Кой е Никола Николов - тамадата на кръга "Агнешки главички"? Началото! Част 1

Джипо Джипов форсира политиката с малко помощ от неговия баща

Водач на листата на ПП-ДБ в 18-ти МИР-Разград е лицето Джипо Николов Джипов. Като оставим настрана странността на това име, за онези от нас, които анализират българския посткомунизъм, името на секундата подсказва, че 37-годишният Джипо е син на един от знаковите представители на българското задкулисие - Никола Джипов Николов. За по-младите ни читатели вероятно и неговото име не говори нищо, поради което сме убедени, че една поредица за този човек и золумите му, докато беше ключова фигура в СДС и ОДС в края на 90-те години на миналия век, а и след това, е крайно наложителна.

Някои глупави хора ще кажат - ама какво общо има синът с прегрешенията на бащата. Обяснявали сме го хилядократно, но ще го кажем пак - ако Джипо си беше останал в бизнеса, верятно нямаше и да се занимаваме с него. Но той напира да става народен представител, т.е. да участва във вземането на важни решения за държавата и нацията като част от процедурата за вземане на публични решения, каквато политиката по принцип представлява. Джипо бил много качествено образован в Лондон - добре, така да е. Но е интересно, след като прочетете цялата поредица за кръга "Агнешки главички", която ще публикуваме в Zonanews, дали пък не е получил тази неевтина възможност за образование в лоното на Запада благодарение на бащините деяния покрай завод "Диамант", приватизациите, наглеждани от Никола Николов, както и неговия бизнес ръст, след като излезе излезе от политиката със сериозна "зестра". Как го беше казал агент "Гоце" (Георги Първанов) в едно интервю: "Вие нали не си мислите, че съм излязъл от политиката капо?". Питаха го как синът на бившия президент е купил цял СПА хотел в Кюстендил. 

Ето, заради това е нужна тази поредица от разследвания - защото човешката памет, хеле пък тази на българчетата, е крайно нетрайна, изменчива, флуидна, стопява се като пролетен сняг. Те не помнят какво са вечеряли преди три дни, вие искате да държат в главата си подредена и аргументирана история на българския посткомунизъм. Дано поне да четат!

Кръгът "Агнешки главички" е сред най-знаковите творения на българското политическо задкулисие. Роди се на границата на две хилядолетия (1999-2000 г.) сякаш, за да ни подскаже, че тук е така – задкулисието и олигархията ще векуват от векове за векове. Всичко започна през 1997 г. На проведените през април предсрочни парламентарни избори Обединените демократични сили (коалиция, в която основната партия беше СДС) получи почти 53 % от вота на българите. Скоро след това Иван Костов вече е министър-председател, а Йордан Соколов – председател на НС. За председател на икономическата комисия в същото Народно събрание е избран Никола Николов, депутат от Разград и много приближен на Йордан Соколов.

Никола Николов - началото

Нека видим що за птица е този човек, който се превърна в тамадата на кръга "Агнешки главички". Никола Джипов Николов е роден на 19 юни 1959 г. в гр. Левски, откъдето е майка му Райна Николова. Скоро след това семейството се премества в Разград. Живеят в къща на ул. "Паисий", строена през 1920 г.  от богатия му дядо, който е бил акционер в тогавашното предприятие "Каолин". Никола Николов получава огромно количество имоти след реституцията – склад за напитка в гр. Левски, 7-8 магазина в центъра на Разград, компенсаторни записи от фирма "Каолин" в гр. Сеново и 105 дка в землището на исперихското село Яким Груево. Но това явно се е оказало малко за ненаситния главатар на "Агнешките главички".

Бащата Джипо Маринов е бивш легионер и по твърденията на неговия син нееднократно бил уволняван от комунистическата власт. Факт е обаче, че Джипо Николов достига до високата позиция главен счетоводител. Дядото на агнешкия крал по бащина линия Никола Маринов е лежал в лагери след 9 септември 1944 г. Той идва в Разград от Габровския Балкан и в началото е чиракувал при разградски чорбаджия, известен с прякора Симеончето. Постепенно събира малък начален капитал и с времето става крупен търговец. Занимавал се е предимно с колониални стоки, стоки от първа необходимост, но с времето развива и строителен бизнес – сградата на театъра в центъра на Разград е негово дело. Градската мълва обаче свързва рязкото забогатяване на Никола Маринов и с приятелството му с министър-председателя през 1944 г. Иван Багрянов.

Тези факти неговият внук успешно ще трансформира от биографичен в реален капитал след 10 ноември 1989 г. Нищо, че всичките му най-близки хора, докато  е председател на СДС-Разград, директор на "Диамант" ЕАД и депутат два мандата, ще са от номенклатурата на БКП и службите. Майка му Райна Николова е главна сестра в разградската болница по времето на комунизма. Пак тогава семейството си докарва допълнителни доходи като отглежда свине в изградената още през 1965 г. ферма в близкото до Разград село Благоево. Като ученик бъдещият любител на агнешките главички по времето на комунизма е зает с това да помага на родителите си в отглеждането на прасетата – все пак от това в онези години се докарваше немалък доход. Даже като се върнал от сватбеното си тържество, Никола николов съблякал официалния костюм и надянал работните дрехи, за да нахрани прасетата в Благоево. Прави го и след години, когато често се връща от София в Разград, вече като мастит депутат от СДС. Никола Николов завършва Математическа гимназия в Разград, а след това и Висшия машинно-електротехнически институт в София. Научен сътрудник II степен в Института по приложна минералогия в Разград от 1986 до 1992 г.

Никола Николов прави "демокрация" в Разград

В началото на 90-те години на миналия век Никола Николов надушва потенциалните възможности, които може да му осигури евентуална позиция в местния СДС и стръвно се хвърля в политиката. През 1990 г. бъдещият главатар на кръга "Агнешки главички" оглавява разградското организация на Съюза на демократичните сили. Стефан Средков, един от основателите на СДС в Разград се спомня, че още тогава мотото на Никола Николов е, че "трябва да се вземат парите на комунистите"! Може би покрай тази заявена своя главна цел тогава той се сблъсква с Атанас Атанасов, бъдещ шеф на Национална служба "Сигурност" по време на управлението на Иван Костов 1997-2001 г., доскорошен комунистически прокурор в Разград. За този период на Атанасов четете в двете подробни разследвания на Zonanews -  тук  и тук.

В началото на 90-те години обаче Атанасов е все още директор на РДВР-Разград. Неговата първа съпруга (с която отдавна вече е разведен) Анелия Атанасова е сред основателите на СДС в града. Логиката на семейство Атанасови е била, че е логично тя да води разградската листа през 1997 г., но това не се случва. Тя дори не е втора. Подреждането е следното – на първо място е Йордан Соколов, втори е Никола Николов, а трети - Гюнер Тахир. Йордан Соколов е водач и на листата в 15-ти Плевенски избирателен район и влиза оттам. Така в парламента от Разград като депутати на ОДС се озовават Никола Николов и Гюнер Тахир.

През 1997 г. СДС провежда вътрешни избори, с които да подреди кандидат-депутатските си листи и Никола Николов успял да надделее над Анелия Атанасова чрез фалшификации при гласуването в СДС-Кубрат. Благоверната на генерал Гном остава капо и Атанас Атанасов затаява люта омраза срещу Никола Николов. Знае много за него, но нищо не може да направи, защото през 90-те години тамадата на бъдещия кръг "Агнешки главички" е твърдо подкрепян и лансиран от председателя на НС Йордан Соколов.

Обществена тайна по онова време е, че завод "Динамика"-гр. Кубрат е под контрола на Н. Николов. Хора от неговото обкръжение са закупили също така ОЗС – Кубрат, ОЗС – Разград и ОЗС – Исперих. Никола Николов не е бил безразличен и при приватизацията на "Автосервиз" – Разград, както и на "Мебел" – Кубрат. Съседният на Кубрат град Вятово също е под контрола на председателя на икономическата комисия в НС и член на НИС на СДСДо пролетта на 2001 г. Никола Николов се ползва с категоричната подкрепа и на Иван Костов. Когато в началото на март 2001 г. прокуратурата привиква Никола Николов (заради скандалните приватизации в Разград и региона) и Антоан Николов (заради скандалните приватизации в София), Иван Костов застава като Матросов на амбразурата зад тях.

Дори прочита официална декларация на СДС по казуса:
"СДС не може да коментира неофициалната информация, инспирирана или разпространена по БНР за Никола Николов и Антоан Николов. По информацията, която получихме от тях, вадим заключение, че се прави голяма предварителна проверка на приватизацията. Такава проверка чухме да иска БСП. В тази връзка припомняме, че ние спечелихме изборите през 1997 г. с обещание, че ще сменим системата чрез приватизация. Не се отказваме от тази политика, защто тя донесе на България финансова стабилност и началото на икономически растеж. Реформите бяха оценени като успешни и започнахме преговори за ЕС. СДС е давал и ще дава пълната си подкрепа и доверие на всички свои представители в управлението, които осъществуваха и сега правят приватизационната политика. Ще даваме твърд отпор на бившите комунисти в опита им да поставят под съмнение успешната приватизация на българската икономика. Вярваме, че прокуратурата сколо ще приключи своята голяма предварителна проверка, защото в противен случай ще стане участник в предизборната борба".

Нека се върнем три години назад. Ето какво казва министърът на промишлеността Александър Божков пред висшия слой седесарски функционери на 17 март 1998 г.:

"Директорите би трябвало, общо взето, в предприятията, които ще се приватизират, би трябвало вече да бъдат хора, посочени от СДС и ако все още има такива в промишлеността, където са много предприятия, моля да ми ги кажете. Но аз мисля, че почти не останаха вече, които не са. Има пълна информация за процеса на приватизация. Кога реагират структурите на СДС? Реагират след завършване на приватизацията на предприятието. Скоро имахме такъв случай в Перник. Предприятието приватизирано и тогава депутатите се обърнаха към мен да ми кажат, че този на когото сме го продали, бил голям бандит...Аз съм подписал вече сделката, подписа ли са пет души комисия и при това положение при мен идват и ми казват: "Моля ти се, спри приватизацията, защато купувача не бил подходящ". Не мога да зная какъв е купувача. Не е във възможностите ми. Документите, които се изискват не дават такава възможност. Вие, които сте в цялата страна, местните структури на СДС трябва да знаете кой купувач е читав и кой не е".

Тези думи на Александър Божков са като парола за корупция. Ето как е ставал кастинга на годните да приватизират – първо, директорите трябва да са от СДС, което е само по себе си предпоставка за клиентелизъм. А за да те посочат местните седесарски велможи за директор, трябва да им докажеш, че си годен да участваш в схемите им за грабеж. Така СДС след 1997 г. се напълни с всякаква измет, вкл. бивша БКП номенклатура на местно и централно ниво и всевъзможни представители от сътрудническия апарат на тоталитарните служби. Философията на приватизацията, която беше извършена в периода на управлението на Иван Костов, беше много добре описана веднъж от неговия вицепремиер Александър Божков в друго негово култово изказване: "Ще продам всичко за шест месеца, ако не ме питате на кого и за колко!" Фундаментално изказване!

Следва продължение!