Нека разобличим една от най-подлите лъжи на Иван Костов и компания - тази за руския петрол и "Нефтохим"

През 1988-1990 г. делът на иракският петрол от общото количество петрол, преработвано в "Нефтохим" – Бургас, е бил между 26,7 и 27,6 %

Лукойл България
Лукойл България Източник: Zonanews

Антон Тодоров, политолог

От няколко седмици покрай подготвящото се нефтено ембарго на ЕС срещу руските терористи, които водят тотална война в Украйна, стана особено актуален казусът какъв нефт ще преработва "Лукойл Нефтохим Бургас". От приватизацията на комплекса в края на 90-те години на миналия век, та до днес, в българското публично пространство беше наложена една стопроцентова лъжа - че Иван Костов и неговото управлевие избрали за купувач "Лукойл", защото "е изцяло с руска технология и преработва само руски нефт". Асен Василев, вицепремиер и министър на финансите в няколко свои изявление през последния месец заяви, че нефтопреработвателният завод в Бургас в момента обработва около 60 % руски нефт и около 40 % - неруски.

 

Парадоксално е, че нито един журналист, коментатор, анализатор, наблюдател, експерт и т.н. не обърна внимание на това заявление на Василев. Защото, ако беше обърнал, щеше да си зададе най-малкото въпроса: "Чакайте, как така преработва 40 % неруски петрол, та на нас 23 години ни набиват в канчетата, че Костов и сие са продали "Нефтохим" на "Лукойл", защото не може да преработва друг освен руски петрол". Не, никой не си зададе такъв въпрос, камо ли пък да стане публичен дебат по темата. Защото тя е важна.

 

Разобличаването на лъжите на Костич и компания е най-прекия път към събарянето на поредица други лъжи и измислици - че ДСБ били най-антируската и автентично дясна формация в България, че приватизацията на Костов е станала такава, каквато е заради непреодолими технологични и външни причини, че Костов е седнал отдясно на Бог и всичко, което е направил е в полза на българския национален интерес.

 

Иван Костов-1
Иван Костов
Източник: БГНЕС

Може най-накрая да се пита непрестанно какво дирят "десните" ДБ в коалиция с руските матрьошки от антибългарската соцпартия в една коалиция. И още поне дузина подобни въпроси, отговорите на които биха създали друга обяснителна схема на случващото се в България. Схема, която ще е приятел на истината. Какво обаче виждаме? Разгул, вакханалия на лъжата, на празните опорни точки и безсрамието. Нека се опитаме с този анализ да елиминираме поне една от най-отвратителните лъжи на българския посткомунизъм. Още повече, че казусът в момента с нефтеното ембарго срещу руските нацисти дава прекрасен повод за това. 


Лъжите около "Нефтохим" ЕАД, неговата приватизация и причините за избора на "Лукойл" като купувач са много и все дебели – точно както само Иван Костов и кликата му умееха и умеят да ги диплят. Гарнирани са и с достатъчна доза двуличие и безсрамие - точно както само драгалевският лаборант може да го направи. Силни думи, затова ще дам и мощни доказателства в тяхна полза като разгледам един знаков казус по тази сделка. Всеки път, когато на Иван Костов му беше задаван въпрос защо правителството, на което той беше премиер, е продало дружеството "Нефтохим" на Лукойл, той отговаряше по един и същи начин: "Да, той е продаден на "Лукойл", защото е изцяло с руска технология и преработва руски нефт". Това е неизменният отговор вече над 20 години. 

 

Нека видим какво обаче доказват документите от архивите , а вие като големи хора можете да прецените дали изобщо някога може да се вярва на Костича. За целта ще използвам документи, които открих в Държавен архив-Бургас, където се съхраняват архивните масиви на "Нефтохим" ЕАД, документи от Централния държавен архив, където са поверителните деловодства на Министерството на търговията и на Министерството на външноикономическите връзки, от архива на "Химимпорт", документи от поверителните деловодства на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Държавния комитет по планиране (ДКП), както и документи от архивите на Министерството на финансите. Какво показват тези документи?

 

През 1963 г. алжирският нефт е значително по-евтин от внасяния у нас съветски такъв
През 1963 г. алжирският нефт е значително по-евтин от внасяния у нас съветски такъв Източник: Zonanews

На 4 август 1963 г. е приета първата партида съветски нефт, а на 2 септември е получен и първият български бензин. През същата 1963 г. българската страна започва да търси варианти за доставка на по-евтин нефт, защото доставяният от Съветския съюз е по-скъп от този на международния пазар. Да, знам, че това Ви звучи фантастично, знам, че лъжливи сирени и до днес пръскат опашати лъжи как сме печелили милиарди от реекспорт на съветски нефт. Ваше право е да се оставите да бъдете лъгани, но мое задължение е да публикувам фактите. Истинските факти, а Вие сами може да решите дали да продължавате да се самоунижавате с глупостите за "евтиния съветски нефт" или да помислите върху документалните доказателства за обратното. И така, четем поверителни документи от секретното деловодство на Министерството на външната търговия от 1963 г.:

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ОТНОСНО: Перспективата за доставка на нефт от Алжир


По разработките на топливно-енергийния баланс на нашата страна за периода на генералната перспектива се предвижда внос по следните енергоресурси. Вероятната клирингова цена на алжирския нефт (по неофициални данни) ще бъде между 15 и 16 долара на тон или заедно с транспортните разноски и застраховката към 17,6 долара (тон) СИФ Бургас. В сравнение с международната цена на нефта 18.0 дол.тон СИФ Бургас, съветският нефт 23,60 дол./тон и вносните енергийни въглища 22,96 долара за приведен към нефт тон, алжирският нефт е по-евтин и материалната изгода от нефта е очевидна". Край на цитата! Няма нужда да коментирам, изводите от тези факти може да си ги направи сам всеки средностатистически нормален българин. 

 

През 1963 г. алжирският нефт е значително по-евтин от внасяния у нас съветски такъв
През 1963 г. алжирският нефт е значително по-евтин от внасяния у нас съветски такъв Източник: Zonanews

Продължаваме - годината е 1971. Четем протокол от съвещание на представителите на делегаците в Постоянната комисия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) по нефтената и газова промишленост и Секретариата на СИВ по въпросите на импорта и транспорта на нефт от трети страни. В този документа са описани обемите, които всяка от държавите в СИВ ще внесе през 1972 и 1973 г.


"НРБ в момента има сключени договори за доставка на нефт с Алжир, Сирия и Египет за 700 хил. тона всяка година".  Но още през същата 1971 г. България внася от тези страни два пъти повече нефт от договореното и предвижданото. Ето, описано е в документ на СИВ от следващата, 1972 г.:
"Фактическият импорт на нефт от трети страни в страните-членки на СИВ през 1971 г. достигна 12 млн. т нефт, в т.ч. (в млн.т): НРБ – 1,745; ВНР – 0,677; ГДР – 1,107; СРР – 2,833; СССР – 5,078; ЧССР – 0,583".

 

Справка от следващата, 1973 г. показва, че е внесен суров нефт от Сирия, Либия, Египет и Ирак. Страната ни е изпитвала глад за нефт, Съветите не са изпълнявали дори договореното с междуправителствени спогодби, камо ли да реекспортираме. Помислете – изпитвате дефицит от нещо, купувате го на цени по-високи от международните и след това опитвате да го реекспортирате. Смятате ли, че е възможно да намерите купувач?

 

Доклад на Иван Илиев, шеф на Държавния планов комитет, до Станко Тодоров, министър-председател относно нефта
Доклад на Иван Илиев, шеф на Държавния планов комитет, до Станко Тодоров, министър-председател относно нефта Източник: Zonanews

А липсата на суровина за "Нефтохим"-Бургас е била толкова осезаема, че комунистическата диктатура е била готова дори да купува либийски нефт по завишени с почти 12 % от договореното цени. Четем документ от поверителния архив на Министерството на външната търговия до Българска външнотърговска банка:

 

През 1973 г. купуваме либийски нефт, който поскъпва с 12 процента само за месеци
През 1973 г. купуваме либийски нефт, който поскъпва с близо 12 процента само за месеци Източник: Zonanews

"Изхождайки от външнотърговските интереси на страната, с цел да се осигури либийския пазар и за в бъдеще, който е основен доставчик на петрол за НРБългария от несоциалистическите страни, Министерството на външната търговия не възразява да се завишат цените на доставения от Либия нефт с 11,11 % предвид големите нужди на нашата страна и сериозните трудности за обезпечаването от тази суровина през настоящата и следваща година...".

 

Следващите документи развенчават напълно мита, че комунистическа България е печелила стотици милиони долари от реекспорт на съветски пертол. Този мит беше наложен през последните години от множество интервюта на бивши висши номенклатурчици като някогашния министъра на търговията Христо Христов (вече покойник).  В интервю във в. Труд от 03.10.2018 г. той излага фантасмагоричното твърдение, че НРБ купувала съветски нефт по 9 рубли/тон?! Документалната истина е, че през 1984 г. например страната ни е плащала по 156,10 рубли/тон. 

 

Истината е, че никакъв съветски нефт за милиарди не сме експортирали, забравете тази нечувана глупост Документалната истина е, че вследствие на срива на цените на нефта в средата на 80-те години на миналия век, България е плащала доста по-високи цени от международните и е губела от вноса на съветски петрол умопомрачителни суми. В изказването си пред Комисията по валутни въпроси към МС на НРБ Кирил Петков, председател на СО "Химическа промишленост" допълва:
"За съжаление, макар че е логичен такъв въпрос, ние не можахме да се ползуваме от незапомнено ниските цени на суровините за горивата, нефтохимическите продукти и торовете, тъй като както е известно 90 % от нефта и 100 % от природния газ внасяме по твърди дългосрочни цени от Съветския съюз". 

 

Внасяният от Съветите нефт в средата на 80-те години е по-скъп от този на международния пазар
Внасяният от Съветите нефт в средата на 80-те години е по-скъп от този на международния пазар Източник: Zonanews
Внасяният от Съветите нефт в средата на 80-те години е по-скъп от този на международния пазар (2)
Внасяният от Съветите нефт в средата на 80-те години е по-скъп от този на международния пазар (2) Източник: Zonanews

Според информация, изнесена в изказване на министър-председателя Георги Атанасов отново пред Комисията по валутните въпроси:
"Фактически вече сме формирали едно отрицателно валутно салдо от 870 милиона лева. Този факт трябва да ни разтревожи. Как да си обясним този неблагоприятен, нежелан, но вече консумиран резултат? Създадена е неблагоприятна обстановка, която предопределя редица реални загуби за нашия износ. Искам определено да кажа, че от ценови разлики по линия на продажбата на нефтопродукти за годината се очертава да загубим повече от 200 милиона валутни лева".

 

Премиерът Георги Атанасов през 1986 г. - Губим по 200 млн. валутни лева годишно от реекспорт на нефтопродукти
Премиерът Георги Атанасов през 1986 г. - Губим по 200 млн. валутни лева годишно от реекспорт на нефтопродукти Източник: Zonanews

Да видим какво ни разкрива следващият документ "Справка относно някои въпроси по качеството на нефта предназначен за преработка в нефтопреработвателните комбинати през 1986 г.":
"Съветската страна замени 1 100 хил. тона нефт от предвидения по плана СЕС (съветска експортна смес) с различни марки либийски нефт. В края на м. юни "Союзнефтеекспорт"  ни уведоми, че през второто полугодие заменя нови 1 300 хил. тона нефт тип СЕС с либийски такъв... От това следва, че през настоящата година комбинат "Нефтохим" ще преработи около 20,6 % либийски нефт вместо предвидената СЕС...".

 

Либийският нефт заменя съветския през 1986 г.
Либийският нефт заменя съветския през 1986 г. Източник: Zonanews

В средата на 1988 г. виждаме идентична ситуация с видовете нефт, които се доставят. Количества, които е трябвало да се доставят по т.н. "съветски контингент" (съветска екпортна смес), са заменени с доставката на ирански (лек и тежък) и иракски петрол.  През 1988-1990 г. делът на иракският петрол от общото количество петрол, преработвано в "Нефтохим" – Бургас, е бил между 26,7 и 27,6 %. 


Проучваме ситуацията с доставения нефт през следващата, 1989 г. Четем "Справка за доставения нефт от несоциалистически страни по плана за 1989 година" и от нея разбираме, че е внасян нефт от Египет, от Иран (лек и тежък), от Ирак, от Сирия. Количествата сирийски нефт в периода 1991-1993 г. варират между 9 и 13 % от общото количество нефт, преработено там. Иранският нефт, преработван в "Нефтохим"-Бургас през 1994-1995 г. достига до 29 %.

 

Справка за вноса на нефт по държави в периода 1991-1996 гг.
Справка за вноса на нефт по държави в периода 1991-1996 гг. Източник: Zonanews

И накрая, четем информационния меморандум за "Нефтохим" ЕАД, изготвен от английската фирма "Артур Андерсен", която е избрана за инвестиционен посредник. Вижте какво пише там за видовете нефт, които може да преработва комбината:
"Селекция на суровия нефт
Процесът на  селекция на нефта в "Нефтохим" се влияе предимно от финансовите условия, предлагани от доставчиците, като по-голямата част от покупките са по краткосрочни оферти. Рафинерията има опит в преработката и на други видове суров нефт. Относителната липса на строги ограничения за съдържанието на сяра в момента би дала възможност и други видове нефт със средно или високо съдържание на сяра да бъдат приемливи за преработка".

 

Докладът на компанията Артур Андерсен и видовете нефт, които може да преработва Нефтохим, 1999 г.
Докладът на компанията Артур Андерсен и видовете нефт, които може да преработва Нефтохим, 1999 г. Източник: Zonanews
Докладът на компанията Артур Андерсен и видовете нефт, които може да преработва Нефтохим, 1999 г. (2)
Докладът на компанията Артур Андерсен и видовете нефт, които може да преработва Нефтохим, 1999 г. (2) Източник: Zonanews


 След такива документи дори на Иван Костов и на клакьорите му ще им се наложи да замълчат по темата завинаги. Много на нула за моите документални дивизии. Нека припомня – моите документални дивизии не знаят поражение! 

 

Поверителната стратегия за продажба на Нефтохим-Бургас, изготвена от Артур Андерсен
Поверителната стратегия за продажба на Нефтохим-Бургас, изготвена от Артур Андерсен Източник: Zonanews

 

Още от "Документи и архиви"

Наглостта на Митрофанова няма край: Ако не беше СССР, след Втората световна война България щеше да остане само в рамките

В резултат на поставянето на марионетен проболшевишки режим след 9 септември в страната ни започва вълна от политически репресии, политически процеси и масови убийства

Прочетете повече прочетете повече

Бойко Рашков черпи опит от бившия служител на мракобесното Шесто управление на ДС Пламен Фердов (ДОКУМЕНТИ)

Не се откроява с особени общоинтелектуални възможности, пише в резултатите от психологическото изследване на Пламен Фердов, преди да влезе в Шесто на ДС

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени