Държавна сигурност е била истински бардак - свидетелствата за сексуалните извращения са направени от самите участници или са описани от техните началници

Още в първите месеци след преврата на 9 септември 1944 г., в репресивните органи на комунизираща се България настъпва истински Содом и Гомор. Особено важно е, че голяма част от фактите и свидетелствата за това са направени от самите участници или са описани от техните началници в атестации, докладни записки и рапорти.

Един от най-пропадналите типове в комунистическата ДС е един от нейните най-високопоставени ръководители - Николай Задгорски. Роден е на 2 януари 1915 г. в Бургас. По собствените му признания, още като ученик посещава редовно софийските проститутки. Прави същото впоследствие в Чехия, Испания, Франция и Египет. Приет е за член на БКП през януари 1934 г. в групата за партийно съдействие на българите студенти в Прага. В началото на 1938 г. заминава за Испания, където се издига до политкомисар и партиен секретар на батальон "Г.Димитров". След като съветските "доброволци" са разгромени от Франко, Задгорски и част от тях отиват във Франция, където попадат в концлагер. Скоро той успява да избяга от концлагера и заживява нелегално в Париж, където се присъединява към комисията при френската компартия за ръководене на чужденците комунисти във Франция.

"В Париж имах полови връзки с жените на двама българи, симпатизанти на Партията и използвани от нея. Единият от тях се научи за връзката ми с неговата жена и ми направи скандал", разкрива самият Николай Задгорски години по-късно, когато срещу него се води разследване. До есента на 1944 г. участва в десетки акции, свързани с убийства, палене на складове, дерайлиране на товарни и отпускарски влакове, хвърляне на бомби в немски части и пр. По това време се запознава с бъдещата си съпруга Дениз Тюо, комунистка, която през 1946 г. ще дойде в България и ще започне работа в МВнР.

След деветосептемврийския преврат Николай Задгорски се завръща в България и прави светкавична кариера в ДС. Достига до позицията началник на отдел II-ри при дирекция "Държавна Сигурност", но на 1 юли 1949 г. е уволнен дисциплинарно. Основната задача на отдел II-ри на ДС е да води борба срещу агентурата на капиталистическото разузнаване. От този отдел през 1952 г. се пръква Второ управление на ДС (контраразузнаването), по-късно прераснало във Второ главно управление на ДС (ВГУ-ДС). Както можете да предположите, Николай Задгорски не се е занимавал с истинска контраразузнавателна дейност, голяма част от дейността на II-ри отдел по негово време е пълна плява, съчиняване на измислици и скалъпени разработки, с които да се имитира дейност и да се репресират нарочените от комунистическия режим врагове. За сметка на това признанията на самия Задгорски по време на следствието срещу него по делото Трайчо Костов, са потресаващи.

Още като студент в Прага през 1935 г. Задгорски се заразява с трипер. "През 1936 г. в гр. Прага получих партийно мъмрене, загдето се бях напил ведно с Надя Карагеоргиева от гр. Провадия, с която бях в полови връзки и нейната приятелка Стоянка, от Нова Загора" (Протокол за разпит на Николай Задгорски, Архив на Комисията по досиетата, фонд..., опис..., арх.ед.1, т.1, лист 270). С бъдещата си съпруга Дениз Тюо се запознава в средата на ноември 1940 г. в Париж. След по-малко от две седмици тя вече е в леглото му. "Тогава Дениз работеше чиновничка в Дирекцията на непреките данъци. Преди мен е имала полови връзки с другаря българин "Шварц", презимето му съм забравил, малкото му име е Георги, родом от гр. Троян", описва преживелиците си Задгорски. Когато той се връща в България, за известно време скъсват с Дениз, която както ще му признае след година, когато приема предложението му за брак и идва в България, се втурва в безразборни сексуални връзки в Париж – основно с чужденци.

Николай Задгорски прави същото, но вече като кадрови служител на Държавна сигурност. Обектите на сексуалния му свръхапетит са съпруги на обявени за врагове на народа, кадрови служителки от ДС и агентки на службата, която ръководи:
"През есента на 1945 г. бях изпратен в гр. Кюстендил като отговорник по акцията срещу бандата "Г.М. Димитров". В с. Ново село, една нощ заедно с градския началник ДС-Кюстендил Йордан Гъждавички устроих засада в дома на члена на бандата Сотир. Преди засадата бях извел жената на Сотир край селото, за да я разпитвам под заплахата от разстрел. По време на засадата, когато аз бях на пост, а Йордан Гъждавички спеше, аз се опитах да имам полово сношение с жената на Сотир и я пипах за гърдите и бедрата. Тя отби ръката ми и се възпротиви. Тогава аз онанирах. По време на съдебния процес срещу бандата в Кюстендилския областен съд, аз използвах навалицата и се натиснах зад същата тази жена. В с. Пелатиково правейки засада в дома на ятак на бандата аз закачих момиченцето му – 12-13-годишно и жена му. На същата тази жена показах члена си по време на нейното задържане в Пелатиковския участък. В същото село, пак при засада в друг дом, посещаван от членове на бандата се закачих с двете жени, живущи в този дом и на разузнавачите, участващи в засадата, които имаха през нощта в мое присъствие в тъмната стая сношения с тези жени, аз не наложих никаква санкция и не им направих забележка". Това са правили другарите от ДС и описаното съвсем не е изолиран случай. По-скоро е обратното.

Николай Задгорски изпада в истинска сексуална вакханалия – негови любовници са агентът на отдел II-ри с псевдоним "Лили" – жена на бившия помощник румънски аташе, агент "Попова" – Люба Дундова, агент "Марта" – Надя Стоянова, гувернанка при френския пълномощен министър Парис и агент "Амелин" – Нети Димитрова, чиновничка при американската легация. От пролетта на 1945 г. Николай Задгорски подхваща и машинописката в отдела Бека Франсез, скоро на върха на копието му се озовават телефонистката в ДС Мария Милева и студентката Мария Ботушарова:
"Половите си сношения с тях правих в явочната квартира на ул. "Александър Стамболийски" № 5, в служебни помещения като моя кабинет, кабинета на Борис Николчев и стаята над моя кабинет на III-ия етаж. Половите си сношения с тези две служителки при дирекция "Държавна сигурност", както и с Мария Ботушарова правих по извратен начин. Бека Франсез беше дефлорирана от мен". Списъкът със сексуалните му жертви продължава с доброволната сътрудничка на службата Кина от с. Долна Оряховица.

През лятото на 1946 г. победният му марш продължава с кого мислите - с вездесъщия "черен ангел" Митка Гръбчева. Но всичко остава само на ниво целувки. Чудя се как не го е гръмнала в перверзната комунистическа чутура:
"(...) целувах една вечер, бидейки дежурен по служба в служебния кабинет разузнавачката Митка Гръбчева".

Следващите години 1947 и 1948 гг. се оказват доста неуспешни за сексуалните похождения на Задгорски, като се има предвид какво е инкасирал на любовния фронт преди това:
"През лятото или есента на 1947 г. изпращайки със служебна кола до дома й разузнавачката от "Е" отделение Донка се опитах да я целуна, но тя не ми позволи да направя това.В края на лятото и през есента на 1948 г. няколко пъти закачах разузнавачката от отдела Цветана Тодорова, като един път се борих с нея в служебната й стая и се опитвах да я целуна, но тя не ми позволи да направя това".

Покрай тази своя сексуална обсебеност Николай Задгорски разконспирира две явочни квартири, които е ползвал като бардаци - ул. "Ал. Стамболийски" № 5 и явочната квартира в палата "Балкан". От лятото на 1947 г. до есента на 1948 г. поддържа постоянни сексуални контакти и с хазайката на явочната квартира на бул. "Патр. Евтимий" № 78 – Нонка Илиева. Добавете към всичко това и доказани злоупотреби за около 1 млн. тогавашни лева и ще добиете представа за това какво истинско чудовище е представлявал родоначалникът на комунистическото контраразузнаване Николай Задгорски.

Предшественикът на Задгорски като началник на контраразузнаването в дирекция "Държавна сигурност" и последващ началник на следствието в ДС през 1949 г. Стефан Богданов, е от същата сбъркана порода на комунистически перверзници. Документите от архива на ДС сочат, че Стефан Богданов също ползва явочните квартири не по предназначение – когато предава на Николай Задгорски явочната кварира на ул. "Александър Стамболийски" № 5, му казва, че е имал в нея многократни полови сношения с Жива Риндова (секретен сътрудник на отделение "Б"). Любовница на Богданов е и Султана (машинописка в следствието на ДС), както и Мария Гостева, телефонистка в ДДС. Според бившата подслушвачка в VI-ти отдел на дирекция "Държавна сигурност" Донка Ботева, бивша партизанка, също любовница на Стефан Богданов, той е имал сексуални  афери и с Людмила Стефанова, чийто съпруг Мориц Помптов е бил в САЩ по това време.

Предшественик на Ст. Богданов като началник на следствието в ДС е малко известният садист Израел Зеев Израел (Бачи Зеев).

В цяла София преди 9 септември 1944 г. за Израел Зеев се говори, че е голям Дон Жуан и приятелите му се изразяват с възхищение така: "Бачи е голям ебачи". (Свидетелство на Моис Елиезер Декало, Архив на Комисията по досиетата, ТК, фонд..., оп..., арх.ед.3, т.2, лист 102-104).

От личното кадрово дело в ДС на Бачи Зеев разбираме, че след 9 септември 1944 г. той не е бил по-различен от горните двама, като е поддържал множество връзки, вкл. с дефлорираната от Задгорски машинописка в ДС Бека Франсез, както и със Зорка Вентова, бивша служителка на ДС, а впоследствие библиотекарка в Министерски съвет и Радио София.

Бившият комунистически зам.-министър на вътрешните работи и бивш началник на ПГУ-ДС ген. Стоян Савов в средата на 50-те години на миналия век е бил резидент в Гърция. В личното му кадрово дело се пазят документи, които го уличават в неколкократно изнасилване на Денка Янарова, чистачка при българската легация в Атина. Ще спестя подробностите, които са отвратителни и могат да служат единствено като доказателство, че комунистическия режим и неговите гавази са били обикновени криминали, сбъркани хора, дегенерати. Стоян Савов се опитва да накара Денка Янарова и нейния съпруг да си замълчат, но тези хора явно са имали достойнство. Както казва пред партийния секретар съпругът Костадин Янаров, портиер при легацията :
"То не значи като сме по-прости и низши, та да се гаври всеки с нас". (Архив на Комисията по досиетата, Лично кадрово дело (ЛКД) на Стоян Генов Савов, арх.ед.52855, лист 61).

Стоян Савов е бил принуден да направи самопризнания пред партийния секретар, след което е бил отзован и преместен в Управление II-ДС, с понижение в длъжност от началник отдел в зам.началник отдел. Това обаче не му пречи след петнадесет години, от юли 1972 г. да стане началник на Първо главно управление на ДС.

Министърът на вътрешните работи Ангел Цанев също е бил свръхфиксиран по "тънката" част. Още през юни 1951 г. началникът на отдел VIII-ДС подп. Киров отбелязва в личното кадрово дело на полк. Ангел Цанев, по това време началник на Управление специално строителство, че "другарят полк. Ангел Цанев поддържа интимни връзки с чужда жена". (Архив на Комисията по досиетата, Лично кадрово дело (ЛКД) на Ангел Минев Цанев, арх.ед.5478, лист 19). От 1965 до 1971 г. Ангел Цанев завежда военноадминистративния отдел на ЦК на БКП, а от 1971 е министър на вътрешните работи.

Скоропостижно е отстранен през 1973 г. заради "използване на служебното си положение за лично облагодетелстване, с което грубо е нарушил партийните принципи и комунистическия морал", както е написано в решението на Политбюро. Едното прегрешение на Цанев е свързано с това, че заедно с Мирчо Спасов са се облагодетелствали чрез отклоняване на значителни средства чрез самолетни билети от БГА "Балкан", уреждали са жилища за себе си и свои роднини, обзавеждали са ги с пари на УБО (самият Ангел Цанев задължнява към УБО с близо 30 000 лв, които през 1975 г. му опрощават). Оперативният работник, който по тяхно нареждане е отклонявал средства е осъден, а командирът на правителствения авиоотряд и личен пилот на диктатора Т. Живков, ген. Петър Евстатиев, се самоубива, след като разбира, че ще бъде разследван и съден. Второто прегрешение на Ангел Цанев е директно свързано с темата на този мой текст. Оказва се, че комунистическият вътрешен министър, вероятно пледиращ години наред за нов комунистически морал, е имал интимна приятелка, която забременява от него.

Любовницата на министъра се казва Невена Димитрова, художничка и музикален оформител в Българска телевизия. След като разбира, че е бременна, Ангел Цанев урежда тя да замине за САЩ, където му ражда син. Забележете зрелището – комунистическият вътрешен министър на най-верния съветски сателит НРБ има извънбрачен син и този син получава с раждането си гражданство от империалистическия враг № 1 - САЩ. Чудо на чудесата за онези времена!

Това е една много малка част от грозната истина за комунистическата Държавна сигурност. Комунистическата Държавна сигурност е била един отвратителен вертеп. Това е непредубеденият извод, който може да се направи, когато човек се задълбае в архивните й дела отпреди 40, 50 или 60 години. Фактите в тях рисуват една картина на тотален разврат, унижения и сексуални извращения, които трудно се съчетават със сиропирания образ, който бившите й служители рисуват. Тези факти съучастват в доразрушаването на най-големия мит на ДС – че там са работили суперпрофесионалисти, които са служили на страната и народа си, докато са вършили някаква много полезна и важна за държавата и народа дейност. Както надявам се сте се убедили - нищо подобно не се забелязва в документите.