Преди век Александър Стамболийски печели "приза" за корупционер № 1

04.07.2021г.

Откраднал десетки милиони, не подбирал валутата

aleksandar stamboliiski **Източник: Wikimedia Commons**

Сподели

Антон Тодоров

Когато през есента на 1915 г. България влиза в Първата световна война, тя бързо изпада в тежка стопанска криза, довела до скок на цените и изчезване на много от потребителските стоки. Развихрилата се спекула трябвало да бъде ограничена по някакъв начин и поради това през август 1916 г. правителството създава със Закона за стопанските грижи и обществената предвидливост Централен комитет, местни комитети и общински управления за стопански грижи и обществена предвидливост. Посочените институции представляват автономна система от смесени административни правни и стопански образувания, изпълняващи държавно-административни и стопански функции. Те имат за цел да регулират всички области на икономиката. С този закон се нормират цените на всички стоки от първа необходимост. Също така се предвиждат мерки за контрол на вноса и износа. Засилва се санкционната уретба - създава се специална съдебна санкция към Централния комитет за стопанска грижа и обществена предвидливост.

Книгата на Ради Радев, в която той бичува корупцията **Източник: Zonanews**

Местният комитет за обществена предвидливост в София взема решение захарта да се продава по 2,50 лв. за килограм. Въпреки тези мерки столичният кмет Ради Радев, който идва на власт на вълната на остра антикорупционна риторика, започва целенасочено да отпуска захар на подбрани търговци. След това захарта е препродавана спекулативно с надценка от 5 до 8 лв. на килограм и всеки от търговците е давал на Радев между 3000 и 5000 лева комисиона след всяка успешна операция. След като на 21 юни 1918 г. правителството на В. Радослав пада и на негово място идва нов кабинет, начело с Александър Малинов, една от първите обявени задачи е борбата с повсеместната корупция. Започва процес и срещу софийския кмет Ради Радев. На 24 юли 1918 г. той е признат за виновен, че е нарушил служебните си задължения по време на тежка продоволствена и обществена криза. Съдът го осъжда на 2,5 години строг тъмничен затвор и го лишава от граждански и политически права за 5 години. подадената от Радев жалба до Военния касационен съд не дава никакъв резултат. Присъдата е потвърдена и влиза в сила. На 15 август той е закаран в Централния затвор. След година той е помилван и освободен.

Ради Радев, кмет на София в периода 1915-18 **Източник: Софийска община**

През 1916 г. кметът-народняк на Кюстендил Димитър Манчов е отстранен поради същите причини, които са в основата на процеса срещу неговия софийски колега. Манчов е предаден на военен съд за нередности и злоупотреби на ръководената от него общинска комисия за стопански грижи и обществена предвидливост (Георгиев, Ст., Кметовете на Кюстендил (1878-2003 г.), Кюстендил, 2003, стр. 50). Злоупотреби и корупция са регистрирани през тези години и в Разград, където казусите отново са свързани с комисията за стопански грижи и обществена предвидливост. Тук сред незаконно забогателите има и немалко военни (Христов, Д., Икономиката на Разград и неговия административен район през Възраждането и капитализма, изд. Г. Бакалов, Варна, 1989, стр. 187). Далавери с общински имоти и търгове, водещи до солидни загуби за общината водят до отмяна на решения на Общинския съвет на Варна през 1920 г. (Дряновски, Б., Кметовете на Варна (1903-1923 г.), ч. 2, изд. Славена, Варна, 2011, стр. 222).

На антикорупционната вълна след краха на България в първата световна война се мята Александър Стамболийски и получава властта. Само да не си помислите, че не е бъркал в кацата? Съвсем не, направо е гребял от нея. За по-малко от четири години в периода 1919-1923 г. той открадва според оценката на Данаил Крапчев "несметно количество пари". Не подбира валутите. В личната му каса се трупат левове, франкове – швейцарски и френски, долари, марки, леи, австрийски шилинги, злоти, форинти и каквато валута още се сетите. Заключението на комисията, която е натоварена в края на юни 1923 г. от Министерството на финансите и Централното управление на БНБ да разследва произхода и размера на намерените суми и ценности при обиска в дома на бившия министър-председател Ал. Стамболийски в с. Славовица, в къщата му в София и в краварника му до София е, че те надминават в български левове сумата 70 милиона. Освен това в края на 1922 г. и в началото на 1923 г., в съдружие с Ст. Калъчев, Стоил Стефанов, К. Муравиев и Крум Попов, Стамболийски явно или анонимно е взел участие и е броил огромни суми при покупката на следните имоти в София: печатница "Витоша" на бул. "Дондуков"; едно място от 863 кв. м. на бул. "Дондуков", купено от Ст. Ванев за 503000 лв.; зданието на д-во "Графика" на площад Славейков, купено за 4500 000 лв,; имота на ул. "Витошка" № 17, купен от Русенската сконтова банка за 2600000 лв.; участвувал е с най-голямо количество дялове в акционерното д-во "Победа" и пр. (Дружбашкия режим. Документи. Александър Стамболийски № 2. Издание на Комисията за преглеждане архивите на бившите министри, С.1923 г., с. 30-47).

Стамболийски, Ал. Димитров, Д.Георгиев и Григор Бояджиев в Централния затвор **Източник: Wikimedia Commons**

Трудно е да се отговори колко е внесъл Стамболийски и в чужди банки, това още не е установено и един Господ знае дали ще може да се установи. Според различни оценки става дума за десетки, а в "Бялата книга", която подготвя първото правителство на проф. Александър Цанков след 1923 г. откраднатата сума е оценена на стотици милиони левове. Над 12 млн. франка прибира Александър Стамболийски само по "Деклозиеровата афера", в която също участва. Гигантската корупция събаря задръжките (доколкото ги е имало изобщо) и сред много от неговите съпартиици – от 4 млн. франка, които бюджета отпуска на Стамболийски и компания, за разходване по изпълнението на Ньойския договор, е открадната почти цялата сума. Парите са "изпрани" през Швейцария и после се завръщат в България и настава голямото купуване на имоти, автомобили, бижута, ценности, предприятия.

Безспорно е, че другарите комунисти, пребоядисани на социалисти и разградските клептократска "десница" нищо ново не са измислили и нищо старо не са забравили. Различни са само мащабите. Но в схемите имат солидни и много изобретателни учители сред различни представители на преддеветосептемврийската политическа класа в България. Управлението на Александър Стамболийски изпреварва небългарските комунисти и в още нещо – БЗНС е първата партия в историята ни, която прави решенията на своите конгреси със статут на закони. Добавете и сопаджийте от т.н. "оранжева гвардия" и ето че получавате една "мека" диктатура. Едва ли са случайни думите на Стамболийски, че ако трябва да предаде властта на някой, най-склонен е това да са комунистите. Гарван гарвану око не вади – сигурно от подобни практики и нагласи се е пръкнала тази българска поговорка.

Вижте още

Още от "Документи и архиви"

Водещи новини

Последни новини

Най-четени