Кубинци предизвикват кърваво меле в Русе през 1986 г.

Кризата с нелегалните имигранти, които нахлуват по всевъзможни пътища и начини в страната и потенциалът, който те носят за извършване на престъпления от няколко години лишава от сън и граждани, и управляващи в страната. Коментарите, както обикновено се случва най-често опират дотам, че виждате ли, демокрацията и липсата на тоталитарни мерки били в основата на несправянето с този проблем. И както обикновено се случва, когато човек непредубедено и задълбочено се запознае с документалните факти, разбира, че истината не е някъде там. Истината винаги е една и в този случай тя е, че и по време на тоталитарния режим в България през 80-те години също "нахлуват" хиляди чужденци. При това поканени от тогавашната комунистическа власт - хиляди виетнамци, кубинци, никарагуанци и т.н. Когато се прочетат секретните сводки от архивите на ДС и ЦК на БКП се вижда, че не са един и два случаите, когато тези "гости" са провокирали такива погроми и побоища, каквито днес не познаваме.

В този текст ще прочетете за кърваво меле, което група от кубинци предизвиква на 2 декември 1986 г. в Русе. Всичко започва, както често се случва напълно безобидно и като непредвиден резултат от иначе радостен повод. На 1 декември 1986 г. група от около 100 кубински граждани, които са на работа по договор в Корабостроителния завод "Ив. Димитров" – гр. Русе, се събират да празнуват рождените дни на няколко свои приятели. За място на купона е избран младежкия клуб "Космос", намиращ се близо до общежитието, в което са настанени кубинските работници. Кубинците явно са прекалили сериозно с алкохола, защото след като се прибират по стаите си, в 2,30 часа след полунощ един от тях, Нелсон Валдес Родригес, получава сърдечен пристъп.

Един от кубинците и неговият гост, никарагуанският гражданин Енрико Амая Лопе от гр. Чинандега, който работел като монтажник в СМК-В. Търново, слизат при портиерката на общежитието и поискали да бъде извикана незабавно линейка. Служителката веднага се обажда на "Бърза помощ", но не си мислете, че спешните медици са дошли на минутата. Съвсем не. Днешната "Бърза помощ" с всичките й несъвършенства е на светлинни години от качеството на онази, социалистическата. Линейката закъснява и това става повод  никарагуанецът и кубинецът да започнат да заплашват портиерката в общежитието и да тропат на вратата и прозореца на стаята й. Жената изпада в паника и се обажда още няколко пъти в "Бърза помощ", но линейката така и не пристига.

Оттук-нататък всичко се развива като в долнопробна кръчмарска история – кубинците загубват всякакво търпение и изнасят своя сънародник Нелсон Родригес на паркинга на жп гарата, която се намира близо до общежитието и клуб "Космос". На паркинга по това време заедно с колите и съпругите си са русенците Маринчо Марков и Валери Андонов. Кубинците, вкл. и получилият сърдечна криза са били фиркани до козирката и Маринчо преценява, че не е безопасно да тръгне с тях в личната си кола. Завързва се кратък спор и без много-много да се церемонят, няколко кубинци нападат Марков. Започват да го ритат като особено се целят в слабините му. Междувременно групата от пияни кубинци нараства и се насочва гаровия площад. По това време на пост около гарата е ст. сержант Венцислав Атанасов Иванов – постови милиционер при РУ-Транспортна милиция-Русе. Той обикаля района си и вижда падналия на земята и превиващ се от ужасната болка Маринчо Марков и тълпата от пияни кубинци. Набързо получил информация какво се е случило и незабавно уведомява чрез колегата си старшина Велико Димитров Окържното управление на МВР и се връща при пострадалия. В това време кубинските другари вилнеят– спрели са една "Волга" , измъкнали са водача й и с крясъци и шутове се опитвали да го заставят да откара препилия Нелсон Родригес до болницата.

Ст. сержант Иванов се опитал да им обясни, че може да отидат до гарата и оттам да повикат линейка, което допълнителни разгневило сънародниците на Кастро. Докато се водела тази разправия, шофьорът на "Волга"-та се метнал на колата си и избягал от интернационалния конфликт, който видимо се заформял. В същото време, очевидно разярени още повече, че са изпуснали "плячката" си, кубинците съзират виновник за това неблагополучие в лицето на ст. сержант Венцислав Иванов. Наобикалят го и започват да дърпат радиостанцията и колана му, докато в суматохата Луис Коста Перес му нанася отработен удар с юмрук. Нашият милиционер обаче не се дава и отвръща на ударите, сборичква се с няколко кубинци, успява да се измъкне на няколко метра и извадил пистолета си , за да ги респектира. Не щеш ли обаче оказва се, че сред кубинците имало не само боксьори, но и каратисти. Неустановен от разследването кубинец "направил стойка за карате и нанесъл удар с крак в дясната ръка на Иванов, в която държал пистолета, с цел да го избие". Каратисткият "кин гери" очевидно не е бил достатъчен за неутрализирането на нашия пазител на реда, тъй като остаанлите кубинци започнали да го заливат с порой от камъни и буци пръст.

Удивително е, предвид днешното масово разпространено безучастие на българите, когато налагат техен сънародник, но в онзи момент на помощ на старши сержанта се притекъл (не)обикновен български гражданин. В боя се включва печения пандизчия (освободен на 27 октомври с.г. от затвора в Ловеч) Боян Христов Великов от с. Беловец, Разградски окръг. Той се включва тъкмо навреме, защото в този момент коварен кубинец подло е минал зад гърба на ст.сержант Иванов и се подготвял да нанесе удар в главата му с парче бетон, което после се оказва, че е тежало около 5 кг. Гражданинът Боян очевидно в затвора е попаднал на смели хора и е "станал човек", защото без да се страхува от многократно превъзхождащите го в жива сила и средства кубинци, повалил коварния кубинец с 5 килограмовото парче бетон и след секунди вече водел ръкопашен бой с трима други кубинци. Покопитилият се ст. сержант Иванов се изправя и произвежда два предупредителни изстрела във въздуха.

Грешка! Оказва се, че кубинците не се плашат от предупредителни изстрели и му отвръщат със светкавичен удар в главата с камък. За зла врага, в момента на попадението ст. сержант Иванов тъкмо произвежда трети предупредителен изстрел. Политвайки той стреля в земята и от рикошета на куршума е ранен в бедрото кубинският гражданин Анхел Мачин Мачен, роден на 1 март 1964 г. в Хавана. Рекошетът от пистолетът "Макаров" обаче е бил с особени свойства, тъй като поваля и никарагуанеца Енрико Лопе, който получава огнестрелна рана в глезена на левия крак. Куршумът счупва и малката пищялна кост. В този момент като по поръчка най-после пристига и линейката на "Бърза помощ" и двамата с огнестрелните рани са откарани в Окръжна болница-Русе. Войната на кубинците с милицията обаче продължава. На помощ на своя колега се притичва старшина Велико Димитров, но той веднага е пресрещнат от двама кубинци. Той незабавно вади пистолет и този път без изстрели успява да ги респектира. Респектирал е двамата, но другите не им пука от изваденото оръжие на блюстителя на реда. На мястото на полесражението пристига въоръжена до зъби със саморъчно направени гири, железа, арматури, брадви и синджири група от около 20 кубинци.

Друга група в това време предприема щурм на болницата, където милицията едва успява с много усилия да ги удържи. В това време на пияният до козирката Нелсон Валдес, чията "сърдечан" криза предизвикала тези баталии, му е извършен преглед, ЕКГ и всичко, което се прави в такива случаи. Оказва се, че няма никаква сърдечна криза, никакви отклонения в сърдечната дейност и прилоошаването му е от свръхколичеството алкохол, което е поел. След направена успокоителан инжекция е освободен от болницата. Всички участвали в няколкото инцидента кубинци са задържани и отведени в ОУ на МВР-Русе. Веднага е образувано сл.дело №726/02.12.1986 г. и е уведомен районния прокурор Люлин Матев. Той се среща със спешно пристигналите дипломати от посолството на Куба в България и кубинския консул във Варна. На следващия ден, 3 декември военният следовател и и.д. прокурор при Варненската окръжна военна прокуратура кап. Николай Ганчев образува сл. дело №41-VI против ст.сержант Венцислав Иванов. Какво се разбира в процеса на разследването?

Сред вилнеещите кубинци е имало доста интересни човечета. Едно от тях е членът на ККП Сантяго Кристино Кабрера Риверо, ръкводителят на групата, бивш полковник от запаса и бивш партизанин! Особено се проявил в юмручните схватки и Марселино Моралес Идалго – комсомолският секретар на групата. От десетките побойници са задържани само Елио Кармона Миранда и Луис Костав Перен, всички други са незабавно освободени. В хода на разследването се разбира, че това не е първият масов побой и нарушаване на обществения ред, който пришълците от "Острова на свободата" привят. И по време на работа в корабостроителния завод, и в общежитието, и в други части на града, стотината кубинци се бият перманентно – на 22 юни 1986 г. седем от тях са предизвикали бой с маси и столове в ресторант "Дунавски кът" в младежкия прак на града и са оказали сериозна съпротива на органите на реда. Въпреки това обаче седемте кубински хуни се разминали само с 15 дни задържане по Указа за борба с дребното хулиганство.

"Наказанието" изтърпявали като работели на работните си места в КЗ "Ив. Димитров". Кубинците създавали нетърпим шум и свади навсякъде, кодето се появят, събличали се дибидюс голи по балконите на общежитието, докато предизвикателно се закачали с жени и момичета от града. На 12 август 1986 г. група от кубинци в центъра на Русе започват да задяват красиво момиче, което било със своя вуйчо. Вуйчото се опитал да я защити, при което отнесъл здрав пердах. Намесилите се милиционери получили ухапвания по ръката от настървените кубинци. Отново наказание никакво. След тези многократни изстъпления на кубинския криминален контингент комунистическите власти в Русе по-сериозно подхождат към изучаването на кубинския криминален контингент, който уж е изпратен, за да работи в България.

Оказва се , че по-голямата част от тези стотина души са на възраст 19-20 г. и нямат никаква квалификация, нямат никакви умения, имат предимно основно образование и в интелектуално отношение са много под средното ниво. Единственото, което успяват да измислят, с цел да намалят предпоставките за бъдещи мелета, предизвикани от кубинците, е 60 % от заплатите им да се внасят на техен влог, до който те да нямат достъп. Целта – да не могат да купуват алкохол, който е бил в основата на почти всяко тяхно безчинство в града. Ст. сержант Венцислав Иванов и неговите колеги, употребилили оръжие за обуздаване на кубинските криминали, са направили това правомерно– такова е заключението на военната прокуратура, с което сваля отговорността от тях за телесните повреди, нанесени на няколко от кубинската шайка.