Кървавият 1 февруари 1945 г. - 80 години от незаконния "народен съд", унищожил политическия, стопански, военен и интелектуален елит на България

Днес, 1 февруари се навършват 80 години от кървавия ден, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история. Тогава през 1945-а Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд изпращат на разстрел около 150 души от българския политически, стопански, военен и интелектуален елит. След екзекутираните са трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.

За периода 20 декември 1944 г. - 2 април 1945 г. съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са арестувани 28 630 души (това са официални данни, а според историци те са много повече). Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалният елит на нацията отпреди войната фактически е унищожен. За сравнение - по време на Нюрнбергския процес срещу Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди.

Този ден се отбелязва официално в България от 2011 г. насам. Тогава правителството на ГЕРБ утвърди датата по предложение на българския емигрант, журналист и общественик Дими Паница, внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

В мотивите си Министерският съвет посочва, че "1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. нар. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ".

Сред убитите е братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава цар Симеон II. Разстреляни са и тримата премиери - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - генерал Никола Михов, също е сред зверски умъртвените.

Управлението тогава всъщност използва извънредната съдебна процедура за разправа с противниците на съветизацията и комунизацията на страната.

Създадени са 13 върховни съдебни състава (всеки с 13 членове) и 69 областни (петчленни). Съставите, обвиняемите и присъдите се определят на практика от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От "народните съдии" не се изисква дори юридическо образование или квалификация. Адвокати масово отказват от страх да поемат защитата на арестуваните. За главен народен обвинител е определен Георги Петров. Започва "законна чистка" във всички учреждения.

Статистиката на "народния съд е смразяваща: издадени са общо 10 897 присъди в 131 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души. Между осъдените на смърт са и 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Против всякакви принципи в правото "народния съд" узаконява тези убийства, извършени в първите месеци след 9 септември 1944 г.

Чрез "народния съд" са конфискувани над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души. "Народният съд" е не само създаден в нарушение на тогавашната Търновска конституция като извънреден съд, който тя не позволява, но и размерът и броят на присъдите се диктуват от съветски гражданин и комунистически и коминтерновски функционер Георги Димитров. Неговите заповеди – "Никой не трябва да бъде оправдан!" и "Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" – са пример и свидетелство за сталинските бесовете, обладали комунистическата партия за мъст и реваншизъм.

В навечерието на заседанието на Първи съдебен състав Вълко Червенков, член на ръководството на БРП (к), рапортува на Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и се намира в СССР, с телеграма, писана на руски език: "Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!".

Присъдите на Първи и Втори съдебен състав са обявени на 1 февруари 1945 г. към 16 часа, а държавното радио предава на живо. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата е пълен с множество, който скандира "смърт". В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. край Орландовци, извън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като "Кървавият четвъртък" - изпълнени са първите официални смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и започва избиването на голяма част от тогавашния елит на нацията.

Официално присъдата на осъдените се чете в късния следобед на 1 февруари около 16.30 ч. Излъчва се по радиото, но много от роднините на арестуваните вече са изселени из страната, където радиото в ония години е било лукс, а достъпът до съдебната зала е бил строго ограничен. Вестниците излизат със закъснение на следващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите отново са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са вече разстреляни.

Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с преврата на 9 септември. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.

Навързани на вериги, осъдените на смърт са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор и свещеник. Ужасен от хаоса и некадърната стрелба, при която хората падат ранени, но не и убити, професор Александър Станишев, прочут кардиолог и бивш министър на здравето, моли убийците да му разрешат да установи смъртта им, за да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия.

Въпреки тайната много бързо след зловещата нощ из София се разнася истината за избиването на държавниците на България. През следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище.

Царица Йоанна пише в спомените си: "Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и стари, се спираха безстрашно да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур…"

Преди екзекуцията в ЦК на БКП има спор как да бъдат убити осъдените. Един от лидерите на БКП и бъдещ премиер Вълко Червенков настоява за класическия начин "чрез обесване". Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага екзекуцията да се проведе по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила.

Мястото в софийските гробища, определено за екзекуцията, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на осъдените, а труповете падат в яма. След разстрелите палачите започват да обират жертвите си - взимат от тях всичко ценно - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите дори събува ботушите на убития княз Кирил.

През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на Първи и Втори съдебен състав като незаконосъобразни, мотивирайки се с редица процесуални нарушения. Жестоките присъди на "народния съд" са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от Народното събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.

През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев става първият действащ държавен глава, и досега единствен, който участва в специална тържествена церемония на 1 февруари пред Мемориала на жертвите на комунизма в София с отдаване на военни почести. След идването на власт на посочения от руския КГБ гнрал Леонид Решетников и издигнат с прякото съдействие на тогавашния председател ан БСП Корнелия Нинова военен пилот Румен Радев през 2017 г. тази позиция е изоставена. Радев никога не посети този мемориал. 

Ето част от разстреляните на 1 срещу 2 февруари 1945 г. държавници и военни:

Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III
Проф. д-р Богдан Филов - историк, археолог, регент, бивш министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и военен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, лекар и учен със световна известност, министър на здравето
Димитър Шишманов - дипломат, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на три кръста "за храброст" и орден "Австрийски орел".
Д-р Иван Бешков - брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата световна война, с два ордена "За храброст", депутат, министър на земеделието.
Александър Сталийски - виден юрист, министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов - учен, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев - началник на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев - военен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен инспектор на войската и началник на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - командир на Трета българска армия
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - командир на Четвърта българска армия
Генерал-лейтенант Никола Наков - командир на Първа българска армия
Генерал Никола Жеков - командващ българската армия през 1915-1918 г.
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - командир на ВВС
Контраадмирал Асен Тошев - командир на Морските войски
Ген. Борис Димитров - герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 г.