Мартин Заимов не трябва да се прави на "русофоб" - биографията му е издайническа

Антон Тодоров

Преди няколко дни заклетото номенклатурното отроче Мартин Заимов се опита да си направи кух ПР с боядисване на надписите върху паметника на окупационната Червена армия в центъра на София.  "Типично ченгесарско активно мероприятие с предизборна цел. Подобно на акцията миналата година край Росенец. Първото, което трябваше отдавна да стори Мартин Заимов е да се разграничи публично от своя дядо. А и имаше 30 години време, за да драсне боица по МОЧА. Включително и като общински съветник. Не нам тия ченгесарски номера", написа като коментар във Фейсбук евродепутатът от ГЕРБ-СДС Александър Йорданов и е напълно прав.

От последвалите коментари на самия Мартин Заимов се разбра, че този човек е последният, който е редно да ни се натиква в очите като някакъв борец с руското влияние и поборник за изчистването на столицата от този наистина срамен и унизителен паметник. Първо, в интервю веднага след като беше пуснат от полицията (само по себе си абсурдно в натовска държава да се арестува някой, който драска върху паметник на окупатори), Мартин Заимов заяви, че Съветите са ни обявили война "на 7 септември или на 9 септември"! Той дори не знае един от основните факти за съветската окупация (Съветите обявяват война на България на 5 септември 1944 г.) , но тръгнал да си прави CV за следващите избори (местни или други) като "русофоб". Така даже се бил представил в полицията, която пък е напълно изтрещяла, щом арестува някого заради това, че "драскал паметника на Съветската армия". Ето заради такива неща този срам продължава да осквернява столицата и държавата ни. Не може наследникът на род от национални предатели, съветски шпиони, просъветски комунистически ченгета и номенклатурни синчета, преводачи на висшия комунистически функционери Георги Йорданов (какъвто е бил Заимов преди 10 ноември), да разрешат този толкова важен казус. Важен от гледна точка и на това кой иска да го реши и има ли моралните и ценностни основания да го реши. А и "разградската десница", казано иначе, левите либерали от ДеБъ веднага като по команда се втурнаха да му правят образ на смел и решителен биткаджия с влиянието на Кремъл. Това винаги прави човек крайно подозрителен - в тази либерална левица почти няма някой на високи позиции, който да не е наследник на кадрови офицери от ДС (Прокопов), да не е наследник на коминтерновски фунционери (Бойкикев), да не е наследник на комунистическа номенклатура  (Мирчев "Тялото") или пък самият той да не е бил такава (Атанасов). 

За да предотвратим плячкосването на невинни и несведущи за истинските факти души на автентични десни избиратели, нека разкрием истинската биография на Мартин Заимов, за да се свърши веднъж завинаги с промотирането му ту за кмет, ту за съветник, ту за народен представител, ту за това, ту за онова. Май единственото, за което успяха да го инсталират беше позицията на председател на т.н. "паричен съвет" (валутни борд). Преди повече от 24 години Мартин Заимов оглави валутния борд, който започна да действа от 1 юли 1997 г. Сякаш да докаже, че в собствените му принципи има нещо силно смущаващо, той направи следното разкритие пред едно печатно издание няколко дни преди да заеме тази толкова важна позиция:
"Заимов мрази хората с къси биографии. Признава, че преди 1989 г. е било трудно за човек да завърши в чужбина, но не и невъзможно. Готов е да зачеркне даден човек или да го извади от определена класация само, защото е записал в автобиографията си, че е завършил ВИИ "Карл Маркс". Не приема обяснението, че доскоро едно от най-авторитетните икономически учебни заведения в България е носило точно това название" (в-к 24 часа, 28 юни 1997 г.).

Неговият кумир Иван Костов е завършил ВИИ "Карл Маркс", този човек чува ли се какво иска?! А и самият Заимов е учил във ВМЕИ "В. И.Ленин", където му е преподавал политическа икономия същият Иван Костов! Наистина, да полудееш, ако си предразположен, както обича да казва д-р Николай Михайлов. Когато се проследи пресата от онова време, се откриват предложения, че готвеният паричен съвет (валутен борд) трябва да се оглави от чужденец:
"Чужденци да влязат във валутния борд, за да гарантират, че в управлението на страната няма да се намесват интереси на групировки и лобита. Тази теза се наложи в изказванията на повечето български икономисти, които вчера дискутираха идеята в Българската търговско-промишлена палата" (Икономисти: Чужденци да влязат в борда, в-к 24 часа, 16 ноември 1996 г., стр. 1, 15).

С днешна дата е спорно доколко с назначаването на Мартин Заимов идеята за чужденец начело на валутния борд не е била реализирана. Биографията на Заимов не дава почти никакви основания той да не бъде смятан за чужденец. Самият той е бил наясно с това. Признавал е пред Минко Герджиков (който пък е споделил казаното пред свои бивши колеги, кадрови служители на ПГУ-ДС), с когото бяха зам.министри на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски, че по това време все още е нямал български паспорт, докато сочейки от прозореца към хотел "Рила" му обяснява, че оттам са ги снабдявали със спецпродоволствие преди 10 ноември. Мартин Заимов е роден в Женева през 1962 г., с баща британски евреин, офицер от британското разузнаване още по времето на Втората световна война.  В едно интервю от 2002 г. Клавдия Заимова ще настоява, че тези твърдения (за принадлежността на Майкъл Голдсмит към тайните служби на Великобритания) са "безотговорни приказки". 

Какъв е нейният аргумент? "Доказателство е досието му, в което открих, че след няколко години разработване ДС е взела решение да се преустанови следенето на мъжа ми с мотива, че не представлява интерес за тях." Що за аргумент е това? Прекратяването на интереса на българската ДС към Майкъл Голдсмит няма как да означава, че той не е бил на служба в британското разузнаване. Няма никаква логика в такъв извод, да не кажа, че той е дори абсурден по същността си. Самата Клавдия Заимова е била обект на оперативна разработка с наименование "Горгона", извършвана от Шесто управление на ДС. Кадрови служители на управлението и до днес си спомнят, че тя много обичала да досажда на Тодор Живков с претенциите и желанията си. След 10 ноември и тя, и двамата й сина се правят на едва ли не репресирани – нахалство, което е съвсем в реда на нещата за местните нрави. 

Клавдия Заимова е дъщеря на националния предател и злостен съветски агент ген. Владимир Заимов, който е бил член на Военния съюз от 1934 г. и негов политически секретар от 1935 г. Първото съветско военен аташе след възстановяването на дипломатическите отношения между България и Съветския съюз през 1934 г. е полковник В.Т. Сухоруков. Под негово косвено ръководство (пряко чрез Иван Винаров) Владимир Заимов започва да изпълнява отделни задачи за съветското военно разузнаване още през 1935-1937 г. От началото на 1939 г. той е вербуван за агент на съветското военно разузнаване с певдоним "Азорски" от приемника на полк. Сухоруков, полк. Бенедиктов.

Навремето председателят на СДС Пламен Юруков се опитваше да убеди Жоро Коритаров (Бог да го прости), че Владимир Заимов бил набеден, че е съветски шпионин. Каза го през 2007 г., когато т.н. "десни" издигнаха Мартин Заимов за кандидат за кмет на София:
"Пламен Юруков: Вчера направихме консилиум с проф. Бакалов и с други историци. Ген. Владимир Заимов не е бил никога съветски шпионин. Той не е сътрудничил на съветското разузнаване, нямал е нищо общо със съветското разузнаване.

Г. Коритаров: Ама бюстът му стои в школата на КГБ и е герой на Съветския съюз.

Пламен Юруков: Той е използван от комунистическата пропаганда, за да се покаже, че едва ли не подкрепата за комунистическото движение преди края на Втората световна война е било широко...".

Срамна работа. Да твърдиш, че Владимир Заимов не е бил съветски агент е глупаво. Все едно да извършиш демонстративно покушение над истината. А когато го казва председател на СДС – дваж повече. А истината е следната:
"Съветски военен разузнавач от януари 1939 г., привлечен към сътрудничество от военния аташе на СССР в България А.И. Бенедиктов. Създател на силна разузнавателна група, която изгражда контакти със структура във Варна, в Румъния и Чехословакия...Според сведения в архива на ГРУ: по време на работатата, системно предава военна и военно-политическа информация за България, Германия, Турция, Гърция и други страни. След влизането на немски единици на територията на България Заимов предоставя информация за размера и въоръжението им. ... Неговата работа се оценява високо от Съветското командване. В информацията, предоставена от Заимов има данни за немски военни съоръжения, както и тактически характеристики на действията на Вермахта по време на Балканския кампания през 1941 г.".  

Малко са напълно ясните неща на тази земя и предателството на Владимир Заимов е едно от тях. В архива на Комисията по досиетата се пази цялата преписка между МВР и КГБ от 60-те год. на миналия век, в която на стотици страници е доказано с документи на КГБ и ДС, че Владимир Заимов е бил един от най-ценните съветски шпиони. Майката Клавдия Заимова по времето на свирепата комунистическа диктатура, когато пътуването на Запад беше невъзможно за огромната част българи, отива без проблем в Италия. Оттам се прехвърля в Швейцария, където завършва училище за преводачи и социология в Женева при световноизвестния професор по психология и социология Жан Пиаже. Работила е към ООН в Женева. Там сключва брак с Майкъл Голдсмит. След раждането на Мартин Заимов заминават за Мароко. Скоро след това се развеждат. Причината – безкрайните изневери и на двамата.

Противоречива е информацията кога Клавдия Заимова се връща в България. Според разказа на Мартин Заимов в едно интервю, това е станало през есента на 1966 г., когато той е на четири години и половина. Самата Клавдия Заимова твърди в свое интервю, че се е върнала в България в началото на 70-те г. на миналия век.  За мен е спорно дали това завръщане е нейно желание или й нареждат. Не приемам версията й, че е била едва ли не преследвана от Държавна сигурност. Не се връзва по никакъв начин с битието й в онези години и обслужването от правителствения хотел "Рила", чийто прословут пикап разнася евтина и висококачествена храна по домовете на фаворитите, лечение в правителствена болница, командировки в чужбина, безпроблемно финансиране на "изследователската й дейност", свързана с ген. Заимов и прочие.

Синовете й учат в руско училище. Но не в обикновено, а в специално, където учат и децата на съветските дипломати. В интервю за български вестник Мартин Заимов след години ще каже: "Дали сме ползвали някакви екстри, когато се върнахме в България? Не, нямам такива спомени. Единствено баба ми Ана Заимова до края на живота си получаваше някаква помощ". Лъжа след лъжа. Апропо, като стана дума за Ана Заимова, нека припомня какво е писал в предсмъртното си писмо до нея съветският шпионин Владимир Заимов: "Ти Анечка, знаеш какъв краен славянофил не от вчера съм бил...Когато стана германо-руския пакт, аз бях луд от радост, че се разбраха тия сили и ние ще бъдем тяхното галено дете". 

Братът на Клавдия Заимова, Стоян Заимов, е кадрови служител на РУМНО, бил е военен аташе в Рим в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. "Краткото ми пребиваване в Рим и Берн и разговорите, които водих с чиновниците от легацията за живота там, ми направи впечатление живота, който живее др. полк. Заимов. Докато всички чиновници там се оплакват, че живота е скъп и че трудно се живее със заплатите, които получават и се налагада правят големи икномии, за да могат да покрият ежедневните разходи необходими за преживяване, то др. полк. Заимов със своята заплата, която получава, поддържа в Берн квартира, в която живее тъща му с неговото дете, в Рим квартира, където живее той със своята съпруга, която през времето, когато бях там бе на курорт в един от най-хубавите зимни курорти на Италия, през времето, когато бях в Берн, се получи превода за изплащане заплатите на чиновете при аташето в Рим и Берн, др. капитан Бъчваров ми показа ведомостта за изплащане на заплатите, от която се виждаше, че заплата на ръка получават капитан втори ранг Изворски, кап. Бъчваров и Ангел, шофьора на аташето, а заплатата на полк. Заимов се внася в Популярната банка на сметката на полк. Заимов. Попитах Ангел шофьора как живее полк. Заимов като заплатата, която трябва да получи я внесоха в банката, той ми отговори, че полк. Заимов харчи толкова пари, който далеч надхвърлят заплатата, която получава". Това пише на 18 март 1949 г. помощник началникът на  служба "Турция и Близкия изток" в РУМНО ОР Димитров в доклад, който се съхранява в архива на РУМНО в КОМДОС.

Забележете нечуваното нахалство на тези хора - след години Мартин Заимов ще злоупотребява с темата за ДС като ту твърди, че "тайните ченгета винаги правят някакви тайни неща и винаги са потенциална заплаха за обществото" , ту – че "Държавна сигурност стои зад генезиса на КТБ":
"Заимов беше категоричен, че от години е имало злоупотреба с власт, а в генезиса на КТБ стои Държавна сигурност... "ДС се е трансформирала в мрежа от влиятелни хора, които имат влияние върху политиците в България"(Мартин Заимов: Държавна сигурност стои зад генезиса на КТБ, bTV, 4 декември 2014 г.).  

Това е наистина уникална наглост! Дядо, брат, вуйчо, може би и майка му, всички около теб са били или съветски агенти, или куки на ДС (филиал на КГБ в България по признанието на диктатора Живков, направено при посещението на Ю. Андропов в България през 1969 г.), или румнаджии, и ти се правиш на борец със същата тази ДС или същото това РУМНО. Апропо, за РУМНО Заимов не говори! Не знам за Вас, но мен подобни неща ме довеждат до ярост с подмяната и фалшификацията, които извършват. Как се съвместява този фалшив патос с фактите за обвързаностите със службите (съветски и български) на целия му род-нямам представа.

А и самият Мартин Заимов непрекъснато го влече към висшата номенклатура на БКП. Първо ползва привилегиите ту, после в Лондон, докато ние не можехме да мръднем на запад от Драгоман. Следва брак във Франция с близка роднина  на оглавявалия 22 години френската компартия генерален секретар Жорж Марше. За тази тайнствена французойка Заимов се запъва като магаре на лед, колчем някой повдигне темата. След развода с нея, децата му - дъщеря и син, остават да живеят в Париж, а той се връща в България.

Следва съжителство отново с издънка на тежка номенклатурна фамилия - Калина Жулева, дъшеря на Стоян Жулев, министър на леката промишленост, посланик в СЩА през 1980-88 г. и член на ЦК на БКП от 1976 до 1990 г.  И племеница на члена на ЦК на БКП и дългогодишен посланик (1973-1986 г.) в Москва Димитър Жулев. И накрая, докато след 10 ноември 1989 г. Мартин Заимов се прави на дисидент, преди това той е плътно до най-арогантните представители на висшата комунистическа номенклатура. Като Иван Славков например, при когото е работил в края на 80-те г. на позицията преводач в отдел "Протокол" на Българския олимпийски комитет.

Описах толкова дълго и подробно историята на Мартин Заимов, защото тя е като класика за 99 % от квотата "Винаги готов" в т.н. българско "политическо дясно". И много моля, не досаждайте с глупавото и празно заявление, че той не можел да носи отговорност за дядо си. Никой не говори, че той трябва да носи такава отговорност. Нещата са далеч по-сложни и ...морални. Мислите ли, че е нормално внук на хитлеристки генерал например да се кандидатира за кмет на Берлин? Не, нали? Когато Арнолд Шварценегер се кандидатира за губернатор на Калифорния през 2003 г. излезе информация от австрийските архиви, че неговият баща Густав Шварценегер е бил член на национал-социалистическата партия от 1938 г. После Асошиейтед прес доказа, че година по-късно бащата на актьора става и щурмовак в СА, факт, който за малко да го препъне по пътя към губернаторския пост. Но в САЩ никой не започна да мърмори, че някакви много злобни хора, хейтъри, са вдигнали мерника на Арни. Напротив, изследването на произхода и миналото на кандидатите за публични постове там се разбира като много важно и отговорно задължение на медиите.

Писал съм го, ще го напиша отново – идеята на проучването на биографиите на публичните лица има една много значима цел. И тя е на базата на събраната информация и анализа й със специфичните инструменти на биографичното изследване, да се открият потенциални неприемливи "заложби" за публичната функция, която иска да изпълнява съответното лице. Тук туземното население обикновено е възмутено от подобен интерес. Защо тогава непрекъснато се оказва изненадано от поведението и решенията на "любимците" си, но винаги, след като е гласувало безпаметно за тях? Колко е прав Джордж Бърнард Шоу, който беше отбелязал някъде, че демокрацията е най-справедливата система – никога не дава управление по-добро от това, което избирателите заслужават. Но нямаше как да знаем за всички тези факти и документи преди двадесет години. Не случайно биографиите на "десните" вождове и функционери (както и на тези от Демократическата партия, към която формално принадлежеше Мартин Заимов) отпреди 10 ноември 1989 г. се оказаха една от най-строго пазените тайни, заключена "зад седем печата". Както вече надявам се сте се убедили – там няма нищо и никой случаен. Всички са като извадени от калъп, винаги "спънати" в прокрустовото ложе на зависимостите от БКП и тайните й служби. Затова на предсрочните избори на 19 април 1997 г. ОДС спечели смазваща победа -  кой да ти знае "кой кой е" и на каква верижка (къса или дълга) го държат кукловодите му. А ние, последователните избиратели на СДС след тези избори чистосърдечно мислехме, че демокрацията е победила "с много и завинаги".