На днешния ден комунистическите престъпници в Москва и България премълчаха аварията в съветската АЕЦ "Чернобил"

На 26 април 1986 г. в съветската атомна електроцентрала в "Чернобил", Украйна възниква най-тежката авария в историята на ядрената енергетика през ХХ век. Какво се случва? В нощта на 25 срещу 26 април  1986 година в Чернобилската АЕЦ се провежда "обучение" на персонала на 4-ти реактор с цел спирането му при аварийни условия, както и тестване на самозахранващата  система на централата. И така се "обучават" и тестват съветските "специалисти", че резултатът е страхотен взрив, който изхвърля в атмосферата огромно количество радиоактивни отпадъци. Те преминават  над  Украйна, Беларус, Русия, Скандинавия и България.

Как се стига до аварията

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. До аварията се стига в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. В действителност изходната мощност пада до 30 MW. Това позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона нa реактора при намаляване на мощността.

При опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.

Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора е намалена, охладителят се нагрява много бързо до степен на кипене и образува парни джобове в тръбите които го пренасят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата.

Причини за аварията
През 1986-1990 г. е извършена много работа за изясняване на параметрите на състоянието на четвърти енергоблок на Чернобилската АЕЦ преди аварията, за обработка на наличната актуална информация на системата за управление за хода на аварията, за анализ на състоянието на енергоблока след аварията и за математическо моделиране на първата фаза на аварията.

Разминавайки се в детайлите, експертите са единодушни в едно: причините за аварията са в техническото несъвършенство на конструкциите на реакторите, съчетано с погрешни действия на персонала, стигащи до нарушаване на правилата за безопасност, и в небрежното отношение на широк кръг лица, включително ръководството на страната, към установените правила и норми.

Този извод беше формулиран най-пълно и точно 10 години след аварията на международната конференция "Десет години след Чернобил - резултати от последствията от аварията", проведена във Виена (Австрия) през април 1996 г: "Основните причини за аварията в Чернобил бяха съвпадението на сериозни недостатъци в проектите на конструкцията на реактора и системата за спиране с нарушения на правилата за експлоатация. Липсата на "култура на безопасност" в съответните организации в Съветския съюз доведе до невъзможност за отстраняване на тези проектни недостатъци, въпреки че те са били известни преди аварията".

Престъпниците Тодор Живков и сие

Просъветската комунистическата диктатура на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно обществото за това. В подобни кризисни ситуации, когато е застрашено здравето на нацията, в нормалните държави от ръководителите им се очаква адекватна реакция и навременни мерки. Но т.н. "народна република" не е нормална държава. Тя е антинародна република, затова всички действия на комунистическите престъпници са единствено и само за съхраняване на здравето на тях самите и техните близки. Грижа и превантивни мерки  са взети от Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО) единствено по отношение на храната и водата на правоимащите, а обществото е оставено да тъне в неведение.

Когато още на 26 април 1986 г. вечерта световните информационни агенции дават гласност на атомната авария в България властта премълчава напълно новината за катастрофата. Москва официално мълчи. А Живков, който може с едно телефонно обаждане да се свърже с Москва, дори не си дава сметка, че в този момент той е човекът, който трябва да защити българския народ. Запазването на съветските интереси обаче без съмнение се оказват по-важни. Москва продължава да мълчи и на 27 април. Първото безобидно съобщение за аварията е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април 1986 г. вечерта.

Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерския съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво.

Стоичков свидетелства, че за аварията в Чернобилската АЕЦ Министерският съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. "Първото кратно неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г. На 30 април излезе официалното съобщение на съветското правителство, което беше публикувано във в. "Работническо дело". Още на 29 април споделих с председателя на Министерския съвет Георги Атанасов за станалата авария и го информирах, че по линия на Гражданска защита са дадени указания за наблюдение. Предложих му да се проведе съвещание, което се състоя на 4 май. На същото бяха разяснени мерките, които следва да се провеждат от министерствата и председателите на общинските съвети", заявява той, цитиран от pametbg.

Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, но те са много кратки и лаконични и закъснели. Радиоактивният облак достига територията на България около 30 април 1986 г. На 1 май 1986 г. по ирония същия ден се в София и други големи градове на страната се провежда казионни манифестации за Деня на труда под ръменето на радиоактивен дъжд.

На 2 май в района на столицата са отложени такова количество радиоактивни вещества, колкото са се утаили за последните 17 години. За периода 30 април – 2 май 1986 г. радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.

На 10 май следва ново правителствено съвещание. "В този период от време аз се обърнах към посланика на СССР Леонид Греков за изпращане на специалист за оказване на помощ. Той ми препоръча да се обърна към съветския Комитет за мирно използване на атомната енергия. Греков ми каза, че ние преувеличаваме опасността от радиационното замърсяване и "шумим" повече отколкото трябва. Отговорих, че като правителство ние сме длъжни да проведем тези мероприятия, които нашите специалисти считат за необходими", разкрива още Григор Стоичков.

Той изготвя специален доклад по случая, адресиран до председателя на Държавния съвет Тодор Живков и министъра на народната отбрана Добри Джуров. "Информирах Живков, че има замърсяване и че сме взели мерки за разместване на зърното, за спиране продажбата на известно количество сирене и производството на ябълков сок. Казаното от мен беше възприето само като една информация без той [Живков] да вземе отношение", казва Стоичков.

В началото на 1987 г. е изготвен нов доклад до Живков относно "Предварителна информация за радиационната обстановка в страната в края на 1986 г." В него се посочва, че в резултат на изхранването на животните със замърсени фуражи се очаква повишаване на радиацията. Онова, което следва е  повторно повишаване на радиацията в млякото и месото. Как радиацията се отразява на българското население не е била от първостепенно значение за Тодор Живков, който в случаи, когато пряко се засягат интересите на СССР, както аварията в Чернобил, предпочита да не взима решения, които да предизвикат неодобрението на Москва.

Последиците

След 1990 г. изследване на екип от катедра "Атомна физика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски установява, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва:

90 до 1400 пъти в Северна България;
340 до 1700 пъти в Южна България;
1300 до 31 000 пъти в планинските райони.

По степен на замърсяване (без Русия, Украйна и Беларус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче е на първо място на Стария континент – това се дължи на скритата информация за тежката авария в СССР от комунистическия режим, което не позволява на населението да вземе най-елементарни предпазни мерки.  

Според проф. д-р Иван Черноземски в следващите 25 години над 1 млн. българи ще се разболеят от рак. Научен колектив от Института по радиобиология и нуклеарна медицина е изследвал тогава почвата и водата, както и храни от всякакъв вид и произход, но докладът му е засекретен от Държавна сигурност. Днес в него  четем: "Има групи хора, като децата между 7 и 16 години, при които максималното регистрирано облъчване спрямо годишните граници е 380 на сто… Вероятността от увреждания на плода даже при ниски дози радиация е много голяма и може да доведе до тежки социални последици…". Прави се прогноза, че последствията от аварията ще се проявят след десетки години, а също и в следващите поколения. Става дума за днес.

Процесът на разпадане на някои радиоактивни елементи започва едва сега. А това  означава, че населението на Украйна, Беларус, България и Русия тепърва ще търпи смъртоносните последствия на съветския експеримент на 26 април 1986 година.

Годишно около 35 000 българи се разболяват от рак. Над 300 000  се борят с болестта в момента. Смъртните случаи се увеличават и са достигнали до 17 000 души годишно.  Раково болните у нас са вече двойно повече в сравнение с 90-те години на миналия век! Увеличава се броят и на българите, които имат проблеми с репродукцията и страдат от стерилитет. Това е главно поколението на тридесетгодишните, които са се родили непосредствено преди и след аварията в Чернобил. И нещо непознато преди Чернобил – 14-16 годишни  ученици днес се оперират от тумори на щитовидната жлеза или изпитват нарушения в дейността на хипофизата.

Злото си има имена

Но тази жестока картина конкретно в България е пряк резултат не просто от аварията. Тя е резултат главно на последвалото я чудовищно престъпление осъществено от тогавашните членове на Политбюро и ЦК на Българската комунистическа партия, оглавяващи съветската диктатура в България по това време. 

Ето имената на комунистическите злодеи, мнозина от тях роднини или кумири на днешни политици, чието престъпно мълчание през април 1986 г. обрече на смърт стотици хиляди българи:

Генерален секретар: Тодор Живков

Членове на Политбюро на ЦК на БКП: Георги Атанасов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Милко Балев, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Тодор Живков, Чудомир Александров.

Кандидат-членове: Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петър Дюлгеров, Димитър Стоянов, Стоян Марков.

Секретари на ЦК: Гриша Филипов, Йордан Йотов, Милко Балев, Чудомир Александров, Васил Цанов, Димитър Станишев, Емил Христов, Кирил Зарев, Стоян Михайлов.