Десетилетия наред официалната пропаганда усърдно набиваше в съзнанието на поколения българи един удобен мит, че преди 9 септември 1944 г. страната ни е била изостанала и примитивна, а мащабното строителство, електрификацията и индустриализацията са изключителна заслуга на "народната власт". Тази историческа подмяна имаше ясна цел – да легитимира един режим, който в ранните си години често маскираше собствената си икономическа несъстоятелност, като си приписваше чужди успехи. Един пример за тази кражба на интелектуален и материален труд е Рилската водосилова каскада.
Днес е важно да назовем нещата с истинските им имена - Каскада "Рила" е зачената, проектирана и в ключовата си част изградена благодарение на частната инициатива, инженерния гений и свободния капитал в Царство България.
Историята на каскадата е неразривно свързана с акционерно дружество "Гранитоид" – индустриалният гигант на предвоенна България, основан от Едуард Наудашер и подкрепен от видни български финансисти като Иван Буров. Това не е тромаво държавно предприятие, ръководено от партийни директиви, а модерна за времето си частна компания, която вижда огромния потенциал на водната стихия в Рила. Още през 1924 г., две десетилетия преди налагането на социализма, започва реалното изграждане на каскадата. През 1925 г. е пусната ВЕЦ "Пастра", а малко по-късно и ВЕЦ "Рила". Те са изградени по най-високите европейски стандарти с частни инвестиции.
Истинското инженерно постижение на комплекса е замисълът за високопланинските съоръжения на над 2300 метра надморска височина – язовирите "Калин" и "Карагьол". Проектът за тях е дело на изключителния австрийски инженер на "Гранитоид" Райнхард Томаник. Пропагандната машина на социализма без свян използваше кадри от завършения язовир "Калин" като символ на комунистическия възход.
Фактите обаче са безпощадни:
1. Проектирането и сложната логистика са изцяло завършени преди 1944 г.;
2. Най-трудният и критичен етап – прокарването на тесния, виещ се над пропастите автомобилен път до 2400 метра височина, е осъществен от "Гранитоид" в годините на Царството. Без тази инфраструктура строежът би бил абсолютно невъзможен;
3. Самото строителство на язовир "Калин" започва през 1943 г. в разгара на Втората световна война, отново със средствата и организацията на частното дружество.
През декември 1947 г. комунистическата власт приема Закона за национализацията. АД "Гранитоид" е ликвидирано, а неговите активи, чертежи, тежка техника и вече почти изградена инфраструктура са конфискувани от държавата без реално обезщетение. Kещо повече – хората, които са вложили ума и средствата си в този колосален проект, са репресирани, пратени в лагери или изхвърлени на социалното дъно като "буржоазни врагове на народа".
Комунистическата държава просто паразитира върху техния труд. Язовир "Калин" е довършен през 1947 г., а "Карагьол" – през 1952 г., изцяло по готовите планове на елиминираните вече инженери. Партийните функционери режат ленти, а вестниците пишат гръмки статии за "победата на плановата социалистическа икономика". Имената на истинските създатели са съзнателно и методично заличени от архивите и учебниците.
Рилската водосилова каскада не е паметник на социализма. Тя е паметник на убитото българско предприемачество. Тя е доказателство, че преди 1944 г. страната ни е разполагала с елит, способен да планира и осъществява инженерни чудеса на световно ниво. Комунистическият режим не създаде тази каскада. Той я узурпира, след като унищожи създателите ѝ, за да изгради своя фалшив мит за индустриализация върху ограбването на собствената си нация. Възстановяването на историческата памет означава да върнем заслугите там, където те реално принадлежат.
Източник: Facebook/Кръжок СеСеСеРе