Пиянски оргии бележат слабата работа на ДС и РУМНО, дядото на Крум Зарков пиел от две чаши едновременно

4 декември 1973 г. Кап. Цветан Станимиров, зам.началник отделение в отдел 14 на ПГУ-ДС, влиза в квартирата на един бъдещ историк, днес вече покойник, за да проведе вербовката му за секретен сътрудник по линия на културно-историческото разузнаване. В рапорта кап. Станимиров описва случката така:
"В 9.00 часа позвъних в квартирата му. Той ме чакаше. Посрещна ме много скромно и учтиво. Веднага постави на масичка бутилка водка" (Архив на Комисията по досиетата, Лично дело на агент "Кардам", ф.1, а.е.3071, л.19). Този фрагмент (с бутилката водка в 9 часа сутрин) от вербовката му за агент на ДС може да послужи като сублимат на един много сериозен проблем, който е съществувал сред агентите, кадровите служители и секретните сътрудници на ДС и РУМНО – пиели са като за последно. И ако при агент "Кардам" фрагментът оставя известно двусмислие (все пак не се разбира от рапорта дали бутилката е изконсумирана), в много други документи от разсекретените архиви на тези служби виждаме истинска алкохолна вакханалия.

Някогашният водещ на "Панорама" и говорител на служебното правителство на Огнян Герджиков -  Иван Гарелов - е сред особено настоятелните любители на чашката в ДС. Както се разбира от личното дело на въпросния нахалник - същият Гарелов е бил и с особено слаб ангел, след като се заразява с трипер пак по време на обучението си в школата на КГБ в Москва и това е допълнителен мотив да бъде изритан от службата.

Пиянската история, която му струва кариерата в репресивните органи на НРБ е следната - в края на 60-те години на миналия век Гарелов е приет на служба като кадрови офицер в I-во Управление на ДС (както се е казвало ПГУ-ДС тогава). Успява да се задържи за по-малко от година. Точно склонността му да си попийва в неумерени количества и слабият му ангел са причината за скоропостижния край на тази негова кариера като кадрови служител на комунистическото външнополитическо разузнаване.

Как се случва това ли? На 19 декември 1967 г. младши лейтенант Иван Гарелов е назначен за служител на I-во Управление ДС, а на 1 септември 1968 г. е изпратен в разузнавателната школа на КГБ. Ето какво пише в рапорт полк. Паско Тодоров, старши на спецкурс "Б"- гр. Москва до началника на I-во Управление ДС: "Др. Началник, във връзка с поведението на слушателя Иван Гарелов донасям: в началото на септември м.г., след напиване в кафе "Лира", гр. Москва, същия си е загубил личния паспорт...Въпреки дадените обещания Гарелов и след това на няколко пъти се напива. Характерното за него е това, че много бързо се опива и в такова състояние не може да контролира действията си".

Помните ли в началото на 90-те години един много нахален и досаден бивш служител на Държавна сигурност, именуващ се Минчо Минчев. Досаждаше катадневно, колчем някой му поднесеше микрофон пред устата. През 1990 г.  стана един от създателите на Общонародния комитет за защита на националните интереси. Интересно е, че всички бивши служители на комунистическите репресивни служби се загрижиха за "националните интереси" след като падна тоталитарния режим, но преди това до един се кълняха във вечна дружба с КПСС и СССР. От личното му кадрово дело обаче разбираме, че освен тази двуликост на принципите, преди 10 ноември той е имал и сериозни прегрешения, свързани с алкохолни изпълнения.

За какво става дума? На 2 декември 1979 г. слушатели от шестмесечния езиков курс по турски език в школата на ДС ст. лейт. Минчо Минчев от РУ-Крумовград, старшина Валентин Вадилев – ГКПП-Русе и ст. серж. Филип Филипов – ГКПП-Свиленград посетили ресторант "Лукс" на Централна гара в София. Към 23.00 ч. почерпени достатъчно, за да им паднат задръжките, те потърсили таксиметрова кола, за да се приберат в школата. В същото време обаче в района на гарата имало много граждани, които също обикаляли в надежда да открият такси. Под ръководството на ст.лейт. Минчев, тримата  започнали да търсят друг начин, за да вземат такси, без да спазват установения ред. Нашият човек потърсил съдействието от дежурния диспечер, с ултимативното настояване да му осигури кола.

Диспечерът обаче не пожелал да приеме с достатъчна степен на ангажираност "заповедта" на великия ДС-арски офицери отказал. Тогава Минчо Минчев прибягва до един много изтъркан, но ужасно втръснал ни номер, който ДС-арите ползваха - той показал служебната си карта и казал, че му е необходима кола за изпълнение на неотложна служебна задача. Дежурният диспечер повторно му отказал. Ст. лейт. Минчев нагрубил длъжностното лице и се отправил за съдействие към постовия милиционер на централна гара, като показал служебната си карта и отново заявил, че на трима служители от ДС е необходима кола за изпълнение на неотложна задача (Архив на Комисията по досиетата, Лично кадрово дело на Минчо Генов Минчев (ЛКД), л.15).

Постовият милиционер старшина Валентин Георгиев от II-ро районно управление не повярвал, поради което и не оказал съдействие. Ст. лейт. Минчев нагрубил старшината и настоял да отидат в районното управление, за да се оплаче от неговата постъпка. В районното не го вземат насериозно и това кара тогавашният интернационалист (и последващ "националист") да заеме позата на обидено лице. Случаят е докладван на началника на факултет "Държавна сигурност" в школата на МВР и Минчо Минчев, заедно с двамата му сподвижници по чашка са наказани със "строго мъмрене".

Как приключва кариерата му в ДС ли? С рапорт до министъра на вътрешните работи от 13 март 1986 г., в който пише "Другарю министър, моля да бъда освободен от органите на МВР по следните причини: 
1. Страдам от стенокардия
2. Нервната ми система е много изострена". Има защо да му е изострена нервната система – в същия ден директорът на Окръжното управление на МВР-Кърджали ген. Ат. Кадирев издава заповед за наказание на Минчо Минчев за "неетично отношение, липса на колегиално чувство и грубо нарушаване на Заповед № I р-66/27.07.1976 г. за организацията на деловодството и осигуряване режима на секретност при работа със секретни и явни документи в органите на МВР". 

Дядото на днешния народен представител и зам.-председател на ПГ на "БСП за България" Крум Зарков, Леонид Кацамунски, който след годиин ще оглави ГСУ-ДС, също е засечен в алкохолни изцепки. Апропо, Кацамунски не е дядо по кръв на Зарков. Майката на Крум, Ани Заркова, всъщност е доведена дъщеря на Леонид Кацамунски от втората му съпруга Екатерина Касабова, зъболекарка от Велинград, впоследствие служителка на МВР в санаториума в Банкя. Но това е друга история.

Нека продължа със запоите на Кацамунски. Те се случват не кога да е, а по време на пътуването му влак до Висшата школа на МВР-СССР-Киев, където на петмесечно обучение са били изпратени 25 служители от МВР. Преди заминаването на групата курсантите взели решение и събрали  375 лева. Били закупени над 150 бутилки различни напитки – ракия, коняк, мастика и др. За закупуването на напитките е бил натоварен подполковник Миню Тодоров от транспортна милиция – Русе, който е бил заместник-партиен серкретар на курса. Той закупил напитките, опаковал ги в пакети (кашони) и били натоварени във влака в Русе. Освен купеното и занесеното общо за групата, почти всички носили отделно лично питие – отново коняк, ракия, мастика, водка и т.н.

В справката, която описва тази алкохолна вакханалия специално и поименно е споменат подполковник Кацамунски, началник отдел "Криминален" при Софийско градско управелние – МВР, за когото е установено, че е качил на влака личен запас от 5 кашона или 50 бутилки с твърд алкохол. Още при пътуването във влака започват да се черпят и "придобили насторение". Вече към Плевен подполковник Кацамунски бил доста подпийнал, колегата му капитан Папалезов в Русе влязал в разправия с румънските контролни органи, а на гара Букурещ слязъл на перона, където свирел акордеонист и пожелал да танцува, но набързо бил прибран във вагона от колеги-курсанти.

Пристигайки в Киев, в българската група във Висшата школа към МВД там се оформила стабилна група от солидни пиячи. Подполковник Кацамунски, майор Ценкулов и капитан Папалезов – и тримата от София били настанени в една стая. При тях най-често се пиело и вдигало шум (Архив на Комисията по досиетата, Лично кадрово дело (ЛКД) на Леонид Атанасов Кацамунски, л.9-11). Провеждали са чести надпивания, в резултат на които се стигнало до ясното разбиране, че най-много носи на пиене подполковник Кацамунски.  Капитан Папалезов попивал от уменията на опитния пияч, но слабо звено в тази група останал майор Цекулов, който като се напиел и започвал да буйства.

Подполковник Кацамунски демонстрирал трикове, които били запазена негова марка. Като например, демонстрирал, че може да пие от две чаши едновременно, с което събирал очите на свидетелите, чинно описващи тези му таланти в доносите си. При изпращането на групата за Киев като служебен отговорник е бил утвърден полковник Грозев, началник-отдел "Криминален" при ОУ на МВР-Смолян. Когато веднъж полковник Грозев направил бележка на Леонид Кацамунски, че много се пие до късно в стаята му, подполковникът го напсувал.

Друга вечер подполковник Кацамунски е засечен солидно почерпен на в школата, повръщал, а на сутринта бил със синьо петно около окото, което колегите му разчели като знак, че е от удар – сбиване с някого. Той обаче се опитал да се измъкне с инфантилното обяснение, че вината е на гардероба – ударила го една от вратите му. Както пише в справката " това обяснение не се приема от колегите му за правдоподобно." И наистина, кой би приел за правдоподобно подобно обяснение!

 
В РУМНО също не са си поплювали. Десетки са случаите на кадрови служители и секретни сътрудници, които са злоупотребявали сериозно с алкохол и често са поставяли на карта легендата, с която са пребивавали на задграничните им мисии. Един от тях е оперативният работник Стайко Христов, който след завършването на Школата за подготовка на кадри е изпратен като помощник на военния аташе на НРБ в Белград. Но още в школата, през юни 1976 г. извършва сериозно дисциплинарно нарушение (употреба на алкохол) и влиза в пререкания с милиционери, за което е наказан с "предупреждение" за непълно служебно съответствие по служба и с "порицание" по партийна линия.

Крайно неприемлив гаф, свързан със злоупотреба на алкохол допуска през 1989-90 г. оперативният работник "Ботев". Това е псевдоним, зад който се крие заместник-резидентът на РУМНО в Истанбул, Спас Спасов. Същият Спасов беше преди няколко години координатор на НФСБ за област Враца. ОР "Ботев" е проявявал трайна психическата лабилност (така е описано в няколко атестации, заповеди и докладни записки състоянието му), която се пренася и в семейството му. Напразни останават усилията на резидента да върне ОР към нормален ритъм на живот и работа. С изпадането в силна депресия зачестяват и неадекватите в дадени ситуации реакции и безотговорното му поведение, което постави под риск оперативната дейност, семейството му и самия него.

Така се стига до 12.01.1990 г., когато след пореден скандал в семейството и употреба на алкохол, ОР "Ботев"  шофира служебния автомобил и предизвиква пътно-транспортно произшествие. По свидетелство на съпругата му, което е потвърдено и от няколко други присъстващи на случката, за кратко време през този ден ОР"Ботев" изпил около половин бутилка уиски и започнал обичайните обвинения към съпругата му, че е "сринала бъдещето му", заплашил я, че ще се застреля, или ще погълне лекарства, вайкал се, че всички били против него и т.н. За да предотврати последиците, тя се опитва да го спре и след като не успява се втурва след него с детето и се качва в колата. ПТП-то става при завой, намесата на турската полиция за малко да го разконспирира, поради което той изпаднал в още по-крайно възбудено състояние. След завръщането им в дома той се държал грубо със съпругата си й нанесъл удар в лицето. След което се свлякал на пода на стаята и заспал, а дъщеря им седнала до него.

Спирам дотук, защото ако продължа би трябвало да напиша поне студия за безобразията на шушлеците от ДС и РУМНО. Заплащането на тези типове е било 3-4 пъти по-високо от това на нашите родители, които все нещо построиха в "народната" република, докато копоите от ДС и РУМНО си живееха като крезове. И тогава, и сега го правят. След  десети ноември страната ни беше разграбена с изключителното ноу-хау на крадльовците от комунистическите служби и мисля, че справедливост ще има само, когато ги натиснем и накараме да върнат награбеното. И преразглеждане на пенсиите им – позорно е същите, които ограбиха държавата ни и съсипаха живота на поколения българи, да живеят в пъти по-добре от родителите ни, които се трудеха денонощно през тъмните години на тоталитарната диктатура.