Според доклад от ноември 1989 г. на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов, през 70-те и 80-те години на миналия век, когато България е управлявана от тоталитарен болшевишки режим, милиони българи са живеели под социалния минимум.
При определяне на величината на социалния минимум през 1978 и 1987 г. е използван потребителски набор („кошница“) от над 1400 стоки, платени услуги и други парични разходи за задоволяване на минималните потребности на член от избрани домакинства.
Справка към доклада, разработен от над двадесет водещи икономисти и статистици по онова време, социалният минимум за работещи през 1978 г. е 142 лв., а през 1987 г. – 209 лв. Съответно тези числа за подрастващите са 75 лв. през 1978 г. и 111 лв. през 1987 г. Социалният минимум при пенсионерите е бил през 1978 г. 71 лв., а през 1987 г. 99 лв.
В същото време средномесечната заплата според официалната статистика на Националния статистически институт през 1978 г. е била 157,25 лв., а през 1987 г. – 234,33 лв.
Простата аритметика показва, че за да живее над социалния минимум едно четиричленно семейства е трябвало да има доход над 434 лв. през 1978 г. и над 640 лв. през 1987 г. Дори двамата родители да са получавали средна и над средната заплата, то те и децата им са били под този социален минимум.
Съдете сами - ето документи от различни регионални архиви, където се съдържат в добър вид докуметалните масиви от хиляди предприятия. Анализът на заплатите на заетите в различн ипроизводства показва, че мнозинството от тях е получавало доходи, значително под установения в горния поверителен доклад социален минимум.
Ето какво показват документите, не измислиците тип "Една жена ми каза":
1. През 1977 г. средната месечна заплата в стопански комбинат "Декотекс"-Сливен е 137, 6 лв., или годишна 1652 лв.
4. През 1988 г. книжар в книжарница е получавал 150 лв.
Тези документи напълно разрушават силно разпространената в наши дни митология по този въпрос, разпространявана години наред от прокомунистическите среди.
.JPG?s=244510)
.webp?s=86111)
.webp?s=86111)
