Елитни историци представиха доклади през първият ден на конференцията, посветена на 100 години от най-големия атентат в историята на България

Навършват се 100 години от най-големия атентат в историята на България. На 16 април 1925 година комунистически терористи взривяват покрива на църквата "Св. Неделя". Загиват 134 души, а около 500 са ранени, част от които впоследствие също умират. Паметта им беше почетена с научна конференция ""Тероризъм, насилие и политика в България между двете световни войни. Сто години от атентата в църквата "Св. Неделя" в Столичната библиотека, в която участваха елитни български историци и изследователи. Интеесът към конференцията бе огромен, за което свиделествува пълната зала и правостоящите в нея. 

Конференцията беше открита от проф. Веселин Янчев, който цитира изказване на Митрополит Стефан точно един месец след атентата. "Това е едно изказване по най-аналитичен и синтетичен начин предава това какво представлява този атентат и политическото насилие в страната. Ето какво казва Митрополит Стефан:
Възлюблени, няма по-гибелно нещо от междуособната война (...) И Словото Божие, и историята, и опитът, и разумът ни учат, че раздорите изтощават и разоряват народите, докарват им иноплеменни хомоти (...) Всички онези, които искаха да хвърлят българския народ в тази гражданска война или не разбират тази неоспорима истина, или не искат да я разберат. В своето озлобление срещу българските власти те отслабват българската държава, което след войните е тъй изтощена, разнебитват своя народ. Те искат на всяка цена да вземат държавната власт. И в своето остървение те се умопомрачават и не избират средства, превръщат се в палачи на своя народ, в предатели на своето отечество. Пътят на насилието е път на разрушение, защото насилието неминуемо поражда насилие и така народът ще се терзае от братоубийствена война, докато съвсем грохне и стане вече неспособен за държавно и културно творчество". 

Първият панел на конференцята бе ръководен от доц. Михаил Груев, председател на ДА "Архиви". Първият доклад беше представен от проф. д.н. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания на БАН.  Неговата тема бе "Принципи и приемственост при русофилския тероризъм". Проф. Палангурски заяви: "Заглавието на конференцията би трябвало да обърне е моя текст. Защото имаме първо политика, имаме насилие, накрая идва тероризъм". Той очерта четири периода на опити за спасяването на страната - 1886-1887 гг., 1923-1925 гг., неуспешен 1945-1948 гг. и сега.

"Причината винаги е една и съща. Гарантирам, че съм погледнал всички исторически документи, които могат да се намерят за отношението към България в този век и половина. Единственият източник, външен, който постоянно действа е руската политика към България. Първият опит за спасяването на държавата (от руските набези, бел. ред.) го правят онези, които правят българското Възраждане. Документите са публикувани още от времето на Васил Коларов. И там ясно е написано, че България трябва да бъде поета от управлението на руския император. България да бъде някаква провинция, която заради договора (Берлинския, бел. ред.) трябва да има някакво конституционно управление, но да е под директното, пряко управление на руската империя. По време на режима на пълномощията в София няма нито един български министър", заяви проф. Палангурски. 

Историкът обобщи планът за преврата на русофилите:
"Лидерите на русофилската опозиция Драган Цанков, Тодор Бурмов - първият и вторият български министър-председатели - и Марко Балабанов, външният ни министър започват да получават (от руснаците) не само еднократни помощи, но и министерски заплати. Само че и тук е интересно, тези пари идват от окупационния фонд, който пълни българският народ. Това означава, че политическият режим е купен...Планът е направен от руското военно аташе полк. Сахаров, под контрола на управляващия посолството Богданов, с пълното съгласие и карт бланш на руското външно министерство и лично на императора (Александър III)…Операцията е финансирана от руското консулство, но пак с български пари". 

Проф. д.н. Веселин Янчев бе втория докладчик. Неговата тема бе "Пътят на БКП към тероризма". Той накратко описа опорките на прокомунистическата историография. "И тук можем да се запитаме дали това е така - както ни е било разказвано години наред", добави той. Проф. Янчев акцентира на това, че в лицето на БКП за пръв път една българска партия се поставя в подчинена зависимост от чужда политическа партия и чужда държава. "Открито приема за цел насилствено и въоръжено завземане на властта, установяване на диктаторско управление на една част от обществото за сметка на всички останали. Тотално унищожаване на съществуващия правен, държавен и конституционен ред и замяната му с републиканско, съветско управление", допълни той. 

Третият доклад бе представен от доц. Михаил Груев, председател на ДА "Архиви". Той бе на тема "Митю Ганев отвъд легендите". На базата на полицейски документи и спомени на негови съвременници доц. Груев описа живота и престъпната дейност на опасния разбойник. "Тази ранна биография на Митю до голяма степен се вписва и в това, което Чикагската социологическа школа би описала като идеална хранителна среда на социалния бандитизъм, а криминалната психология на Ломброзо (Чезаре Ломброзо, бел. моя) - като доказателствен материал за неговата теза за родения престъпник". Председателят на ДА "Архиви" описа престъпната дейност на Митю Ганев, който съчетава идеологическата обвързаност с комунистическите идеи с брутална криминална дейност. 

Четвъртият доклад бе на проф. д-р Людмил Спасов от Философско-исторически факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" на тема "Чичерин, Коминтернът и събитията в България 1923 – 1925 г.". Проф. Спасов описва произходът и развитието на Георгий Чичерин до заемането на позицията народен комисар на външните работи в периода 1918-1930 гг. "За съвсем кратко време Чичерин успява да постигне своя звезден миг. А неговият звезден миг е Рапалският договор между Германия и Русия от 1922 г. С един удар с този договор той успява да разсече цялата система на Парижкия договор, създадена на Парижката конференция от Клемансо", заяви проф. Спасов. 

"От това, което съм намерил от съветските архиви искам да го кажа сега. Взема се решение да се подкрепи германската революция. Създава се специален фонд с тази цел и 500 хиляди златни рубли се отделят и освен това Куйбишев, Карл Радев и други са командировани, за да бъдат ръководители на германския пролетариат през ноември 1919 г. В контекста на тази подготовка трябва да се разглежда и случващото се в България", коментира проф. Спасов. 

Проф. д.н. Мартин Иванов от Философски факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" говори по темата "Народният съд" в България: Социално-исторически и биографични измерения". Според него Народният съд е един елемент от продължилото политическо насилие след 9 септември 1944 г. Той представи идеите на новия проект, с който се занимава с колегите си - да се съберат всички парчета от историята на Народния съд. 

Проф. д.н. Момчил Методиев, ръководител на Департамент "История" на Нов български университет, изнесе доклад на тема "Българската православна църква и атентатът в "Св. Неделя": непосредствени реакции и дългосрочни последици". Проф. Методиев акцентира върху последиците от загубата на Първата световна война и крушението на националния идеал върху авторитета на Българската православна църква. "Българската църква, която до този момент се е възприемала като стожер на националната идентичност, вече не може да изпълнява тези свои функции и цели", заяви той. Проф. Методиев цитира Послание до българския народ на БПЦ десет дни след атентата на 16 април 1925 г., в което изобщо не са спестени силните фрази. "Това обръщение е подписано от трима митрополити - Пловдивският Максим, Врачанският Климент и Видинският Неофит. Още в началото посланието започва с констатацията, че това е грозно злодеяние, което няма подобно на себе си в историята на човечеството. По-надолу се употребяват констатации като "демонско покушение", "сатанинско покушение", "апокалиптично събитие". Опитвам се да представя драматизма на случилото се", заяви проф. Методиев. 

Следващият доклад бе представен от проф. д.н. Вили Лилков от МГУ "Св. Иван Рилски" на тема "Пане Бичев – кошмарът на червените терористи". Проф. Лилков обясни, че е избрал тази тема, защото "ние много знаем за терористите, за комунистите, за партизаните, а много малко знаем за тези хора, които в онези години са застанали в предния фронт на борбата с болшевизма". Той разказа биографията на Пане Бичев и някои от най-важните му случаи, докато е бил криминален полицай. "Но големите задачи, които стоят пред Пане Бичев са от съвсем друг порядък", заяви проф. Лилков и подробно разказа за тежката борба на полицая с болшевишката организация. "Пане Бичев и неговите сътрудници се борят и с тероризма на комунистите и дружбашите от Единния фронт, както и на левицата в македонското движение, което сътрудничи на БКП, Коминтерна и съветските тайни служби", каза проф. Вили Лилков.

Той цитира някои от най-вдъхновяващите мисли на Пане Бичев като например: "Златото на Москва и замислите на някои наши съседи създадоха такива страшни изпитания на нашия малък народ, че още дълги години нанесените рани няма да могат да зараснат. Българският народ бе изправен пред една кървава гражданска война в името на световната революция". 

Последният доклад през първия ден на конференцията бе на проф. д-р Даниел Вачков, директор на Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките "Икономика и насилие в България през междувоенния период". Той обясни по какъв начин идеологизираните режими провеждат целенасочени икономически политики, чиято цел е да се унищожи политическия опонент. "Със средствата и на икономиката, не само с политически средства, да се използва икономиката като форма на насилие срещу опонента. Мисля, че междувоенния период е изключително благодатен, за да се направи един такъв подобен анализ. Защото само в рамките на двадесет години и българската, и световната икономика ще преживеят няколко цикъла, които са - тежка криза следвоенна, икономически подем, след това нов период на криза - Голямата депресия - и отново подем", заяви проф. Вачков. 

Утре конференцията продължава от 10.00 ч.