Комсомолският секретар Евгений Бакърджиев, който срина мавзолея с удоволствие

30.06.2021г.

Въпреки миналото на ДКМС активист, "Валяка", както беше неговият прякор, остана заклет антикомунист до края си

Сподели

Антон Тодоров

Вчера почина Евгений Бакърджиев - едно от знаковите лица на СДС през 90-те години, бивш вицепремиер в първото правителство на ОДС с премиер Иван Костов. Това е човекът, на когото дължим нетленна благодарност, че срина комунистическото капище в центъра на столицата - мавзолея на националния предател Георги Димитров. Лично знам от него, че ако не е била неговата пословична упоритост това нямаше да се случи - и Костов, и много от тогавашните висши функционери на СДС бяха в основата си криптокомунисти, бяха слугували на тоталитарния режим или като идеологически работници (Костов), или като приближени на върха на комунистическата държава съветници (Васил Гоцев, Йордан Соколов, Лучников и т.н.).

Знам от тогавашния шеф на архива на МВР Серафим Стойков, че Бакърджиев е бил един от много малкото министри, които са се ползвали от информацията в този архив, за да проверяват хората, които назначават - за зависимости от ДС. Ето тук е основният аргумент, който напълно обезсмисля оправданията със задна дата на Иван Костов и Петър Стоянов, които се надпреварват да се обвиняват един друг кой от двамата е спрял лустрацията. Пичове, както обичаше да казва Стоянов, няма такава дилема. И двамата направихте невъзможното, за да не се случи лустрация в България. И като потвърждение за това мое твърдение прилагам само един-единствен аргумент - кой Ви пречеше да извършите лустрация, без да има закон за нея? Нима липсата на закон е причината да наводните президентската администрация и администрацията на МС, министерствата и останалите институции (само в митниците при Костов са назначени близо 30 служители със зависимости към ДС) със стотици щатни и нещатни сътрудници на ДС и РУМНО! Никакъв закон за лустрацията не ти е нужен, ако искаш да лустрираш. Просто не назначаваш хора със зависимости към ДС и РУМНО. И като премиер, и като президент двамата сте имали всички възможности да правите тези проверки. Бакърджиев ги е правил - това ми каза Серафим Стойков.

Този мой текст не е в противоречие с благосклонното ми отношение към част от направеното от Бакърджиев след 10 ноември. Казвам част, защото има и друга част, която не одобрявам - газовите споразумения с Русия, клиентелизма, разпродаването на центъра на София в сговор с тогавашната върхушка на БСП в столицата и т.н. Това, което ще прочетете е за една друга, неизвестна част от биографията на Евгений Бакърджиев. Тя е свързана с неговото активно комсомолско минало преди 10 ноември 1989 г. Всичко, което ще прочетете оттук-нататък е основано единствено и само на документи от архива на казионното БЗНС, вкл. собственоръчно написана автобиография от самия Евгений Бакърджиев. Това не е опит за някакво разобличаване с късна дата. Тъкмо обратното - аз смятам Бакърджиев за един от хората, които направиха немалко за сриването на комунизма в България. Може би недостатъчно, но това е въпрос на следващ разговор. И така, нека разказът на малкоизвестната биография на "Валяка" преди 10 ноември започне сега.

В собственоръчно написаната си автобиография, с която е кандидатствал за членство в БЗНС през 1985 г., Евгений Бакърджиев пише следното:

"Роден съм на 10.02.1955 г. в гр. София в семейство на служещи. Майка ми, Божана Вълкова Бакърджиева е родена на 20.01.1924 г. в София. Работила е като главен-експерт счетоводител в "Булстрад". Понастоящем е пенсионерка. Член на ОФ. Баща ми, Стефан Енчев Бакърджиев е роден на 2.101926 г. в с. Дългоч, Търговищки окръг. Директор е на СП "Мургаш" към БЗНС. Член на ОФ".

В тази автобиография той не е описал факта, че от есента на 1944 г. баща му е бил член на разузнавателната група Х-11 към РО на армията, заедно със Стефан Стоянов, баща на Петър Стоянов:

"Още през есента на 1944 г. група измежду водачите на Националния легион се обърнала към Вранчев, началник на РО, с предложение за сътрудничество на народната власт в името на България. От тези хора Вранчев създал секретната група Х-11. В нея били още Стефан Стоянов, баща на бъдещия президент Петър Стоянов, Дянко Марков, бащата на Муравей Радев Георги Радев, бащата на Евгений Бакърджиев Стефан Бакърджив. Всички от групата Х-11 служат честно и активно на РО-2 и имат решителен принос за разгрома на всички офицерски заговори във войската в периода до 1948 г…По същото време за КРО-служба на новосъздадената ДС работят Александър Сталийски, Стефан Савов, Ценко Барев, Александър Ляпчев". Това пише в мемоарите си бившият шеф на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов, същата информация намираме и в публикации на някогашния началник на Главно политическо управление на БНА ген. Кирил Косев.

Евгений Бакърджиев завършва основно образование в 125-то основно училище в София, а средно – в 11-то и 130-то СПУ. В периода 1973-1975 г. отбива военната си служба в под. 55 290 в гр. Кърджали. Звучи Ви познато, нали? Това е същото поделение, в което кара военната си служба и Иван Костов, но в периода 1967-1969 г. 87-артилерийски гаубичен полк, който е в състава на 17-та МСД (мотострелкова дивизия) в Хасково. През 1975 г. Е. Бакърджиев е приет за редовен студент във ВИАС, специалност "Промишлено и гражданско строителсво". Завършва през 1981 г. и веднага започва работа в СУ-6 на ДСО "Софстрой", в конструктивното бюро, което от април 1982 г. прераства в Инженерно-внедрителска организация към СК "ОПС". От същата година е проектант-конструктор, а от 1.06.1985 г. е групов ръководител на конструктивна група.

Нека видим какви са собственоръчно написаните свидетелства за обществената и политическа активност на младия Евгений Бакърджиев през 70-те и 80-те години:

"В гимназията бях член на УК и представител в РК (Районния комитет) на ДКМС, район "В. Левски". По време на военната служба бях зам.комсомолски секретар. От 1982 г. до 1984 г. бях заместник-секретар на комсомолската организация, а от 1984 г. съм комсомолски секретар и председател на клуба за ТНТМ в ИВО-СК "ОПС". Неосъждан. Награждаван съм за активна комсомолска дейност".

Нищо от горните толкова важни по времето на тоталитаризма "заслуги" и опитности няма да прочетете в биографиите на Евгений Бакърджиев след падането на комунистическия режим. Ето какво присъства на официалния сайт на неговата партия БДС "Радикали": Евгений Стефанов Бакърджиев, роден на 10.02.1955 в гр. София, семейно положение: женен с три деца, езици: английски, руски, образование: висше, 1981 г. – Висш институт по архитектура и строителство – гр. София, специалност "Промишлено и гражданско строителство". Професионална дейност: 1981/1984 г.-проектант в "Инженерно-внедрителска организация" при Стопански комбинат за обществено и промишлено строителство -София; 1984/1985 г.-ръководител на конструкторска група; 1985/1989 г.-началник "Конструктивен отдел" в Строително предприятие – 2 при "Стопански комбинат за обществено и промишлено строителство"; 1989/1991 г.-водещ специалист леки метални конструкции…"

Личният картон на Е.Бакърджиев като член на казионното БЗНС **Източник: Zonanews**

В последните години на тоталитарния режим Евгений Бакърджиев е член на казионния БЗНС с председател Петър Танчев. Приет е за член на 24 ноември 1986 г. в 14-та дружба-София и му е дадена членска карта № 0079070/15.I.87 г.

Кадрова справка за Е.Бакърджиев от БЗНС **Източник: Zonanews**

Кадровиците на другаря Петър Танчев проверяват новият кандидат за встъпване в БЗНС. В кадровото дело на Евгений Бакърджиев присъства много интересно сведение, което е написал някой си Георги Стефанов Господинов, член на БКП при Централния съвет на Българския червен кръст. Сведението се отнася до дядото на Евгений Бакърджиев, Енчо. Ето и самото сведение:

"Познавам отблизо др. Енчо Бакърджиев от 1929 година. По поръчение на Околийския комитет на РМС от Търговище, получих поръчение да се свържа лично с др. Бакърджиев, за да ни съдействува за връзка с младежи-дейци на българския земеделски народен съюз, със задача да провеждаме общи акции, насочени за засилване борбата срещу младежките фашистки организации в града и околията. Трябва да подчертая, че др. Енчо Бакърджиев с голяма готовност помогна да установим дружески връзки и по-нататък ние се сближихме и той помогна да се проведат редица общи мероприятия между Околийската земеделска дружба в Търговище и Околийския комитет на Българската комунистическа партия…Неговото бюро беше място, където идваха и се срещахме с много другари от селата-дейци на БЗНС и на БКП. През целия период преди девети септември 1944 г. др. Енчо Бакърджиев е бил винаги на здрави антифашистки позиции. Аз добре познавам и децата на др. Бакърджиев, които винаги са били на наши позиции. Синът на др. Енчо Бакърджиев-Стефан, работи и живее в София и е бил на отговорна работа в редица стопански предприятия. Той е добър и съзнателен гражданин и винаги е бил с нас."

Евгений Бакърджиев прави бърза кариера в казионния земеделски съюз на другаря Петър Танчев - още през декември 1987 г. става член на общинското ръководство на БЗНС. През следващата, 1988 г. той вече е член на ръководството на 1-ва КЗД на БЗНС.

На конгреса на БЗНС, състоял се на 28 февруари и 1 март 1990 г. Бакърджиев е избран за член на Управителния съвет. В публикувания списък на членовете на новоизбрания УС на БЗНС неговото име е на 100 място от общо 232 души там. УС на БЗНС – това е земеделският ЦК, с тази само разлика, че неговите членове се утвърждават от Политбюро на ЦК на БКП пише в мемоарите си бившият президент Жельо Желев:

"Но е много показателно, че младият активист на БЗНС, в нарушение на устава на организацията, който изисква да е бил най-малко 5 години редовен член, за да бъде избиран за член на УС на БЗНС, е избран без този стаж...Евгений Бакърджиев е член на БЗНС от 1987 г. Такива изключения се правят или заради някакви особени заслуги, или за услуги към казионния БЗНС, или на базата на някакво яко застъпничество отгоре".

Препоръка от Стефан Куюмджиев за приемането на Е.Бакърджиев в БЗНС

Вижте още

Още от "Документи и архиви"

Водещи новини

Последни новини

Най-четени