Проф. Петко Ст. Петков, ВТУ: Досега не сме видели и чули третомартенец, който да е готов на разговор само с факти и аргументи, с уважение към чуждото мнение и нехулещ и неругаещ различното от неговото разбиране за националния празник

Проф. Петко Ст. Петков, Великотърновски университет
Фейсбук

В помощ на неродоотстъпниците, които са готови на всичко за каузата си, подсказана им от друг, който даже не се и преструва вече, че ги използва за бъдещия си популистки партиен проект.

Само факти, само документи. Само дълго критата и съзнателно манипулирана историческа истина - в изображенията и в коментарите ми.

Никой не смята да "заличи" Трети март, който същите хора, които обявили днес "движение", както и управляващата им половин век и ръководена отвън партия, НЕ БЯХА ОТЛИЧИЛИ ДОРИ КАТО ОФИЦИАЛЕН ПРАЗНИК ОТ 50-ТЕ ДО 80-ТЕ ГОДИНИ НА 20 ВЕК.

Никой не предлага случайна историческа паметна дата за национален празник, а най-общобългарският, най-почитаният, най-отдавна таченият ден 24 май, който НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА 3 МАРТ, той просто го превъзхожда по критериите за национален празник. Той отдавна е общонароден ден, посветен на реален и доказан БЪЛГАРСКИ ПРИНОС И БЪЛГАРСКА ЦИВИЛИЗАЦИОННА ЦЕННОСТ, ПОДАРЕНА НА СВЕТА.

Ако въпросните неродоотстъпници се наредят на трибуните до официалните лица на 6 и 22 септември тези дни, т.е. на два от сегашните само официални, но с основание много почитани празници на Съединението и Независимостта, защо не пледират за честване и на наложения през 1990 г. без никакво допитване и референдум 3 март на истинската му дата през 1878 - 19 февруари. Та да се знае какво има за национален празник днешната република България - ДЕНЯТ НА ВЪЗКАЧВАНЕТО НА ПРЕСТОЛА НА РУСКИЯ ИМПЕРАТОР АЛЕКСАНДЪР ВТОРИ, чиято роля в процеса на създаване на новата българска държава никой не отрича, но все пак не той е символът на България. Тъй както е известно, че същият руски император в условията на реална, но непълна окупация само на част от българските земи /защото почти половината територии на въобразеното санстефанско княжество България си остават под османско управление - Варненско и Шуменско, почти цяла Македония и др. - виж картата в коментарите/ е посочил за български княз да бъде избран предпочитаният от него Александър Батенберг, който в знак на благодарност вече като княз Александър Първи с един от първите си укази, който издава на 9 януари 1880, превръща денят на възшествието на престола на чичо си в един от официалните празници /но не по-важен от другите, сиреч не национален/. Александър Първи е достоен мъж, той е най-обичащият българите и България български княз, благодарен на чичо си и Русия, но все пак - с мяра. И свален от българския престол с организиран отвън държавен преврат през 1886 не защото не е добър княз или защото работи против Русия, а защото скършил хатъра на завистливия си и нескопосан братовчед и самодържец Александър Трети!!!

Неговият много далечен и "бледен" наследник по длъжност - председателят на Държавния съвет на Народна република България Петър Младенов, организирал в съгласие с Москва и заедно с други все висши кадри на додесетоноемврийската власт свалянето на Тодор Живков през 1989 - издава набързо указа от 27 февруари 1990, с който без никакво обсъждане, камо ли референдум, налага за първи път от 111 години за най-официален, сиреч национален празник денят на възшествието на руския цар Александър Втори 19 февруари/3 март, който затова е избран от Н. П. Игнатиев за дата на подписване на нищонезначещия от международноправна гледна точка предварителен /нито първи, нито последен/ санстефански мир.

Кое не е ясно? Коя историческа истина се "заличава", ако 3 март остане ВАЖЕН ОФИЦИАЛЕН ПРАЗНИК /какъвто дори не беше от 1953 до 1988/, а истинският национален, сиреч общобългарски от 1851 досега, 24 май, бъде официално признат за национален?

Тактиката на желаещите референдум днес е прозрачно ясна. Те не отговориха на десетките покани за сериозна, научна, т.е. с аргументи и пред широка аудитория, дискусия по темата за официалните и националния празник. Вместо това, тъй като основателно нежелаещите 3 март да остане натрапен от десетоноемврийските манипулатори национален празник, не са единодушни в избора си за 24 май като такъв, а предлагат и 6, и 22 септември, третомартенците се надяват гласовете им в евентуален референдум да се разсеят в различни посоки и анти-24-майците третомартенци да покажат че са повече. Някои социологически агенции вече се опитват да им помагат на база по-малка от 1000 души, но не и чрез експертна и публична дискусия.

И дори не се притесняват, че всички са еднопосочни чуждофили, ама били неродоотстъпници и крещят ли, крещят, и наричат, и хулят. Какво хулят - 24 май. Пък били неродоотстъпници?

Досега не сме видяли и чули третомартенец, който да е готов на разговор само с факти и аргументи, с уважение към чуждото мнение и нехулещ и неругаещ различното от неговото разбиране за националния празник. Ами елате да се срещнем в реална дискусия, ама не в едно радио-предаване, а гарантирано обективна. И никак не се срамуват, че наричат желанието на стотици хиляди хора, почитащи над 170 години 24 май, "американска политика". Че и Раковски и Левски слагат под третомартенското знаме. Пфу, то бива и бива, ама чак такова изнасилване на историята не бива.

Няма да стане така. Все ще трябва да седнете на масата за дискусия. На масата пред камерите, не на площада с манипулираните "маси".

Или вие вече сте направили сценария с "Няма да позволим!" и вдигнатия юмрук като нещо подобно на 1886, 1923, 1934 или 1944? А познайте какво не ви достига за такава противоконституционна дързост.