, в работата на органите на сигурността такива прегради не съществуват. Наистина връзките и отношенията с КГБ бяха възможно най-близки, най-тесни. Осъществяваха се на всички равнища, по всички направления. Затова особено помагаха представителството на КГБ у нас и нашата оперативна група в Съветския съюз". КПД-то на служителите и на сътрудническия апарат на тези служби що се отнася до истинската разузнавателна и контраразузнавателна дейност е било изключително ниско и за това говорят хиляди документи, които съм успял да открия в многогодишните си проучвания на архивите на тези служби. Не вярвайте на нито една дума, която днес произнасят представителите на тези служби – лъжа са открай докрай.

Безсрамна лъжа, каквато представлява и третото митологизирано твърдение – че в Държавна сигурност били работили някакви супер професионалисти, комунистически рицари на плаща и кинжала, подготовката на които нямала равна. Трябва да ви кажа, че желанието за оригиналничене днес на тези национални предатели често свършва веднага, щом им направите очна ставка с документите, които техните началници в ДС са писали за тези им качества. Тази къртица времето добре рови, обичал да казва сатанистът Карл Маркс. Прав е бил. Един от много редките случаи, когато е бил прав. Отвратителния процес на подмяна на историята ни върви ръка за ръка с пръскането на напълно неверни, по същността си митични форми, с които "ловците на души" промиват мозъците на тези, които поради ред причини нямат познанието, информацията и документалната истина каква е бил всъщност истинската ситуация в ДС. Може да приемете този анализ като пореден опит това да бъде променено.  

Когато четем секретна история на създаването и развитието на резидентурите на външното разузнаване на комунистическа България непременно трябва да отдадем дължимото на този пасаж:

"СПРАВКА

ОТНОСНО: Резидентури на отдел III – ДДС

Със създаването на отдел III – ДДС на 19.IV.1947 г. се полагат големи усилия от ръководството му за изграждане на резидентури първо в ония страни, в които имаме български колонии. За резиденти и помощник-резиденти първоначално се използуват добри членове на партията". Това ще остане водеща, първенствуваща линия в тайните служби през всичките 45 години комунистическа диктатура – подбират се добри партийци, верни на БКП и КПСС, изпълняващи плановете за сътрудничество между двете служби и винаги нехаещи за националните интереси на България и българите. И как да е другояче, след като на два пъти Живков и каскетадижийската диктатура за малко да направят отечеството ни 16-та република на Съветите! Днес много се говори за подготовката на комунистическите разведки и както може да предположите – всичко отново е лъжа, открай докрай.

Документалната истина е, че още от втората половина на 40-те години на миналия век на задгранична работа масово са били изпращани напълно неподготвени хора и забележете, без да знаят никакъв чужд език:
"Секретно!

СПРАВКА:

ОТНОСНО: Резидентура Аржентина

Резидентурата в Аржентина – Буенос Айрес е създадена през м.август 1951 година с изпращането на резидент – Борис Димитров Николов ("Раев"), на длъжност управляващ легацията и помощник резидент Георги Иванов Томов ("Данчев"), на длъжност трети легационен секретар. През м.септември е изпратен трети ОР (оперативен работник, бел. моя) – Георги Иванов Авджиев ("Асенов"), на длъжност легационен аташе. Всички не са владеели чужд език и след установяването си, са започнали изучаването на испански език с учители". Първият доклад на резидента "Раев" за работата на резидентурата до м.юли 1952 година носи дата 01.09.1952 година. В него той изтъква някои причини, отразили се зле върху работата на резидентурата, като например липсата на оперативна подготовка на оперативните работници и такава по прикритието, наличието на групова борба и атмосфера на недоверие, клюки и сплетни всред работниците от легацията и колонията и т.н. Невладеенето на езика също е сред главните пречки за установяване на контакти и работа с местни граждани. Отчитайки извършеното по различните направления на работа и основните задачи, той отбелязва, че е слаба работата по вражеската емиграция, слаба е и по конкретните обекти и агенти. "Общото впечатление от този отчет е, че особено в резидента се чувствува стъписване и безпомощност"  – това са написали началниците от централата на Първо главно управление на Държавна сигурност като заключение върху този доклад на ОР "Раев".

През май 1953 година Центърът отзовава резидента Борис Димитров Николов  ("Раев") и заместник резидента Георги Иванов Томов ("Данчев"). На тяхно място през същия месец изпраща Петър Тодоров Георгиев ("Драйчев") за резидент и Йордан Илиев Петков ("Бранимиров"), а през август с.г. и ОР Димитър Христов Иванов ("Симеонов") на длъжности съответно в легацията I-и секретар и III-и секретар в Търговското представителство – завеждащ стокообмен.

Вижте свидетелството на ОР Димо Станков, което той прави в мемоарите си:
"В Първо главно бях назначен за началник на сектора за страните, говорещи немски език. В гимназията бях учил френски, във Висшето военно училище продължих да уча същия същия език, а попаднах в сектор, където бе задължително да зная немски език" (Станков, Д., След дълго мълчание. 42 години в българското разузнаване, С., 2001, изд. Христо Ботев, стр.11). Тъкмо започва да учи немски и през 1953 г. Димо Станков е изпратен в Англия. Вижте какво свидетелства самият той отново:"

"Може да се каже, че за Англия тръгнах съвсем бос...За мен това бе голямо изпитание, очаквах въпроси, свързани с Англия. Вълнувах се. Нали ще видят, че не познавам страната, в която ще работя и не зная английски език" (Пак там, стр. 20-21). И последно от саморазобличеният на иначе много плямпащият в демократични времена Димо Станков, който лъготи наляво и надясно какви "велики" професионалисти били работили в ПГУ-ДС. Пристига той на гара "Виктория" в Лондон и какво установява:
"Из цялата гара "Виктория" не се намери човек, който да знае език от нашия славянски свят....Имах съвсем малко валута и то взета назаем. Не знаех и колко пари имам. Аз не познавах чуждите парични знаци!!!" (Пак там, стр.31). Някой да има въпроси?

В секретната история на резидентурите на ПГУ-ДС, която притежавам в пълен обем е записано следното:
"И тези работници не са знаели испански език". А сега погледнете какво пише в секретната история на резидентурите на комунистическото външнополитическо разузнаване за резидентурата във ФРГ:
"Секретно!

СПРАВКА

ОТНОСНО: Резидентура ГФР

Заедно с това на 27.06.1951 година е утвърден от др.помощник министър Хр. Боев план за работата на резидентурата в Берлин за времето от 01.07.1951 г. до 30.09. същата година с конкретни задачи, предложени от началника на II отдел Марин Чуров и началника на III отдел Христо Тотев...Понеже никой от изпратените в резидентурата оперативни работници не е знаел немски език, всички започват изучаването му там.  Незнанието на немски език и отдалечеността на резидентурата от Западна Германия, ограничените възможности за пътувания, затрудняват сериозно работата на оперативните работници".

Докладът на Центъра за работата на тази резидентура е съсипващ:
"През 1952 година са завоювани много малки успехи в борбата с врага, който развива активна дейност срещу нашата страна. Не е придобит нито един сътрудник местен гражданин или из средата на вражеската емиграция и колонията в Западна Германия. Това Центърът определя като лош стил в работата на резидентурата и за липса на необходимата активност, настойчивост и целенасоченост...Освен всичко това, резидентурата не е работила достатъчно планово и целенасочено. Малко от разработките изхожждат в голямата си част от близки на нас среди и не могат да се внедрят сред вражеските среди. Дисциплината не е добра. Задачите не се изпълняват в сроковете, точно и до край. По някои обакти цяла година и с месеци не се провеждат мероприятия. Работниците от резидентурата недобре са се подготвяли за срещите с агентурата, някои от агентите лошо са ръководени и в резултат се е стигнало до разшифровка". Няколко години по-късно ситуацията е абсолютно същата – никой от комунистическите тъпаци, изпратени да "разузнават" в Германия, не е знаел немски език. Не аз, документите на самата ДС го разкриват, ама кой да чете. Българчетата предпочитат да им разказват приказки, а те да блеят със зинали уста.

Продължаваме с още от същото:
"Секретно!

СПРАВКА

ОТНОСНО: Резидентура ГФР

Заедно с това на 27.06.1951 година е утвърден от др. помощник-министър Хр. Боев план за работата на резидентурата в Берлин за времето от 01.07.1951 г. до 30.09. същата година с конкретни задачи, предложени от началника на II-и отдел Марин Чуров и началника на III отдел Христо Тотев...Понеже никой от изпратените в резидентурата оперативни работници не е знаел немски език, всички започват изучаването му там.  Незнанието на немски език и отдалечеността на резидентурата от Западна Германия, ограничените възможности за пътувания, затрудняват сериозно работата на оперативните работници". Докладът на Центъра, с който е оценена работата на резидентурата ъв ФРГ за 1954 г. отново е убийствен в основния си извод:
"Анализирайки цялостната работа на резидентурата през второто шестмесечие на 1954 година Центърът отчита, че тя не се е справила успешно със стоящите пред нея задачи". От отчетния доклад за работата на същата резидентура през първото шестмесечие на 1955 година  се вижда, че "малко от заплануваните мероприятия в перспективния план са изпълнени". 

Абсолютно същата е ситуацията и в резидентурата в столицата на Израел:

"Тази резидентура се създава заедно с откриването на Легация на НРБ, което става през май 1952 г. В края на април с.г. Центърът изпраща в Израел трима ОР, а именно: н-к отдел Георги Костов Богданов ("Николов")  за резидент, на официална длъжност – пълномощен министър, Рачо Илиев Коларов – ("Стаматов") – за зам.резидент, на длъжност II-и секретар и Малин Костадинов Молеров ("Василев") на длъжност I-и секретар. Само Молеров владеел чужд език – френски". Ако си мислите, че това са изолирани случаи, ще трябва да Ви разочаровам. Това е било правилото, масовия случай.

Ето състоянието в резидентурата във Виена:
"Резидентурата във Виена е създадена през 1947 година изцяло от СС (секретни сътрудници, бел. моя) на отдел III-ти на ДДС (Дирекция Държавна сигурност, бел. моя)…. В началото на 1952 г. е изпратен ОР Ненко Тодоров Петков ("Василев") за работата по политическото и икономическото разузнаване и ОР Георги Григоров Георгиев ("Ралчев") за работа срещу Югославия. Изпратен е и радист – Димитър Петров Христовски ("Петков"). С изключение на "Василев", останалите не са знаели немски език… През 1953 г. ОР "Ралчев", който работи срещу Югославия държи на връзка 11 агента, но почти всички из средите на българската колония, главно студенти".

Казвате, че тези срамни факти се отнасят само за трите резидентури в ФРГ, Израел и Австрия? Аз обаче имам изненада за Вас. Четем справка за резидентурата в Лондон:

"Създаването на резидентурата в Лондон започва през март 1948 г., когато е изпратен Борис Михайлов Темков "Валентин", на длъжност-аташе по печата в легацията  на НРБ, вербован преди това за СС от Борис Николчев и определен за резидент... На 2.VII.1952 г. е изпратен за резидент зам.началника на I управление-ДС Христо Стоянов Татев ("Момчилов"), на длъжност – съветник, а през м.септември с.г. е изпратен Христо Денев Стоянов ("Веселинов"), на длъжност III секретар в легацията на НРБ. Под умелото ръководство на резидента, резидентурата започва активна дейност, макар че никой не владее английски език".

Е, това е класика! Под много умелото ръководство на резидента, който не владее английски език, започват активна дейност оперативни работници, които също не владеят английски език. Какво не бих дал, за да видя това зрелище за богове – неразбиращите дума английски комунистически байганьовци, които разузнават, моля Ви се, в Англия. И вероятно са им се изморявали ръцете да "говорят" – така де, след като не знаеш езика, не ти остава нищо друго, освен да ползваш ръцете си, за да обясниш кой си и за какво се бориш, докато жестикулираш. Такава срамна и пародийна история. И тези подлеци имат нахалството днес да ни дават националнопредателската си дейност за пример.  

Три години по-късно промяна в езиковите умения на разузнавачите в Лондон няма:

"През м.септември 1954 г. Центърът извършва на място проверка на състоянието на агентурно-оперативната работа в резидентурата в Лондон. Констатира се, че всички ОР все още не могат свободно да си служат с английския език".

Нека видим какво се случва в резидентурата в Западен Берлин в средата на 50-те години. Да не си помислите, че нещо в езиковата подготовка на комунистическите мекерета е променено? Не, грешите, ето я срамната истина:

"В края на м.декември 1954 година за резидент в Западен Берлин е изпратен зам.-началник управление Стоян Тенев Караславов – "Колев", на длъжност в търговското ни представителство, като "Зидаров" остава помощник резидент. Новият резидент също не знае немски език, което затруднява сериозно работата му". През януари 1960 година във ФРГ е изпратен ОР Дако Христозов Дяков ("Волов"). Нека видим каква оценка дават за работата на резидентурата началниците в София:
"От справката се вижда, че резидентурата няма особени успехи. За цялата година е получила само 18 информации, от които 11 са използвани. По-активно в това отношение резидентурата е работила през 1962 година. През тази година са получени общо 57 информации. Количеството, обаче, не съответствува на качеството, защото нито една информация не е изпратена за ЦК на БКП.

Това показва, че "не се е съдействувало за решаването на основната задача – да се подпомагат Партията и Правителството в решаване на въпроси от външната и вътрешната политика на аншата страна". Само 1 информация е получена през цялата година за подривната дейност на вражеските разузнавателни централи срещу нашата страна, а за Турция и Гърция не са получени никакви материали". Без коментар, тук само се мълчи! Дори и големите усти на бившите кадрови служители в небългарското външнополитическо разузнаване трябва да се държат плътно затворени след тези съсипващи за митологията, която търпеливо изграждаха през годините на прехода, факти и документи.

Идентично е положението с езиковата подготовка на "великите" професионалисти-разведки и в Испания. Истински потрес! Такова е нивото и на резидента в Испания Васил Бошнаков в края на 50-те години. Подчертавам годината, защото вероятно някои от адвокатите на некадърниците от комунистическата разведка ще кажат – ама горните факти са за ранните години, за 40-те и 50-те, когато нямаше подготвени хора. Добре, нека проследим каква е езиковата подготовка на комунистическите разузнавачи през следващите десетилетия:

"Секретно

СПРАВКА

ОТНОСНО: Резидентура Испания

Работа в тази страна Управлението започва едва през 1959 година след изпращането през м.март на ОР Васил Атанасов Бошнаков ("Румен") по линия на външна търговия като представител на ДСП "Булет"…От плана за работата му през 1961 година се вижда, че … среща трудност и в търговията и в изучаването на испански език". Вече е 1966 г., но промяна в езиковата подготовка на комунистическите разузнавачи няма. Вижте положението с езиковата подготовка на "великите" профита-разузнавачи в резидентурата в столицата на Кипър – Никозия:

"Секретно!

СПРАВКА

ОТНОСНО: Резидентурата Кипър – Никозия

Тази резидентура води началото си от началото на месец септември 1961 година, когато е изпратен Георги Димитров Гочев ("Мирчев") като II-и секретар и временно управляващ новооткритото посолство на НРБ в Никозия… през януари 1966 година е изпратен ОР Стоян Кънчев Вълев – ("Мавров") на стаж по линия на ВТ – да изучава език и работата по прикритието". По същото време в резидентурите в Истанбул и Анкара има 7 оперативни работници. Но знанието на езици и в тези ключови държави е на същото ниво – от тези 7 ОР  никой не знае турски, а само Димитър Вандов, които лъже като циганин за качеството на агентурно-оперативната дейност на ПГУ-ДС в книгите си, тогава е знаел малко френски. Така пише в докладите, с които техните началници са оценявали работата им.

Четем доклад на Центъра за работата на резиденентурата в Алжир за 1965 година. В доклада на първо място се отбелязва, че резидентурата работи под възможностите си:
"По обектите за проникване не са проведени никакви мероприятия въпреки, че Центърът дава конкретни указания за изясняване на редица въпроси свързани с тях. Малък е броят на източниците на информация. Няма постоянни такива...Причината за незадоволителната работа Центърът вижда в лошия стил на работа на състава и главно на резидентурата". Проследявайки работата на резидентурата в Алжир от създаването и в началото на 1963 година до края на 1970 година трябва да се каже, че е работено без конкретни резултати, без вербовка на агентура от средите на чуждите граждани за проникване в основните обекти на противника, каквито са били посолствата и другите служби на САЩ, Франция, Англия, ФРГ, Турция и Гърция. Слаби са резултатите и по разузнаването в политическото направление. Според свидетелство на Виктор Вълков пред мен, който в началото на 60-те години вече е секретен сътрудник на отдел 01 на Второ главно управление на ДС (т.н. "американски отдел"), нито един оперативен работник в този отдел не е знаел английски език. Да видим какво се случва с резидентурата във ФРГ в средата на 60-те години.

Дали пък не са си размърдали мързеливите задни части "великите" комунистически разведки? Не, не са. Вижте какво пише в обобщаващия доклад за 1964-65 г.:
"През годините 1964-1965 работата на резидентурата в ГФР е слаба поради смяната на оперативните работници, тежката агентурно-оперативна обстановка и липсата на агентура. Центърът многократно, било при разглеждане работата на завърнали се оперативни работници, било в пощата, отбелязва слабата или недостатъчна работа по отделните направления, на резултатите са съвсем незадоволителни".

Това е ситуацията до средата на 60-те години на миналия век. Аз дотук не прочетох една дори задоволителна оценка, не говорим за добра, а за отлична направо не може да се мечтае.