През 1975 г. циганите-комунисти в цялата "народна" република са едва 458 души

В спомените на д-р Найден Найденов, приятел и сътрудник на министър-председателя Иван Багрянов (1 юни 1944 г.-1 септември 1944 г.) има следния потресаващ епизод:
"10 септември 1944 г. 
При мен в мястото, където се крия от вчера, дойде майка ми, силно разтревожена и разплакана. Помислих - случило се е нещо лошо в къщи. Прониза ме мисълта: дали не са ме подирили да ме задържат и като не са ме намерили, взели са баща ми. 
- Защо плачеш майко, какво се е случило у дома? - запитах тревожно. 
Мама разбра, че съм силно притеснен, дойде при мен, погали ме по косата и ми отговори:
- Няма нищо лошо в къщи, сине! Не се тревожи! Ще ти разкажа защо плача. Мъчно ми е, много ми е мъчно. Плача за България, за нещастна България...
Тя седна до мен, въздъхна тежко и започна да ми разказва:
- Тази сутрин отидохме с баща ти да отворим магазина (баща ми имаше магазин за деликатеси и риба на ул. "Пиротска"). Из града се движат на групи младежи с шмайзери в ръка, надавайки дивашки викове...Понеже на магазините имаше накичени червени знамена, аз поставих на нашия трикольорното знаме. Бях се изправила на вратата, за да наблюдавам какво става на улицата. В това време откъм църквата "Св. Никола" се зададе голяма група младежи, между които имаше и няколко цигани. Те надаваха някакви зверски викове и размахваха над главите си шмайзери и ножове. Като дойдоха пред нашия магазин, забелязали трикольора, спряха се и започнаха да се нахвърлят върху мен с ругатни. Някои извикаха: "Къде ви е червеното знаме? Веднага да свалите този буржоазен парцал!" Не се уплаших! Напротив, много спокойно им отговорих, че това не е никакъв парцал, а националното знаме, символът на България. Казаното от мен ги озвери и те се нахвърлиха още по-стръвно. От групата се отдели един висок циганин, откачи знамето, начупи пръта му, разкъса плата на парчета и го захвърли на средата на улицата. Младежите нададоха тържествуващ вик и замачкаха с крака знамето. 
Какъв позор, сине! Циганин свали националния трикольор и се гаври с него!...
- Ех, майко, та какво друго си очаквала? Ти добре знаеш, че комунистите са безотечественици. Нима има значение за тях, че под това знаме са мрели с песен на уста хиляди български синове, творящи на бранни полета свободата и обединението на нашия народ? 
- Всичко друго съм могла да предполагам, но това - никога! Когато зверовете се наситиха да мачкат народната светиня, продължиха по пътя си, надавайки истеричните си дивашки викове. Насред улицана остана знамето – разкъсано, измачкано, осквернено! Взех парчетата, изтупах ги и ето – тук са!" (Д-р Найден Найденов, Спомени с Иван Багрянов, Изд. къща Галик, 2002, стр.146-147).

Така започва комунистическата диктатура в България – с поругаване на държавните символи. Фактът, че в конкретния случай това е направено от циганин, които са се присъединили към комунистическите шайки, е само детайл, не правило. Апропо, през целия 45-годишен период на комунистическа диктатура, циганите ще останат силно индиферентни към идеологическите глупости на БКП, затова и членовете на тази партия сред тях ще останат пренебрежимо малцинство. Циганският въпрос в народната република се изразява в друго и то не е ценностна привързаност на циганите към идеологията на БКП. Дори в средата на 70-те години на миналия век, броят на циганите-комунисти в отделните окръзи се колебае межда едноцифрени и двуцифрени числа, както може да се види от поверителния доклад "Някои проблеми на работата сред циганското население у нас", изготвен от Информационно-социологическия център при ЦК на БКП. И това при положение, че броя на циганите във всеки окръг е четири- и петцифрени числа.

Поверителните документи от архива на ЦК на БКП сочат, че циганите в Благоевградски окръг по това време са били 10 489 души, от които комунисти са едва 45. В Бургаски окръг от 17308 цигани, комунистите са едва 5. Врачански окръг - 18593 цигани, от тях 129 са членове на БКП. Във Велико Търново населението от цигански произход е 7324, от които няма нито един комунист. Същото е положението в Габрово и Кюстендил - съответно 3151 към 0 и 6600 към 0. Във Видински окръг към 1975 г. е имало 10126 лица от цигански произход и само един от тях е член на БКП. В Михайловградски окръг по това време има 20068 жители от цигански произход, а от тях едва 5 са членове на БКП. Идентична е картината и в останалите окръзи.

 Тоталитарния режим ще похарчи огромни суми публични пари, за да се опитва да прилага елементи на социално инженерство към този етнос и никога няма да постигне дори задоволителни резултати.  Нито в образоването им, нито в приучаването към системен труд, нито спад на традиционно високите нива на престъпност сред този етност. Това показват фактите, каквото и да говорят днес за политиката на БКП по циганския въпрос. Един от основните изводи, в цитирания по-горе доклад на ИСЦ при ЦК на БКП е, че "циганите са обособени в компактни маси - живеят в отделни махали и квартали. Много малка част от тях е разпръсната сред българското население. Оттук идват и трудностите в работата по благоустрояването, възпитанието и изобщо по цялостната работа сред циганското население. Нужно е разсредоточаване на циганското население сред българското население".

Това е в средата на 70-те години. По-възрастните от Вас ще си спомнят, че горе-долу по това време започнаха масови опити за "разсредоточаване" на циганите и настана катаклизъм с национални размери. И до днес помня как на хиляди цигани раздадоха с предимство апартаменти и те нанесоха цялата си кавалкада от коне, прасета, кокошки и т.н. в тях. Паркетите бяха изгорени, а от терасите на апартаментите се подаваха глави на магарета и други нечифтокопитни. Когато тоталитарния реежим падна, тези цигани в мнозинството продадоха апартаментите и се върнаха в гетата, които съществуват от времената на комунизма – не се заблуждавайте, че "демокрацията" ги е създала. В поверителните документи, предназначени някога само за върховеет на тоталитарната държава, има още цял куп данни, факти, числа и изводи, които са крайно нелицеприятни за днешните прокомунистически носталгици.

През всички 45 г. на народната република прирастът на циганското население е в пъти по-висок от този на българското и турското такова. В средата на 60-те години се случа нещо, което рязко катализира този процес. През 1966 г. е постигнато най-ниското равнище на раждаемост в България.Броя на абортите превишава броя на ражданията (Димитър Аркадиев, Растежът на населението на България: от зората на историята досега, Унив.изд. "Св.св.Кирил и Методий", В. Търново, 2016, стр. 149). Комунистическата власт е в паника и започва панически действия. Какви са те? Най-важната и с далеч отиващи последици е приемането през 1968 г. на Указа за насърчаване на раждаемостта. Той поставя основата на това, което днес продължава с още по-големи темпове – раздаването на пари на калпак и обхващане на десеткихиляди циганските деца в мрежите от социални заведения, с което публичните финанси се натоварват непомерно. С Разпореждане 2071 на Министерския съвет от 02.11.1961 г. започва изграждането на нови училища-интернати и пансиони за циганските деца. Десет години по-късно на пълна обществена издръжка в тях са настанени около 30 000.

Тези мерки снижават смъртността сред циганските деца от 5-6 пъти повече (от тези с български етнос) през 50-те години до 2 пъти в края на 70-те. Традиционно високият естествен прираст на циганското население скоро достига още по-големи размери. По данни от 1970 г. той е 17,5 %, а в отделни окръзи той е дори два пъти по-висок – Благоевградски – 36 %, Кърджалийски – 27 %, Михайловградски – 31 %, Старозагорски – 30 %. Прирастът на българското население по това време е 5,6%. Още в средата на 70-те години циганите са близо 10 % от населението във Видински окръг, 8,5 % от населението на Михайловградски окръг и  10 % от населението на Сливенски окръг. В Плевенски окръг средногодишният прираст на циганското население по това време е 20 %, при 4,2 % за целия окръг, т.е. близо пет пъти повече!

Друг извод в поверителните документи на ЦК на БКП сочи, че "циганското население е с относително ниска култура и образованост". Причините – невъзможност да се обхванат в системата на задължителното обучение и втора причина, която е отбелязана като особено важна – "големи трудности се срещат в работата по усвояването на учебния материал от тези деца". Набляга се на лошия пример, който техните родители им дават – "умствен и физически мързел, безгрижие, сдобиване съссредства по нетрудов път, подтикване към ранно стъпване в брак и пр." Някои от Окръжните комитети на БКП считат, че е целесъобразно децата-циганчета да се приемат с предимство в детските заведения. Много ми е интересно, тези които ни проглушиха ушите с "мерките на НРБ за интеграцията на циганите" как биха погледнали на подобна мярка днес. А и не само те. В края на режима заключенията на МВР като това по-долу са масови:
МВР, Соф.градско у-ние, Рег. № 13620, 24.11.1988 г. 
БЮЛЕТИН № 40
за получени по-характерни сигнали и данни за подривната дейност на противника и провежданите мероприятия от Управление Държавна сигурност по линиите на 06 У-ние-ДС

В ж.к. "Филиповци" имало много деца, които не учели. Този факт бил отминаван без внимание от обществеността, родителите, които не пращали децата си на училище, не били санкционирани. Много деца отсъствали безпричинно от учебните занятия и нивото на техните знания било крайно незадоволително. Читалището в квартала фактически не развивало никаква дейност. То било затворено, а назначените служители само получавали възнаграждение. Немалка част от населението в жк "Филиповци" не била ангажирана с работа в държавни предприятия и учреждения, имало и много хора, които търгували незаконно със спиртни напитки, цигари и други стоки". Край на цитата. Забележете, това е една година преди Тодор Живков да падне от власт.

В един обобщаващ доклад на Георги Георгиев, член на ЦК на БКП и председател на Комитета за държавен и народен контрол в края на 1989 г., малко след свалянето на Живков, е написано следното:
"Постъпващите на работа млади хора с незавършено основно и средно образование са близо 40 на сто от контингента на трудовите ресурси на възраст до 29 години".

Тези данни са разгромяващи за днешните апологети на комунистическа България и за съчинителите на митове какво ни била отнела демокрацията. Не си мислете също, че високата престъпност сред този етнос е само днешен проблем. Ето какво пише в документите на ЦК на БКП:
"Основната част от извършителите на кражби, убийства, изнасилвания, хулигански деяния и други аморални прояви от различните окръзи са от средата на циганското население". Оказва се, че циганската престъпност не е рожба на демокрацията, а тежък факт и в годините на "светлия" комунизъм – габежи, побоища, изнасилване на старици и деца. Ето дословно, какво се съобщава в секретните справки на Народната милиция:
"МВР Секретно! Главно следствено управление, Рег. № II-2196, 05.07.1988 г. 
ОБЗОРЕН БЮЛЕТИН 
за дейността на следствения апарат през м.юни 1988 година

Във Велико Търново е образувано следствено дело срещу Марин Михайлов – 38-годишен, от гр. Килифарево, овчар, от цигански произход, който на 13.06.1988 г. в землището на града умъртвил Севдалина Стефанова – 8-годишна, от същия град.... Срещу Васил Алексиев – 18-годишен, от цигански произход, който в гр. Горна Оряховица изнасилил 86-годишна самотноживееща гражданка".

МВР, Секретно! Главно следствено у-ние, Рег. № 3996, 07.12.1988 г.
ОБЗОРЕН БЮЛЕТИН
за дейността на следствения апарат през м.ноември 1988 година
В отдел Следствен-Велико Търново се води предварително следствие срещу Красимир Пушков – 28-годишен, осъждан, неполагащ общественополезен труд, с възстановено име, който изнасилил и удушил в дома й в с. Комарево 77-годишната, самотно живееща Невена Пантелеева".

В секретния "Отчет за 10-годишния период от изграждането на Главно следствено управление – МВР и основните резултати от дейността на следстнвения апарат през 1988 година" дословно е написано следното:
"Рязко увеличение бележат изнасилванията на възрастни жени и грабежите на самотно живущи граждани...беше заловен извършителят на общо 21 изнасилвания на самотно живеещи жени в Североизточна България". Това е 28-годишният В.К., с цигански произход, безделник, многократно осъждан за криминални престъпления, изнасилил 21 жени в Русе, Велико Търново, Плевен, Стражица, Попово и Гурково. Във Враца е задържан 40-годишния Андрей Арсов, многократно осъждан, безделник, баща на 6 деца, за убийство с цел грабеж на 85-годишната Нелика Ручовска в село Добролево, община Бяла Слатина.

Това е тъжната и много нелицеприятна истина за онова време. Документите доказват, нищо не е било такова, каквото ви го представят днес. Ваше право е дали да се оставяте да Ви лъжат и занапред или да прогледнете отвъд митовете и заблудите.