Нина Хрушчова: След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Кремъл стана месояден, но трагедията на деспота е, че битката никога не свършва

През 2013 г., когато критикът на Кремъл Алексей Навални беше изправен пред фалшиви наказателни обвинения, си спомних сравнението на моя прадядо, съветският лидер Никита Хрушчов, който сравни Русия с тава, пълна с бухнало тесто. "Слагаш ръката си надолу в него, надолу към дъното" и "когато извадиш ръката си, остава малка дупка". Но след това, "пред очите ти", тестото се връща в първоначалното си състояние – "гъбеста, бухнала маса". Смъртта на Навални в отдалечената арктическа наказателна колония повече от десетилетие по-късно доказва, че малко неща са се променили (в Русия, бел. ред.). Това пише Нина Хрушчова, правнучка на съветския генсек Никита Хрушчов и професор по международни отношения в нюйоркския The New School, в изданието Project Syndicate.

Затворът, в който умря Навални, е особено брутален. Наричан "Полярен вълк", това е смразяващо студен ГУЛАГ за жестоки престъпници. Но Навални - борец с корупцията и блогър - не беше известен с някакво насилие. През 2013 г. той се защитаваше от изфабрикувани обвинения за присвояване, а присъдите, които доведоха до изпращането му в "Полярен вълк" през 2021 г., бяха за нарушения на условно освобождаване, измама и неуважение към съда. Докато беше в затвора, той натрупа още присъди по скалъпени обвинения, включително за подкрепа на екстремизма.

Истинското престъпление на Навални, разбира се, беше, че отправи предизвикателство към президента Владимир Путин. От ръководенето на протести срещу фалшифицираните парламентарни избори през 2011 г., през разследването на корупцията на руските елити, до стремежа да го свали от власт (на президентски избори, от които властите го изключиха), той беше безмилостен в своята продължила близо две десетилетия кампания срещу Путин и неговия кръг.

Многото съдебни производства бяха просто показни процеси в сталински стил - целящи да създадат илюзията за справедливост, като в същото време измъкнат високопоставен критик от новините и телевизионните екрани. Но докато процесите от епохата на Сталин използваха смъртното наказание (както и лагерите от ГУЛАГ) свободно, нито едно дело срещу Навални, колкото и скалъпено да е, не даваше основание за смъртта му - поне не официално.

Руската затворническа служба твърди, че Навални е загубил съзнание след дневната разходка и не е могъл да бъде реанимиран, въпреки всички усилия на спешните медици. Но Навални не изглеждаше "зле" предишния ден, когато участваше в онлайн съдебно производство, или ден преди това, когато го посети адвокатът му. Това не означава, че смъртта на Навални определено е пряк удар, поръчан от самия Путин. Животът в "Полярен вълк" би унищожил здравето на всеки. Но пряко или косвено, Путин е този, който уби Навални.

И това дори не беше първият опит. През лятото на 2020 г. Навални беше отровен от нервнопаралитичното вещество "Новичок" - съветско творение - и беше транспортиран до Берлин, за да се възстанови. Той знаеше, че завръщането в Русия ще означава нови политически мотивирани съдебни преследвания, като тези на бившия изпълнителен директор на ЮКОС Михаил Ходорковски и пънк-рок активистките Pussy Riot. Той дори знаеше, че може да бъде убит като Борис Немцов, Анна Политковская и безброй други. Но той избра да се върне в Русия, за да продължи да предизвиква Путин.

Навални беше арестуван веднага след кацането си в Москва. Протестите, които последваха, с десетки хиляди руснаци, излезли по улиците, за да поискат освобождаването му, само затвърдиха мнението на Кремъл за него като заплаха, която трябва да бъде неутрализирана. В последвалите показни съдебни процеси нито един държавен орган не се осмели дори да използва името му, наричайки го вместо това "немският пациент". Беше като да живееш във вселената на Хари Потър, където страшният лорд Волдемор е наречен "този, който не трябва да бъде назоваван".

Когато писах за показните процеси срещу Навални през 2013 г., допуснах, че Русия може би се е развивала, макар и бавно. Не знаех, че този период по-късно ще бъде запомнен като "вегетариански времена", когато независимите медии бяха потиснати, но не и забранени, публичните протести бяха наказвани, но не с дълги присъди затвор, и високопоставен враг на Кремъл като Навални можеше да продължи да ръководи антикорупционна фондация и да говори срещу несправедливостта.

Но след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Кремъл стана месояден. След инвазията са образувани почти 300 дела само за "дискредитиране на руските въоръжени сили". В наши дни всичко, което е необходимо, за да получи човек показен процес в Русия, е да рецитира антивоенно стихотворение. Трагедията на деспота е, че битката никога не свършва. Колкото повече показни процеси скалъпва един режим, толкова повече трябва да провежда, за да държи хората под контрол. Колкото повече репресии търпят хората, толкова повече репресии са необходими, за да се избегне обратната реакция. Колкото повече кръв се пролива, толкова повече кръв трябва да се пролее. Няма крайна точка, няма финална линия за авторитарен човек като Путин. Той трябва да задържи властта днес и след това да го направи отново и утре. Следователно е разумно да се предположи, че в навечерието на следващите фалшиви президентски избори в Русия през март, търпимостта на Путин към несъгласието е на най-ниското ниво за всички времена.

Да, очаква се изборите да протекат без проблеми и смъртта на Навални вероятно е привлякла повече внимание, отколкото изявленията му от затвора някога са привличали, но остава възможното убийството да е косвено. Същата логика би се приложила към отравянията на руско-британския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия две седмици преди президентските избори през 2018 г. Нито една от жертвите не представляваше непосредствена заплаха за Путин и смъртта им привлече много негативно международно внимание. Но Путин трябваше да изпрати послание: "Врагове, пазете се!".

И тестото отново изпълни тавата.