Настъплението на Русия и новият свят – статията, която РИА Новости изтри

РИА Новости публикува и след това изтри статия, в която преждевременно възхвалява успеха на Русия в нахлуването в Украйна. Материалът обаче е бил съхранен благодарение на уеб услугата "Интернет архив".

Статията описва имперските планове на Владимир Путин за тотална русификация на Украйна и Беларус и промяна на световния ред. Това предполага, че авторът е очаквал бърза победа и текстът е бил публикуван преждевременно.

Западни експерти описват РИА Новости като агенция, известна със системната си подкрепа към Кремъл, както и в нарушаване на журналистическите стандарти. Въпреки че РИА Новости изтри статията бързо след публикуването ѝ, авторът Пьотр Акопов вероятно е бил много горд с текста си и го е дал на сайта The Frontier Post.

Акопов учи в Московския държавен историко-архивен институт. Започва да пише през 1991 г. след пътуване до руско-грузинската война в Южна Осетия. Той се придържа към десни и консервативнонационалистически политически възгледи.

Статията описва връщането на Украйна в "естественото й състояние като част от руския свят". Но тъй като инвазията изглежда върви много по-бавно от очакваното, този нов разказ изглежда, че е бил тихомълком отложен.

Вместо това държавните медии в Русия продължават да съобщават на публиката си, че войната е "специална военна операция" в помощ на подкрепяните от Русия бунтовници в източната част на Украйна и за "денацификация" на страната.

Статията описва имперските планове на Путин за тотална русификация на Украйна и Беларус: 

Нов свят се ражда пред очите ни. Военната операция на Русия в Украйна постави началото на нова ера – в три измерения наведнъж. И разбира се, в четвърто, вътрешно руско. 

Тук започва нов период, който ще промени както идеологическите ни възгледи, така и модела на нашата социалноикономическа система – но за това си струва да говорим отделно малко по-късно.

Русия възстановява единството си - трагедията от 1991 г., тази ужасна катастрофа в нашата история, нейното неестествено разместване, е преодоляна. Да, на голяма цена, да, чрез трагичните събития на виртуална гражданска война, защото сега братята, разделени от руската и украинската армия, все още се стрелят един друг, но вече няма да има Украйна като анти-Русия.

Русия възстановява историческата си пълнота, събирайки заедно руския свят, руския народ в неговата цялост - великоруси, беларуси и малоруси. Ако бяхме изоставили тази наша задача, ако бяхме допуснали временното разделение да се наложи в продължение на векове, тогава ние не само щяхме да предадем паметта на нашите предци, но и щяхме да бъдем прокълнати от нашите потомци, че допуснахме разпадането на руската земя.

Владимир Путин пое, без капка преувеличение, историческа отговорност, като реши да не остави решението на украинския въпрос на бъдещите поколения. В крайна сметка необходимостта от решаването му винаги ще остане основният проблем за Русия – по две основни причини.

Въпросът за националната сигурност, тоест създаването на анти-Русия от Украйна и аванпостът за натиск на Запада върху нас, е едва вторият по важност въпрос. Първият винаги ще бъде комплексът на разделения народ, комплексът на националното унижение – когато руският дом първо загуби част от основата си (Киев), а след това беше принуден да се примири със съществуването на две държави, а не на една, но с два народа.

Тоест или да изоставят своята история, съгласявайки се с безумните версии, че "само Украйна е истинската Рус", или да скърцат безпомощно със зъби, припомняйки си времената, когато "изгубихме Украйна".

Връщането на Украйна, тоест връщането ѝ обратно към Русия, би било все по-трудно с всяко десетилетие – дерусификацията на руснаците и подбуждането на украинските малоруси срещу руснаците ще набират скорост.

А в случай на консолидиране на пълния геополитически и военен контрол на Запада над Украйна връщането ѝ в Русия ще стане напълно невъзможно – ще трябва да се борим за това с Атлантическия блок (б.р. - НАТО).  Сега този проблем изчезна – Украйна се върна в Русия.

Това не означава, че нейната държавност ще бъде ликвидирана, но тя ще бъде реорганизирана, възстановена и върната в естественото си състояние като част от руския свят.

В какви граници, под каква форма ще бъде консолидиран съюзът с Русия (чрез ОДКС и Евразийския съюз или Съюзната държава на Русия и Беларус)? Това ще бъде решено, след като краят бъде поставен в историята на Украйна като анти-Русия.

Във всеки случай периодът на разцепление на руския народ е към своя край вижда връщането на Русия към историческите ѝ граници в Европа. И силно се възмущава от това, макар че в дълбините на душата си трябва да признае, че не би могло да бъде иначе.

Някой в старите европейски столици, Париж и Берлин, вярваше ли сериозно, че Москва ще се откаже от Киев? Че руснаците завинаги ще бъдат разделен народ? Вярваше ли и когато Европа се обединяваше, когато германският и френският елит се опитваха да вземат контрола върху европейската интеграция от англосаксонците и да създадат обединена Европа?

Забравяйки, че обединението на Европа стана възможно само благодарение на обединението на Германия, което се случи според добрата руска (макар и не много умна) воля.

Да посегнеш след това и по руските земи дори не е върхът на неблагодарността, а по-скоро на геополитическата глупост. Западът като цяло и още повече Европа в частност нямаше сили да задържи Украйна в своята сфера на влияние и още повече да вземе Украйна за себе си.

За да не разбират това, те трябва да са просто геополитически глупаци. За да бъда по-точен имаше само един вариант: да се заложи на по-нататъшния колапс на Русия, тоест на Руската федерация. Фактът, че това нямаше да се случи обаче, трябваше да е ясен преди двадесет години.

Освен това, още преди петнадесет години, след речта на Путин в Мюнхен, дори глухите можеха да чуят – Русия се завръща. Сега Западът се опитва да накаже Русия затова, че се завърна, затова, че не оправда плановете си да печели за нейна сметка, че не допусна разширяването на западното пространство на изток.

Опитвайки се да ни накаже, Западът смята, че отношенията с него са от жизненоважно значение за нас. Това обаче отдавна не е така – светът се промени и това се разбира не само от европейците, но и от англосаксонците, които управляват Запада. Какъвто и да било западен натиск върху Русия няма да доведе до нищо.

Загуби за защита, породени от противопоставянето, ще има и от двете страни, но Русия е готова за тях морално и геополитически. Въпреки това за самия Запад увеличаването на степента на конфронтация води до огромни разходи – и основните такива изобщо не са икономически.

Европа, като част от Запада, искаше автономия – германският проект за европейска интеграция няма стратегически смисъл, защото запазва англосаксонския идеологически, военен и геополитически контрол над Стария свят Тя обаче се нуждае от автономия и по друга причина - в случай че държавите излязат в самоизолация (в резултат на нарастващи вътрешни конфликти и противоречия) или се съсредоточат върху Тихоокеанския регион, където се движи геополитическият център на тежестта.

Конфронтацията с Русия, в която англосаксонците въвличат Европа, лишава европейците дори от шансове за независимост – да не говорим, че по същия начин Европа се опитва да наложи скъсване с Китай. Ако сега атлантистите се радват, че "руската заплаха" ще обедини западния блок, то в Берлин и Париж не може да не разберат, че изгубвайки надежда за автономия, европейският проект просто ще рухне в средносрочен план.

Ето защо независимо мислещите европейци сега са напълно незаинтересовани от изграждането на нова желязна завеса на източните си граници – осъзнавайки, че тя ще се превърне в заграждение за Европа, чиято епоха (по-точно половин хилядолетие) на глобално лидерство така или иначе приключи – но все още са възможни различни варианти за бъдещето ѝ.

Защото изграждането на нов световен ред – а това е третото измерение на настоящите събития – се ускорява и контурите му се виждат все по-ясно през ширещото се покритие на англосаксонската глобализация. Многополюсният свят най-накрая се превръща в реалност – операцията в Украйна не е в състояние да обедини никого освен Запада срещу Русия.

Защото останалият свят вижда и разбира отлично - това е конфликт между Русия и Запада, това е отговор на геополитическата експанзия на атлантистите, това е връщането на Русия на историческото ѝ пространство и на мястото ѝ в света. Китай и Индия, Латинска Америка и Африка, ислямският свят и Югоизточна Азия – никой не вярва, че Западът води световния ред, още по-малко определя правилата на играта.

Русия не само предизвика Запада, тя показа, че ерата на западното глобално господство може да се счита за напълно и окончателно приключила. Новият свят ще бъде изграден от всички цивилизации и центрове на сила, естествено задно със Запада (обдинен, или не) - но не по неговите условия и правила.

Източник: "24 часа"