Комунистическото капище на Бузлуджа е струвало поне 25 млн. лева

Скулптурните на н.х.проф. Величко Минеков и з.х. Валентин Старчев например при ориентировъчна стойност 67 000 лв. трябва да достигнат 200 000, или 133 000 лв. повече

Болшевишкото капище на Бузлуджа
Болшевишкото капище на Бузлуджа Източник: Zonanews

Антон Тодоров

Тоталният разпад, мръсотия и надписа "Forget your past" ("Забравете миналото си"), който Ви посреща над входа на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, са своеобразна илюстрация, апотеоз на режима, окупирал страната ни в продължение на 45 години. Днешните идеи за преустройството и превръщането му в атракция са не една и две. Последната е да се изгради панорамен асансьор, който да отвежда любопитните до върха на стоманобетонната структура, която се е извисила 70 м над земята. Личното ми мнение е, че това творение трябва да бъде оставено на времето и природните стихии, те ще свършат своето. Невъзможно е да превърнеш в нещо полезно капището на една утопична, античовешка идеология, място, на което няколко войничета от Строителни войски са намерили смъртта си. 

 

Надписът на Бузлуджа

Данните за това, колко са стрували построяването и довършителните работи заедно с украсите на това капище са противоречиви – официално 16,2 млн. лв., а неофициално около 25 млн.лв. През 70-те години това бяха страшно много пари. Нека прочетем какво ни разкриват архивните документи – според мен единственият солиден източник, на който може да се доверим. Историята започва с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 11 март 1971, строежът – три години по-късно.

 

15 хиляди кубика скална маса е взривена и извадена от Бузлуджа за вкопаване на основите, вследствие на който върхът е снижен с 9 метра. 7 години строителите на Дом-паметника на БКП живеят по фургони и хижи на връх Бузлуджа. В основите Тодор Живков полага капсула с "адрес към поколенията”, който описва "историческата значимост" на Бузлуджа.

 

Диктаторът Живков поставя в основите паметна капсула

Първоначалната сума, предвидена за строителството е малко над 14 млн. лв. Скоро обаче с Решение № 850 на Секретариата на ЦК на БКП от 21 септември 1978 г. и Разпореждане № 71 на Министерския съвет от 17 ноември 1978 г. е утвърдена нова генерална сметка за разплащане на обекта, в която откриваме сумата от 15 185 230 лв. Тя също се оказва недостатъчна и месец преди откриването на дом-паметника, тя е увеличена с малко над 1 млн.лв. Така общата официална генерална сметка достига до 16,2 млн. лв. Дом-паметникът е открит на 23 август 1981 г. С добавяне на разходите за инфраструктура (само шосето струва около 9 млн.лв), както и непрекъснато растящите претенции за все по-големи хонорари на участващите в художествените дейности архитекти и художници истинската цена на комунистическото капище гони 25 млн. лв.

 

Решение на Секретариата на ЦК на БКП за увеличаване на сметната стойност

Как се стига до тази грандиозна ескалация на стойността? Само в изграждането на стоманобетонната чиния са вложени 3000 т стомана, 70 000 т бетон и 40 т стъкло. Диаметърът на залата, която завършва със сферична мозайка от златен смалт (киселинно устойчиво калиево силикатно стъкло) на тавана, изобразяваща сърп и чук, е 60 метра.  32 прожектори са монтирани, за да осветяват двете рубинени звезди, така че да се виждат от цялата Тракийска низина и отвъд Габровския Балкан от север. Пилонът в основата си е широк 9 метра, а към върха - 16 метра.

 

Решението на архитект Стоилов, автор на проекта, е да бъде изведен пилонът отстрани, за да не застрашава основната куполна конструкция. В изграждането на Дома-паметник взимат участие над 70 проектанти и конструктори, 13 изтъкнати народни и заслужили художници и много други изявени в тоталитарни времена творци на изобразителното изкуство в областта на мозайката, стъклопластиката, скулптурата и шрифта – около 60 души.

 

Първоначално за художествени дейности (авторски хонорари и творческо изпълнение) са предвидени 2 млн. лв, от които само хонорарите глътват 400 000 лв. Много скоро тази сума е увеличена на 598 500 лв. или в повече със 198 500 лв. Броят на ангажираните с художественоот оформяне творци расте лавинообразно – за изпълнението на композицията на т.н. външен кръг първоначалния проект предвижда да се привлече заслужилият худжник Иван Кирков. Хонорарчето му е относително ниско, на фона на другите – само 6000 лв. Това по онова време беше цената на един двустаен апартамент. Къде, къде по-мотивиран е бил н.х. проф. Величко Минеков, любимец на диктатора Тодор Живков.

 

За пластичната композиция "Победата на 9-ти септември" ориентировъчният му хонорар е бил 18 000 лв – хоп, ето ти две апартаментчета. Докато нашите родители се трепеха десетилетия наред, за да изплатят с танталови мъки един апартамент, другарят Минеков за има-няма две години си докарваше кинти за два. Все от подобни неща – тук паметник на Тодор Живков, там барелеф, на трето място – композиция. Но винаги и само неща, свързани с БКП и висшето й ръководство. Днес синът му Велислав Минеков, също професор, пее друга песен, но това май по тези географски ширини се приема да е в реда на нещата.

 

Ориентировъчни стойности за авторските хонорари

За част от най-важните дейности е използвано чуждоземско ноу-хау. Например стъклопластиката, която е изработена в Чехословакия при предвидена стойност 100 000 лв., възлиза на 180 000 лв. Скулптурните композиции "Победата на 9-ти септември" на н.х. проф. В. Минеков и "Раждането на партията" на з.х. В. Старчев първоначално са предвидени да се изпълнят от камък, но впоследствие е решено да се отлеят от бронз. За доставката на 10 т разноцветен смалт от Съветския съюз са платени 250 000 лв. вместо първоначално предвидените 100 000 лв. За златния смалт, от който е изпълнена сложната художествена композиция на тавана на голямата зала, е платена сумата от 20 000 лв.

 

Първоначално трудът за полагането на смалтовата мозайка е оценен на 140 лв. на кв.м. Впоследствие сумата е вдигната на 180, за да достигне 300 лв. за кв.м. Тогавашният председател на Съюза на българските архитекти Георги Стоилов изпраща специално писмо до завеждащия отдел "Култура" на ЦК на БКП. Л. Павлов, в което възроптава срещу това разхищение:
"Във връзка с предложението за завишаване стойността на худоожествените творби на дом-паметник "Бузлуджа", считам че има необосновани цифри и следва да се възложи на ръководството на СДК да ги прецизира".

 

Комунистическите натегачи обаче твърдо са решени да направят удара на живота си покрай това капище и влизат под кожата на любимката на диктатора –Людмила Живкова. По това време на нея й остават по-малко от две месеца живот, но тя твърдо е решена да постигне драстичното увеличаване с повече от 1 млн. лв. на генералната проектосметка заради повишените цени на материалите за художествените дейности и хонорарите на техните изпълнители.

 

На 2 юни 1981 г. Людмила Живкова изпраща доклад до Секретариата на ЦК на БКП, в който подробно описва перо по перо всички позиции, които трябва според нея да претърпят корекция нагоре. Скулптурните на н.х.проф. Величко Минеков и з.х. Валентин Старчев например при ориентировъчна стойност 67 000 лв. трябва да достигнат 200 000, или 133 000 лв. повече. Думата на червената принцеса е закон – всички веднага се разшетват и започват да търсят начин желанието й да се сбъдне. Единствено завеждащият отдел "Планово-икономически" на ЦК на БКП Станиш Бонев пише на 10 юни 1981 г. "Мнение относно завишаване на сметната стойност на художествените работи за обект "Дом-паметник" на връх Бузлуджа".

 

Доклад на председателя на Комитета за култура относно разходи за дома-паметник на Бузлуджа

Този документ ясно поставя три изисквания. Първо, настоява Комитетът за култура, т.е. Людмила Живкова, да изготви подробен разчет за завишаването на цените, вложениет материали и на труда по видовете работи, както и да изложи причините, довели до това повишение. Второ, Станиш Бонев си позволява да се обърне към компетентните органи, които да преценят доколко е в правомощията на държавната комисия да завишава със 150 % разценките за вложения труд по полагането на смалтовата мозайка. И накрая, той настоява да се изяснят основанията за завишване на първоначално определените авторски хонорари с близо 50 %.

 

Станиш Бонев в началото на 80-те год. е сред любимците на Тодор Живков, но след няколко години рязко ще загуби благоволението му, вследствие на което през 1985 година ще бъде освободен от правителството, а на следващата година и от Политбюро. Нямам съмнение, че упорството му да задава неудобни за дъщерята на диктатора изисквания са една от причините довели до това. Неочакваната кончина на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г. проваля предварително планираното грандиозно мероприятие по откриването на капището. Поради траура на семейството на Тодор Живков, провеждането на деня на БКП е отложено за 23 август.

Още от "Документи и архиви"

Държавният архив в Разград представя втората си дигитална изложба "Да надникнем в миналото"

Във втората част на виртуалната изложба на Държавния архив в Разград ще бъдат показани част от снимковия материал, постъпил в институцията в периода 1974 - 1983 година

Прочетете повече прочетете повече

Петър Волгин и Атанас Семов изправят на нокти ДС в края на 80-те

В списъка с потенциални членове на антипартийната организация, подготвяна от Атанас Семов, фигурира и неговата съученичка от НГДЕК с прякор "Дукса". Това е днешният лидер на БСП Корнелия Нинова

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени