Почина последната оцеляла от лагера в Белене жена - Цветана Джерманова

В годините след излизането от лагерите намира препитание с работа на строителни кариери или в минния сектор

Цветана Джерманова
Цветана Джерманова Източник: Скрийншот видео кадър

На 95 години почина Цветана Джерманова - последната оцеляла жена от лагерите в Босна и Белене. Цветана Джерманова е родена на 20.03.1928 г. в село Лесковец, област Перник в петчленно семейство. Баща ѝ е занаятчия. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в Батановци. В периода 1942 – 1946 г. учи в Пернишката девическа гимназия и след завършване кандидатства специалност "Агрономство" в Софийския университет, но не я приемат, тъй като няма одобрението (характеристика) на комунистическата власт. През 1957 г. завършва Минен техникум – Перник. Впоследствие работи на различни административни длъжности. 

 

От 1946 г. се увлича по идеите на анархизма. След отказа да ѝ бъде позволено да учи в университет заедно с Любомир Джерманов и Мария Доганова решават да организират среща на младежи анархисти от Югозападна България в местността "Китка" край Гигинския манастир. На организираната през 1946 г. среща се събират предимно младежи от селата Лесковец и Косача. Групите от Перник, Радомир и София са спрени от полицаи на гара Батановци, а тези от с. Бегуновци – от Брезнишката полиция.

 

Цветана Джерманова
Цветана Джерманова Източник: Скрийншот видео кадър

На 16 декември 1948 г. е арестувана при акция срещу анархистите в България, няколко дни преди V конгрес на Българската комунистическа партия. Изпратена е лагера за принудителен труд в Босна (Силистренско). Остава там в периода януари 1949 г. – декември 1951 г. През декември 1951 г. е преместена в женската част на лагера в Белене (лагер "Щурчето"), където остава до 20 април 1952 г.

 

През 1948 г. се омъжва за Любомир Джерманов (р. 1925., също анархист). Двамата, заедно с децата им, са многократно разселвани от комунистическата власт. В годините след излизането от лагерите намират препитание с работа на строителни кариери или в минния сектор.

 

Намирането на работа в минния сектор е една от малкото възможности, защото работата е неатрактивна, трудна, властта винаги е имала дефицит в осигуряването на мотивирани и добри работници в този бранш. По този повод Цветана казва: "Тук работеха хора от цяла България и повечето от тях властта определяше като неблагонадеждни и врагове на народа. Бяха дошли тук, защото във вътрешността нямаше работа за тях".

Още от "Документи и архиви"

Захарий Стоянов: Хората на руския цар са твърде близки с нагайката, с жандарската логика, с шпионската нравственост и с

Разбирате ли, бе хора божи, че тай дипломация (руската, бел. ред.) не желае българско княжество, а задунайский български край, или друго подобно нещо

Прочетете повече прочетете повече

"Война и силен алкохол". Росстат отчете рекорден спад в продължителността на живота на руснаците след пандемията

Последният път, когато имаше по-силен спад, беше по време на Ковид пандемията през 2020 г., а преди това през 2000 г., отбелязва демографът Алексей Ракша

Прочетете повече прочетете повече

Георги Раковски: Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата

Нейната (на Русия, бел. ред.) цел всякога е била да им (на българите, бел. ред.) разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си

Прочетете повече прочетете повече

Пьотър Чаадаев за Русия: Диво варварство, след това грубо суеверие, по-нататък чуждоземно владичество, жестоко и унизите

Принадлежим към онези от тях, които сякаш не влизат като съставна част в човешкия род, а съществуват само, за да дадат незабравим урок на света, заявява той

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени