Почина последната оцеляла от лагера в Белене жена - Цветана Джерманова

На 95 години почина Цветана Джерманова - последната оцеляла жена от лагерите в Босна и Белене. Цветана Джерманова е родена на 20.03.1928 г. в село Лесковец, област Перник в петчленно семейство. Баща ѝ е занаятчия. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в Батановци. В периода 1942 – 1946 г. учи в Пернишката девическа гимназия и след завършване кандидатства специалност "Агрономство" в Софийския университет, но не я приемат, тъй като няма одобрението (характеристика) на комунистическата власт. През 1957 г. завършва Минен техникум – Перник. Впоследствие работи на различни административни длъжности. 

От 1946 г. се увлича по идеите на анархизма. След отказа да ѝ бъде позволено да учи в университет заедно с Любомир Джерманов и Мария Доганова решават да организират среща на младежи анархисти от Югозападна България в местността "Китка" край Гигинския манастир. На организираната през 1946 г. среща се събират предимно младежи от селата Лесковец и Косача. Групите от Перник, Радомир и София са спрени от полицаи на гара Батановци, а тези от с. Бегуновци – от Брезнишката полиция.

На 16 декември 1948 г. е арестувана при акция срещу анархистите в България, няколко дни преди V конгрес на Българската комунистическа партия. Изпратена е лагера за принудителен труд в Босна (Силистренско). Остава там в периода януари 1949 г. – декември 1951 г. През декември 1951 г. е преместена в женската част на лагера в Белене (лагер "Щурчето"), където остава до 20 април 1952 г.

През 1948 г. се омъжва за Любомир Джерманов (р. 1925., също анархист). Двамата, заедно с децата им, са многократно разселвани от комунистическата власт. В годините след излизането от лагерите намират препитание с работа на строителни кариери или в минния сектор.

Намирането на работа в минния сектор е една от малкото възможности, защото работата е неатрактивна, трудна, властта винаги е имала дефицит в осигуряването на мотивирани и добри работници в този бранш. По този повод Цветана казва: "Тук работеха хора от цяла България и повечето от тях властта определяше като неблагонадеждни и врагове на народа. Бяха дошли тук, защото във вътрешността нямаше работа за тях".