Документи на ДС-МВР разкриват богатото кримидосие на Иво Карамански преди 10 ноември (ФАКСИМИЛЕТА)

По произход Карамански е бил циганин, сочат справките от онова време

Иво Карамански
Иво Карамански

Антон Тодоров

На 20 декември 1998 г., около 2,30 през нощта, с два куршума в главата е убит Иво Александров Карамански. Убиецът е известният дупнишки бандит по онова време Стефан Въжаров, който прострелва смъртоносно "Кръстника" във вила на ул. "Горска ела" № 27 в столичния квартал "Симеоново" по време на студентски купон. В архивите на Държавна сигурност преди време открих документи, които описват множество неизвестни факти около биографията и криминалния геензис на Карамански преди 10 ноември 1989 г. Първоизточникът на тези документи са обобщени справки от Дирекция на народната милиция (ДНМ) и автоматизираната информационна система на НМ (АОИС-НМ), както и данни от системата "ИСКРА" на ДС.

 

ДС-МВР справка за Иво Карамански (1)
ДС-МВР справка за Иво Карамански 

От тези документи разбираме, че Иво Карамански е роден на 29 ноември 1959 г. в гр. Станке Димитров (дн. Дупница). По произход е циганин, баща му живеел в едно от дупнишките села. Майка му загива в автомобилна катастрофа, когато той е петгодишен. Първата му криминална регистрация е реализирана, когато е 18-годишен - на 5 септември 1980 г., за кражба на лично имущество. Междувременно тренира усилено кану-каяк и през 1981 г. става републикански, а по-късно и балкански шампион в този спорт. Четири години след първата следва втора криминална регистрация – на 6 септември 1984 г., за вещно укривателство. Получава и две условни присъди за тези деяния. През същата година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина. През юли и август 1985 г. следват две нови криминални регистрация – този път за хазарт. Месец септември очевидно му е слаб период, защото на 2 септември с.г. е регистриран в криминалните регистри за пореден път – този път за измама. Осъден е ефективно, но не лежи и ден в затвора, защото както изглежда от криминалните справки той би трябвало да е извършвал престъпленията си, докато е в затвора – очевиден нонсенс.

 

ДС-МВР справка за Иво Карамански (2)
ДС-МВР справка за Иво Карамански (2)
ДС-МВР справка за Иво Карамански (3)

ДС-МВР справка за Иво Карамански (4)
ДС-МВР справка за Иво Карамански (5)
ДС-МВР справка за Иво Карамански 


Документите показват, че криминалните му регистрации продължават да се трупат в геометрична прогресия. През същата 1986 г. Иво Карамански получава нова криминална регистрация – отново за предлагане на крадени вещи. Регистрацията е извършена от ОР Гарвански от СГУ на МВР-София на 4 юни 1986 г. Заради многократно задържане през същата година за хазартна дейност в РУ на МВР-Слънчев бряг Иво Карамански получава още две криминални регистрации.  1986 г. е жалонна в неговата криминална кариера – на 16 октомври 1986 г. бъдещият "Кръстник" е регистриран в автоматизираната информационна система на МВР от оперативния работник Емил Кюлев за "подправяне на парични знаци". Емил Кюлев е същият милиционер, който след 10 ноември ще се развие с малко "помощ" от неговите приятели до един от най-едрите банкери и предприемачи. За да бъде отстрелян седем години след Карамански, на 26 октомври 2005 г. на правителственото трасе на бул. "България". Но по онова време Емил Кюлев е все още начинаещ (започнал е като ОР в отдел "Стопански" на СГУ през 1985 г.) оперативен работник, пътищата на когото се пресичат с закоравелия престъпник Иво Карамански. На 13 ноември 1986 г. ОР Емил Кюлев прави нова, вече и аз не  знам коя по ред криминална регистрация на Иво Карамански. Този път за незаконна търговия с валута.

 

Емил Кюлев
Емил Кюлев
Следват още няколко сигнала за криминална дейност, която по тогавашните закони Карамански упражнява – незаконна търговия с благородни метали, подправяне на български парични знаци и чужда валута и пласирането й на граждани. През същата година Карамански вече се появява и в информационната система "ИСКРА" на Държавна сигурност. Засечен е в трансферна дейност, вкл. опити за нелегално преминаване на границата. Съучастници в тази му дейност през октомври 1986 г. са Деян Георгиев Пачеджиев, роден 02.05.1961 г. и Хикмет Севджан, турчин, роден на 11.12.1945 г. Данните в "ИСКРА" идват от Софийско градско управление на МВР, 2 отдел, 4 отделение. Подготвени са от оперативен работник (ОР) Димитър Раднев, с документ № 2481441/88. В документа са описани и опити за фиктивен брак с чужда гражданка. През 1987 г. Иво Карамански извършва десетки престъпления и в информационните масиви на Народната милиция буквално валят неговите криминални регистрации – над 12 за за една година.
 
Криминалните регистрации са широкоспектърни - за съучастничество в престъпна дейност, многократни кражби на лично имущество и измама, подправяне на парични знаци, предлагане на крадени вещи, валутни престъпления, хазарт и търговия с благородни метали, престъпления срещу паричната и кредитна система. Годината е особено "плодотворна" за него в това отношение. Според данни на 9-то РУ на МВР в София, Карамански е започнал "бизнес" и в сферата на фалшифицирнето на златни монети. Оперативният работник Цветан Стоянов от 9-то РУ-МВР специално акцентира в документ № 5162937/87 в "ИСКРА", че "лицето демонстрира връзки в МВР". Не бих се учудил, ако след време се появи информация, че Карамански е ползван като "информатор" по криминална и стопанска линия от милицията в комунистическа България. Но обявяването му като такъв от мен (макар че знам фактите) би представлявало нарушение на закона, затова ще си замълча. Междувременно Иво Карамански "разширява" и териториалния ареал на престъпната си дейност – продава фалшива валута на трескаво търсещите по онова време такава български граждани.
 
Един от случаите е  Вярка Райчева Димитрова, родена на 12.08.1957 г., на която  през юни 1988 г. той продава 100 фалшиви долара. Данните са заложени в системата "ИСКРА" от ОУ Русе, 6 отдел, 6  отделение, ОР Спас Шкодров с документ № 5310651/88. В София Карамански ползва две конспиративни квартири – на ул. "Любен Каравелов" № 41 и на ул. "Професор Вайганд" № 12. Те са непрестанно под наблюдение. Ето с това дебело криминално досие и "опитностти" Иво Карамански посреща 10 ноември 1989 г. и падането на комунистическия режим. Настъпва златно време за него и ортаците му в криминалния контингент, които разпространяват територията на дейността си извън България. През 1990 г. Карамански е задържан в Чехословакия заедно с още 22-ма българи за кражба на коли и търговия с тях. Екстрадирани са заедно със 7 тома материали по случая. В България му е наложена мярка "задържане под стража", но високопоставените му покровители се намесват и скоро тя е свалена. Българският съд обаче предценява,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция от 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
 
В началото на 90-те Карамански заминава за Колумбия, където сключва фиктивен брак с колумбийката Далила Умберто Санта Круз в опит да получи колумбийско гражданство. Виждате, че Карамански не е много изобретателен - в демократични времена прави абсолютно същите мушенгии, каквито е правил и в тоталитарните години, вкл. и този фиктивен брак. Но не му се получава и през 1992 г. се връща се в България, където е златно време за организираната престъпност. През следващите години Кръстникът става основно действащо лице в гангстерските войни, разтърсили столицата и страната. Знакови остават взривовете в офисите на ВИС-1, престрелкате в къпалнята "Мария Луиза", жк "Дружба" и в казино "Севастопол", където дори загинаха няколко човека. Докато е шеф на охраната на казино "Севастопол", пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война.
 
Интересен факт е, че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански, след като в края на1993 г. шестима тежко въоръжени с пистолети и автомати гангстери, начело с Иво Карамански нахлуват в казиното "Бедни, богати" на ул. "Раковски", пребиват 7 души борци, "експроприират" ценности и пари и изчезват необезпокоявани. В следващите две седмици от новата година в столицата настъпва истински ад – на 11 януари 1994 г., към 20,30 часа в кв. "Дружба" избухва престрелка между хора на Карамански и борци. Двама са убити на място, няколко са тежко ранени и по-късно още двама умират в болницата. На следващия ден, около 21,30 часа пред казино "Севастопол" от минаващ джип е открита стрелба срещу казиното, вследствие на която е ранен Младен Михалев-Маджо, един от босовете на хазарта в България. На 14 януари 1994 г., малко след 20,30 часа трима полицаи от столичното поделение за борба с масовите безредици застрелват две барети и раняват един пред апартамента в кв."Белите брези" на съсобственика, заедно с Иво Карамански, на казино "Севастопол" - Иван Иванов. Иван Иванов е бивш полицейски шеф, а един от убитите е зам.-шефът на баретите. Фактите за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански запълват информационния поток в службите. Една от хипотезите е, че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
 
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение. През март е обвинен във въоръжен грабеж и нанасяне на телесна повреда. Излежава една година в Софийския затвор и на 17 май 1995 г. излиза на свобода срещу парична гаранция от 750 000 лева. По това време харикетите на Карамански са като в добрите стари тоталитарни времена – всеки месец има нова криминална регистрация за какво ли не. Името му нашума особено много след инцидента, когато 14 войници от Строителни войски изгоряха живи в камион след сблъсъка му с трактор на Околовръстното шосе на София. Пръв на местопроизшествието се оказва Иво Карамански, който пътувал зад камиона ГАЗ 53А. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези, за възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона. Това никога не получава своето потвърждение. В началото на септември 1995 г. Карамански предлага на тогавашния кмет от СДС Александър Янчулев да му даде софийското сметище в с. Долни Богров, където щял да преработва боклуците и всяка година ще внася 1 млн. лв. безвъзмездна "помощ" в общинската хазна. Не му се получава, защато на 22 септември 1994 г. отново е арестуван – този път заради рекет. Два месеца по-късно е пуснат поради липса на доказателства, със 100 000 лева парична гаранция.
 
На 5 февруари 1996 г. неизвестни стрелят по бившия ортак на Карамански – Борислав Ангелов-Боце. Той обаче се изплъзва невредим. Името на Боце е свързвано с хората, подали жалба за рекет срещу Кръстника няколко месеца по-рано. През май 1996 г. 17 души, предвождани от Карамански, атакуват офиса на ВИС-2 и се опитват да отвлекат Злати Златев – Златистия. Малко преди да бъде убит Карамански, залязва и застрахователната му компания "Корона инс". Тя ликвидира доброволно дейността си, тъй като не може да посрещне натрупаните задължения с активите, които има. Според Дирекцията за затрахователен надзор към края на септември 1998 г. задълженията на "Корона инс" са биил в размер на 57,6 млн. лева., а ликвидните им активи – едва 26,3 млн. лв. Дружеството е било управлявано изключително лошо, не са създавани необходимите по закон резерви, което означава едно – че клиентите на застрахователната компания  криминалния престъпник Карамански не са могли да разчитат на никакво обезщетение при настъпване на евентуално застрахователно събитие. С убийството на Карамански няколко месеца по-късно приключи цяла една епоха в българския ъндърграунд, а с убийството на неговия покровител Емил Кюлев седем години по-късно – цяла криминална епоха в банковата и застрахователна сфера
 

Още от "Документи и архиви"

Докладът на Рашков до ВСС срещу Гешев: Амалгама от медийни публикации, фейк новини, тенденциозно подбрани факти, малко ч

В доклада се казва, че Бюрото за защита на свидетели е използвано за претърсвания в сградата на "Дондуков" 2, което е злоупотреба със задълженията на служителите на бюрото

Прочетете повече прочетете повече

Димитър Благоев, или за теорията и практиката на националното предателство с кратка проява на разсъдък

Идеалът за Санстефанска България трябваше да увеличи суеверието в масата на българския народ за "освободителната мисия" на Русия в света, в миг на просветление, пише Благоев

Прочетете повече прочетете повече

Патриотите вкараха в листите пореден ДС кадър, ползван от КГБ и писал сведения срещу Желю Желев

Христо Смоленов е поредният, след Боян Чуков, кандидат на "Българските патриоти", който има крайно скандален шлейф от зависимости от бившите репресивни служби

Прочетете повече прочетете повече

Държавният архив в Разград представя втората си дигитална изложба "Да надникнем в миналото"

Във втората част на виртуалната изложба на Държавния архив в Разград ще бъдат показани част от снимковия материал, постъпил в институцията в периода 1974 - 1983 година

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени