Масони градят и рушат всичко важно в България преди 9 септември 1944 г.

Архивите на Държавна сигурност (на тази преди и на тази след 9 септември 1944 г.) категорично доказват, че масонството в България е било сред задълбочено изучаваните от службата теми. Един от парадоксите е, че натоварените да се занимават с това изучаване (а често и с ограничаването и дори забраната на масонската дейност) са в същото време активни масони. Давам веднага пример - официално дейността на организираното масонско движение в България се прекратява на  24 декември 1940г.  когато  XXV-то  Обикновенно  народно събрание  приема "Закон  за  защита  на нацията". Законът е внесен от д-р Петър Габровски, по това време министър на вътрешните работи и на народното здраве и самият той бивш първомайстор на ложа "Зора"в София.

След 10 ноември 1989 г. един от влиятелните масони в посткомунистическа България е бившият секретар на МВР в правителството на Жан Виденов – Цветко Цветков. Самият той масон и в същото време (по спомените на един от най-близките съветници на тогавашния премиер) активен информатор на Виденов като го е осведомявал за всичко, което се случва в масонското движение по това време. Нима не е парадоксално, че след падането на комунистическия режим, масонството допусна да се превърне в един от най-сигурните пристани за много от бившите служители на репресивните служби на режима? Съдете сами – в ложа "Братство и чест", създадена през 2004 г. членуват бившият директор на ДАНС Петко Сертов и бившият заместник-директор на Служба "Военна информация" до 2000 г. Николай Русатев.

Антибългарски действия, двойственост, подмолност и парадоксално поведение бележат българското масонство от неговото начало. А то е поставено от архимандрит Ефрем, който през 20-те години на 19 в. е приет за масон в гр. Кишинев. От кишиневската масонска ложа то е пренесено за пръв път в България в гр. Русе. Първата българска ложа "Зора" е образувана след създаването на българската община в града през февруари 1865 г. Това става при пристигането на Драган Цанков, поканен от Свищов за учител в Русе на 10 октомври 1865 г. Документално е доказано, че той е имал намерение да открие в Русе "работилница" още през 1863 г., което предполага, че е имал степента "майстор". Ложата "Зора" обаче не е регулярна, т.е. призната. В Свищов се основават три масонски ложи "Хуманитас" през 1872 г., "Обединено братство", създадена от ложата на Румъния, и "Сперанца" под върховенството на "Великия Изток на Италия".

Първата масонска ложа във възстановена България е създадена в Русе. На 21 февруари 1879 г. Ведър завежда в Букурещ прокурора при окръжния съд в Русе Тома Кърджиев, поручик Върбан Винаров и чиновника Иван Джумалиев. Същата вечер те са приети за масони в тамошната ложа "Хелиополис". Малко по-късно пак в Букурещ са посветени полицейският началник Александър Цанов, поручик Марин Маринов и Захари Стоянов, по онова време секретар на Русенския апелативен съд. Така е покрит минимумът от седем майстори масони, за да бъде възможно основаването на самостоятелна ложа. Съгласно правилата на световното масонство една друга ложа - Великият Ориент на Португалия, дава съгласието си за основаването на "Балканска звезда" в Русе и ложата е утвърдена на 20 март 1879 г. Официално е открита на 9 март 1880 г. под името "Балканска звезда". Начело застава Иван Ведър.

По-наблюдателните и информирани от Вас вероятно веднага са забелязали, че сред основателите на масонстото в България личат имената както на заклети "русофили" и купени с руско злато бъдещи български политици (Драган Цанков), така и на щатни служители на руското имперско военно разузнаване (Тома Кърджиев), така и на знакови "русофоби" (Захари Стоянов). Тази на пръв поглед всеядност на българското масонство може да се обясни с един от неговите основни принципи, който е и принцип на световното такова – в масонските организации могат да членуват на пръв поглед диаметрално противоположни като политически възгледи, идеология, лични религиозни предпочитания и т.н. хора, защото в крайна сметка каквото и да се говори на думи, те остават в практиката си верни единствено на основните начала и принципи на масонската организация.

А един от основните такива принципи е, че в ложата са абсолютно забранени споровете на политически и религиозни теми и членовете на ложата трябва да се подчиняват на първо място на Великия Архитект на Вселената и Неговата воля. С изключването на този дебат (религиозен и политически) ложата автоматично изключва възможността от постигането на иначе много възвишено описаните си цели за нравствено израстване и духовно усъвършенстване. Отново стигаме до иманентното, вътрешно присъщо на масонството неразрешимо противоречие, което се проектира и върху делата на братята масони. Това води до една фаталност на техните дела всеки път, когато има тяхна намеса в българския политически, стопански, финансов, военен и дипломатически живот.

Масонството в България почти винаги е било удобен инструмент в ръцете на външни сили, не само руски, но и британски, френски, германски, югославски или румънски. В подробен анализ за дейността на масонските ложи в България след руско-турската война 1877-1878 г. откриваме любопитни и обилни доказателства за това твърдение. Ето едно от тях – на 2 ноември 1885 г., скоро след Съединението, Сърбия, подтикната от Австро-Унгария и Русия напада България. Масоните играят в това решение ключова роля – френската масонерия, която е с огромно влияние върху руския император Александър III, го убеждава да се съгласи Сърбия да нападне страната ни. За да се помогне на сърбите да спечелят войната, руският император изтегля своите офицери от българската армия.

Петата масонска колона в страната ни също е активирана – още при първите сражения на Сливница, българските масони, начело с митрополит Климент, се събират в Софийската митрополия и решават, когато сръбските войски наближат София, те да излязат с черковни хоругви да ги посрещнат и да провъзгласят крал Милан за крал и на България. Не им се получава единствено поради куража, смелостта и военните победи на българските войници и офицери, които разгромяват сръбските части. На празноглавите небългарски днешни русофили само ще припомним, че когато българската войска стига до Ниш, австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер, пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление като заплашва с намесата на австро-унгарски и руски войски в конфликта на страната на Сърбия!

Масоните не успяха да погубят току-що възстановената българска държава и да я пратят в рамките на сръбкото кралство, но продължиха подмолната си просръбска дейност в рамките на България. Най-важната им задача беше непрестанното разстройване на вътрешния живот на старната, с което да се печелят позиции в полза на сърбите в Македония и да не се дава възможност на България да се грижи за своя интерес в полза на съединяване с Македония. Заради тази цел към масонството са приобщени отявлени терористи като Наум Тюфекчиев и Димитър Ризов, основни организатори на неуспешния опит за убийството на Стефан Стамболов, при който на 27 март 1891 година е убит финансовият министър Христо Белчев. Интересно е, че лицата, които трябваше да разбунват България и го правеха с особена сатанинска изобретателност, на практика бяха въведени в масонството от руската тайна полиция и парично поддържани от нея. Нещо повече – тези "масони-терористи" бяха изпратени от руската Охранка в Белгия, където руски нихилисти, контролирани от същата Охранка ги обучиха в боравенето с взривни вещества, оръжие и бомби. При убийството на Стамболов по-късно, участие взема цялата българска масонерия – едни като не му дават паспорт за да замине в чужбина, други като уреждат предприятия в Градския съвет на София, с които да се спечелят пари за логистиката по това убийство, трети като скриват убийците след покушението.

След падането на Стамболов от власт през 1894 г., той е наследен от масона Константин Стоилов, станал масон в лайпцигска ложа "Аполо" през 1876 г. той налага примирие в отношенията с Русия. В дипломатически разговори е обсъждано едно истински кощунствено решение, което се опитвали да наложат същата тази Русия и нейния най-важен съюзник на Балканите – Сърбия. В тези разговори Русия и Сърбия са поискали и правителството на масона К. Стоилов е приело да се раздели Македония на сфери на влияние между сърби и българи, а Българската Екзархия да бъде премахната от Цариград и по този начин да изчезне духовната връзка между българите в свободна България и тези, останали под турска власт. Тези планове обаче стават достояние на опозицията и печата, вдига се страшен скандал и национал-предателското дело е набързо изоставено. През 1903 г. правителството на масона Стоян Данев, който се предполага, че като масон уж трябва да е загрижен за благоденствието на страната си, има безумието да сключи съюзен договор с Русия, насочен срещу Австро-Унгария и косвено срещу съюзника ѝ Германия. Така България се оказва напълно сама срещу всичките си врагове и впоследствие изоставена от "съюзника" си Русия.

През 1908 г., когато на власт в България идват демократите, а в Турция-младотурците, те предлагат на България военноотбранителен съюз, в който е предвидена и автономия на Македония. Това поверително турско предложение е на часа предадено от министър-председателя Александър Малинов (масон в ложа "Заря") на руския император Николай II. Руснаците веднага се противопоставят. В този кабинет министър на търговията и земеделието е Андрей Ляпчев, македонец, който се предполага, че би трубвало да е загрижен за родината си. Той обаче е масон и понеже заповедта на масонската ложа, в която членува е да не съдейства на това предложение, той автоматично се подчинява. Изводът за чии интерес работят всички дотук изброени масони и ложите, в които членуват оставям на Вас. По решение на балканските масонски ложи, подчинени на западноевропейските такива, е решено да бъде убит стария гръцки крал Георгиус I, което се случва на 18 март 1913 г. Убит е с изстрел в гърба, защото не се е съгласил на готвения от Франция и Русия антибългарски гръцко-сръбски съюз. Масонът Стоян Данев като министър-председател на България напълно в съгласие с масонската повеля е в основата на смазването на България през 1913 г. в Букурещ с подписания мирен договор.

Под натиска на масона Стоян Данев и против волята на Фердинанд на 18 юни генерал Савов нарежда спиране на настъплението, вследствие на което 4-та армия губи инициативата в битката на река Брегалница, за което е уволнен. Макар и възстановен след седмица в действащата армия, той не успява да превъзмогне последствията от предателството на руския агент и национален предател ген. Радко Димитриев. Според пресмятанията на ген. Михаил Савов е имало възможност да бъдат пленени сръбската и гръцката армии преди мобилизацията на румънската армия, но съвместните антибългарски  действия на масони и руски агенти осуетяват това, което директно би довело до освобождаването на Македония. Балканската война завърши катастрофално за България основно заради действията и решенията на българските масони. На тяхната сметка са големите, но безсмислени жертви сред българската войска, както и влошаването на положението за нашите сънародници в Македония и Тракия, вследствие на края на тази война. Краят и беше толкова демонично скроен от Франция и Русия, че Владимир Дякович, книжовник и родолюбец от Българска Бесарабия пише едно гневно стихотворение във в. "Дневник" под заглавие "Проклятая Русь".

Нека припомним, че в Санкт Петербург по това време са готови плановете за руски десант на Босфора и силна, обединена България щеше да бъде непреодолима преграда пред тях. Това пак за сведение на празноглавите "русофили" в България. В този смисъл трябва да знаем и още нещо особено важно - балканските войни са на практика едно рязко отстъпление от политиката, начертана от Стефан Стамболов. Тази линия предполагала приятелство с Османската империя и усилия за подобряване на положението на българите в Македония и Одринска Тракия до подходящия момент за тяхното обединение с Княжество България. По-задълбочени познавачи на българскта история ще си спомнят, че това е предлагал и забележителният консерватор Тодор Икономов. Фердинанд и приближените му обаче се поддават на изкушението да търсят военно решение. При това като си въобразяват, че могат да го постигнат с подкрепата на съседни на страната ни държави, като пропускат един важен факт – че те до една са част от клиентелата на Руската империя. Напълно е пренебрегната логиката, че Русия по никакъв начин няма да позволи България да се разширява на Балканите, особено пък на югоизток, към нейната вековната мечта Цариград.

Българската масонерия си изважда поука от заплахата български генерали и офицери да попречат на плановете, в които тя е въвлечена от външни сили и започва много настоятелна политика за привличането им в лоното на масонството. През септември 1918 г. можеше да бъде разбита и армията на Съглашението на Солунския фронт, ако не бяха погрешните решения на масоните български генерали Иван Луков, Георги Тодоров (брат на масона Ал. Теодоров-Балан), Михаил Сапунаров и др. За да проведат по-лесно нарежданията, които имаха от своите ложи, те почти насила изпращат главнокомандващия армията ген. Никола Жеков във Виена "да се лекува". По това време България е във война с Франция, но във официалните издания на софийската масонска ложа са публикувани нейни документи от продължаващата й официална кореспонденция с Парижката ложа.

Масони и руско-съветски агенти през буквално опаковат цялата ВМОРО и поставят под тотален контрол полиитката на тази организация. Затова тя никога не успява да проведе и едно действие, което да не е в противоречие с националните интереси на България и на българите в Македония. Руски и съветски агенти и масони са например Павел Шатев и Филип Атанасов. Вторият през 1923-24 г. дотолкова се сближава с резидента на Коминтерна за Балканите и официален ръкводител на съветската легация във Виена, че започва да получава от него на месец по 500 щ. долара, плюс еднократно 100 000 щ.долара. За да разберете на каква днешна сума отговарят тези числа ще Ви кажа, че 1 щ.долар от 1924 г. днес е равен на около 80 днешния щ.долара. Председателят на Македонския национален комитет д-р Константин Станишев не се поколеба да унищожи своите македонски "братя" Наум Томалевски, Георги Баждаров и др.

Самият висш масон Константин Станишев доживява 9 септември 1944 г., за съвсем кратко време е вкаран в затвора, но веднага е освободен (защо ли) и умира от естествена смърт през 1957 г. в София. В периода 1934-1944 г. министерството на вътрешните работи е изцяло под властта на масоните – министри в него са Петър Мидилев, д-р Николай Николаев, ген. Никола Недев, Петър Габровски, проф. Александър Станишев. Твърде много са, за да се приеме, че това е чиста случайност. Та в първото правителство на Кимон Георгиев, което идва след деветнайстомайския преврат, от девет министри всички са масони. Масони са главните редактори на най-влиятелните вестиници през онези години – Данаил Крапчев, Стефан Тонев, Тодор Кожухаров, масони са притежателите или назначените да управляват най-крупните капитали в страната. Интересен факт, който смислово се свързва с началото на този коментар, е че след преврата на 9 септември 1944 г. много от масоните стават активни членове на БКП, като старателно прикриват предишната си обвързаност. Загасят "светлината", "приспиват се", казано на техния език, за да могат техните наследници от БКП и тайните комунистически служби да възстановят масонското движение веднага след 10 ноември 1989 г.