Разсипникът Огнян Дойнов и неговото прахосническо творение "Рьоперверк"

Антон Тодоров

Една от знаковите фигури в този ключ на разсъждения е комунистическият престъпник Огнян Дойнов. Роден е в гара Бов, Софийско. Баща му Нако Дойнов е бил член на БКП, железничар. Майка му също е била член на БКП и е работила като учителка. Дядото на Огнян по майчина линия, Леваков, е бил доста заможен човек - имал е вила в Чамкория и дюкян в Самоков.

Като ортодоксален комунистически функционер, Нако Дойнов един от организаторите на нелегална железничарска конференция, заради която е арестуван и уволнен. Със съпругата си Костадинка Дойнова се настаняват през есента на 1935 г. в железничарските жилища на гара Бов. Там се ражда второто дете на Дойнови – Огнян. Паралелно с това комунистическият функционер Нако Дойнов започва да учи в Свободния университет, докато се преместват да живеят в един железничарски вагон, който надписват отвън като "Вила Латинка". Иронично е, че след много години синът им Огнян Дойнов ще заживее на улица със същото име, улицата, на която през есента на 1996 г. ще бъде убит неговият конкурент в партийната йерархия Андрей Луканов.

През 1950 г. Огнян Дойнов е приет с първия випуск в току-що откритото в Ловеч първо средно училище за изучаване на чужди езици. В България вече е наложена болшевишката диктатура, Нако Дойнов вече е на работа в Държавната планова комисия, а семейството вече живее в широк и удобен апартамент на бул. "Толбухин". При болшевишките управления е така –законните собственици се гонят и ликвидират, а на тяхното място "комисарите" на новия ред настаняват семействата си. В името на "равноправието", "справедливостта" и "свободата" се извършиха най-големите престъпления срещу човечеството. Семейство Дойнови са съучастници в това.
През 1954 г. Огнян Дойнов е приет да следва в МЕИ-София, специалност "Топлотехника". Завършва през 1959 г. и веднага започва работа в Министерството на транспорта. Когато баща ти е важна клечка в Държавната планова комисия, какво по-естествено от това от студентската скамейка да скочиш веднага в някое министерство. Връзките бяха най-важното нещо по време на болшевишката диктатура в България и патронът на Огнян Донев, адашът Дойнов, максимално се ползва от това. През лятото на 1960 г. Огнян Дойнов се запознава с бъдещата си съпруга Елена, с която сключват гржадански брак на 31 декември 1960 г. По това време той работи като старши инженер в отдел "Благоустройство" при софийски Градски народен съвет и отговоря за топлофикацията на София.

От 1962 г. Огнян Дойнов вече е в Министерството на външната търговия, управление "Внос", а от следващата година е директор на кантора "Внос на кораби" във външнотърговското дружество "Техноекспорт"-София. През пролетта на 1965 г., едва на двадесет и девет години, става директор на ВТО "Корабоимпекс". През октомври 1965 г. е изпратен като заместник-търговски представител в Токио. През 1970 г. се завърща и постъпва на работа като съветник в Министерския съвет, а от есента на 1973 г. – като съветник в Държавния съвет. С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 6 октомври 1973 г. Огнян Дойнов е назначен за помощник на диктатора Тодор Живков.

Оттук-нататък кариерата на Огнян Дойнов се развива с главоломна бързина. През следващата, 1974 г., той става завеждащ отдел "Промишленост и транспорт" при ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет. През 1976 г. Дойнов е избран за член на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП. През 1977 г. става член на Политбюро, а от 1981 г. – министър на машиностроенето. От 1986 г. е председател на Стопанския съвет на Министерския съвет. Огнян Дойнов е генератор на някой от най-грандоманските и неефективни проекти на комунистическия режим, загробили страната и българите с милиарди за десетилетия напред.

Огнян Дойнов е в основата и на източването на стотици задгранични дружества, който се създават под негово ръководство от средата на 70-те години. В своите спомени той лъже, когато твърди, че повечето тези дружества били работили на печалба преди 10 ноември 1989 г. Документалната истина е точно обратната – повечето от тях са били тотална щета, налагало се е да се влагат десетки милиони в тях, които са изтичали в нерентабилни производства, в губещи сделки и лош мениджмънт.
Нека дезавуираме безсрамните фантасмагории на комунистическите номенклатурчици за чуждестранните дружества с българско участие като разкрием документалната истина за едно от знаковите, "Рьоперверк" (Германия), която е скрита в автентичните документи, който съществуват в архива на поверителните деловодства на Министерски съвет и Министерството на финансите. Сред тези документи има доклади до най-високите нива на комунистическата държава от 1987 г. на директора Алекси Алексиев, в които е написано следното:

                                                                                "До

                                                                                Заместник-председателя на

                                                                                Министерски съвет и

                                                                                Председател на Стопанския

                                                                                съвет

                                                                                Др. Огнян Дойнов

                                                                                ТУК

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

от инж. Алекси Сергеев Алексиев –

директор на дружество "Рьоперверк" – ФРГ

Относно: Доставка на автоматична линия за механична обработка за дизелов двигател "Перкинс" за СО "Двигателостроене" – Варна

Др. Дойнов, по силата на договор №2756201 на дружество "Рьоперверк" бе възложена доставката на автоматична линия за механична обработка на цилиндров блок за дизелов двигател "Перкинс" на обща стойност 27 919 550 ДМ. (…) Към днешна дата е извършено единствено частично плащане на аванса в размер на 14,64% от общата стойност на договора, равняващи се на 4 088 785 ДМ, вместо 13 959 775 ДМ. В същото време в "Рьоперверк" сме извършили разходи за реализирането на тази доставка, както следва (…) общо 6 159 081 ДМ. (…) За да обезпечи доставките в договорените срокове, до момента дружеството "Рьоперверк" е финансирало със заеми за оборотни средства в повече от получената предплата 2 070 296 ДМ. (…) Неизпълнението на договорните условия изправя дружество "Рьоперверк" пред пълна неплатежоспособност и се създават условия за обявяване на служебен фалит. До края на годината предстоят плащания за експедиции, както следва (…) общо 12 082 343,15 ДМ, за които също не са осигурени необходимите средства…".

През същата 1987 г. Бюрото на Министерския съвет взема решение капиталът на Дружеството да се увеличи от 11 100 000 германски марки на 20 000 000 германски марки. А ето какво е становището на БНБ за планираното увеличение на капитала:

БЕЛЕЖКИ

към проекта за решение за увеличаване

на основния капитал на дружество "Рьоперверк" – ФРГ

От материалите се вижда, че финансовото състояние на дружеството е нестабилно. Допуснато е забавяне на обращаемостта на оборотните средства, увеличено е незавършеното производство, реализирани са загуби…" В протоколния запис от обсъждането на предложението за увеличаване на капитала на Дружеството от постоянната междуведомствена работна група по заповед №Р-2 на МС от 5 януари 1987 г. изрично е записано, че се "обръща внимание на председателя на СО "Металхим" др. Илия Гунчев, на председателя на СО "КАТП" др. Ненко Горанов и на директора на дружеството "Рьоперверк" др. Алекси Алексиев за ежегодната загуба в работата на дружеството и им възлага да предприемат срочни мерки за преодоляване на това състояние и за недопускане на отрицателни резултати в дейността на дружеството".

Продължаваме с разобличителните документи за истинското състояние на чуждестранното дружество с българско участие "Рьоперверк", което загробва 100 млн. щ. долара държавни пари. Вижте какво пише в докладна записка на Илия Гунчев, председател на СО "Металхим", Ненко Горанов, председател на ССО "КАТП”, Ганчо Начев, председател на НПО "Технология на металите", Румен Георгиев, председател на БСИ "Минералбанк" и Нено Митев, генерален директор на ТД "Машиноекспорт", които са съдружници на дружество "Рьоперверк" – ФРГ:

"През целия период [1981–1987 г.] финансовото състояние на дружество "Рьоперверк” е нестабилно. Недостигът на собствени средства създаваше непрекъснат платежен дефицит." А сега черешката на тортата –Алекси Алексиев, който е зам.-генерален директор на ТД "Машиноекспорт" и директор на "Рьоперверк" – ФРГ, през 1987 г. пише доклад до генералния директор на ТД "Машиноекспорт" и координатор на сдружение "Рьоперверк" Нено Митев.

Вижте какви са собствените му констатации в този доклад:

"Икономически резултати

Загубите на 100 ДМ продажби от 12,6 през 1984 г. намаляха на 11,3 през 1985 г. Независимо от това абсолютният размер на недостига се увеличи от 4,944 х. ДМ на 5,498 х. ДМ. Негативният резултат през 1985 г. се дължи на няколко основни фактора:

- започване производство и въвеждане на пазара на стругове ЦПУ ВТ 311/ВТ 400. За да наложим този нов продукт на пазара и изместим частично конкуренцията, бяхме принудени, независимо от високите показатели и качества на машината, да предлагаме същата на по-ниски цени. В годината бяха произведени и продадени общо 82 струга. Средната им продажна цена беше приблизително равна на цеховата себестойност. Поради това от всяка една машина сме губили средно около 30 х. ДМ. Общата стойност на загубата от този продукт е 2,460 х. ДМ;

- през годината започна да функционира и дъщерната ни фирма в САЩ – "Рьоперверк Инк”. За създаването й, развитието на мрежа за продажби и издръжката й бяха изразходвани средства. Само заемите, които ние предоставихме, възлизат на 200 980 щ. долара.

- фонд "Работна заплата” само за конструктивните отдели е 3 944 767 ДМ реализираният оборот е недостатъчен, за да покрие изцяло разходите за развойна дейност."

Това е истината за прехваленото чуждестранно дружество "Рьоперверк", което комунистическите номенклатурчици се надпреварват да ни дават за пример. Не знам дали забелязвате най-важната информация в горния документ – че всеки продаден струг или друга металообработваща машина носи само загуба на  фирмата. Оттук се получава феномен, който съществува и в много други социалистически предприятия и външнотърговски дружества – колкото повече произвеждаш, толкова по-зле, защото генерираш по-големи загуби, които някой трябва да покрива. И тези загуби обикновено се покриват със заеми – от един период нататък основно от частни западни банки. Ето още един доклад на инж. Алекси Алексиев, директор на "Рьоперверк", до Огнян Дойнов:

                                                                                "До

                                                                                Заместник-председателя

                                                                                на Министерския съвет и

                                                                                Председател на Стопанския

                                                                                съвет

                                                                                Другаря Огнян Дойнов

ДОКЛАД

от Алекси Алексиев – директор на дружество "Рьоперверк" – ФРГ

Другарю Дойнов, във връзка с изпълнението на т.2.2 от протокол №7 от 3.ІІ.1987 г. на Оперативното заседание на ръководството на Стопанския съвет за придобиване собствеността на фирмата "Гюскен" – ФРГ от български съдружници, моля да се имат предвид следните съображения:

От направените проучвания в първата половина на 1986 г. се установи, че поради нестабилното състояние на фирмата силната част от конструкторите напуснали предприятието. В резултат на това научно-техническият и развоен потенциал в настоящия момент е силно ограничен…" През следващата, 1988 г. резултатите на задграничното дружество "Рьоперверк" са толкова лоши, че се налага да бъде командирован финансов ревизор от Министерството на икономиката и планирането. Резултатът от проверката е "Докладна записка от Дочо Георгиев, гл. инспектор при Комитета за държавен и народен контрол, Ради Радев, финансов ревизор от ДФК, Веселин Бижев, гл. специалист от МВИМ, и Петър Дандалов, сътрудник от ММВИВ". Целта – проверка по дейността на задграничните дружества с българско участие на ТД "Машиноекспорт". Заключенията са смразяващи. Ето част от тях:

"Задграничните дружества, чийто координатор е ТД "Машиноекспорт", са изградени в продължение на 20-годишен период (от 1966 г. до 1986 г.). При създаването на дружествата е осигуряван минимално изискуемият основен капитал за тяхната регистрация, като не са предвиждани средства за създаване на материална база, развойна дейност и други. В повечето от случаите не са прогнозирани продажбите по група стоки или по стоки. Реализацията на направените прогнози и разчети за увеличаване продажбите на машиностроителна продукция чрез дружествата е 40–60 на сто от предвидените такива с изключение на "Булмак", ФРГ, където разчетите са надхвърлени. Така например, при разчет за износ чрез "Булмак – Норге” на машиностроителна продукция за 1–1,5 млн. вал. лв. годишно, извършената реализация по години е: за 1984 г. – 294 хил. вал. лв., 1985 г. – 310 хил. вал. лв., 1986 г. – 478 хил. вал. лв. и 1987 г. – 655 хил. вал. лв. За "Булмак – Свериге”, Швеция, при разчетен износ на машини за 1982 г. 350 хил. вал. лв. са реализирани продажби за 285 хил. вал. лв., а за 1983 г. при разчет 450 хил. вал. лв. реализацията е 202 хил. вал. лв. Подобно е положението и достигнатите резултати по отношение реализацията на дружеството "Мевет", Гърция, и "Корметал", Мексико. Горните данни показват, че състоянието на прогнозната дейност, както и нейната ефективност са незадоволителни. За да се регистрират задграничните дружества в съответната страна, са били необходими съответни валутни минимални средства под формата на основен капитал. За осигуряването на този основен капитал от страна на съдружниците от България са ползувани кредити в съответната валута. За периода на ползуването на получените кредити е допускано да не се правят винаги и навреме съответните погашения, поради неосигурени средства за това, като към 31.ХІІ.1987 г. са останали непогасени кредити, както следва: дружество "Рьоперверк", ФРГ, в размер на 8 674 769,93 ДМ, дружество "Софбим", Франция – 1 371 544, 74 фр. франка, дружество "Булмак", ФРГ – 139 070,72 щ. долара. (…) Продължава практиката от страна на производителите да се изпращат на задграничните дружества стоки, които не отговарят на изискванията по отношение на качеството. Изпращани са металорежещи машини с лош външен вид, нетрайна боя, лошо лаково покритие, неспазване на цветовия еталон – всеки завод има свой цвят, а в някои случаи дори и всяка машина, лошо обезмасляване, лошо балансиране и шум в скоростите, много течове и др. Незадоволително е качеството и на изпращаните металорежещи машини с цифрово-програмно управление (ЦПУ). В склада на фирмата "Булмак – Свериге”, Швеция, се намират два броя стругове СП 586. Единият е произведен от ЗММ – Сливен, а другият от Института по металорежещи машини – София. Разликата е била толкова голяма, че не може да се разбере, че това е една и съща машина. Производителите на машините и ТД "Машиноекспорт" не са изпълнявали качествено и срочно договорните си задължения към задграничните дружества. Неизпълнението в срок на договорните задължения от страна на българските доставчици на машини поставя дружествата пред редица финансови затруднения и води до плащане на неустойки на клиентите в чужбина, продажби на по-ниски цени и подбиване авторитета на дружеството. Фирмата "Мевет", Гърция, е платила глоба, поради това че на спечелен търг 7 струга вместо да се доставят през октомври 1986 г., са доставени през м. май 1987 г. Налице е трайна и тревожна тенденция плановите задания за износ чрез дружествата да не се изпълняват. За последните 4 години средното им изпълнение възлиза на 77 на сто, а за 1987 г. е 71 на сто. Основните причини за неизпълнението на плановите задания на дружествата, които се явяват и като основен проблем в тяхната работа:

- ограничена гама на изнасяните за задграничните дружества изделия – металорежещи машини, лагери, свързочни елементи, инструменти, което все още е резултат от неспособността на ССО производители да адаптират дейността си към изискванията на отделните пазари и изменящите се пазарни условия;

- доставка на изделия с ниски качествени показатели, което принуждава дружествата да поемат и извършват на място значителни по обем несвойствени разходи във валута за предпродажбена подготовка на изделията (предпродажбен сервиз);

- неизпълнение на договорите между дружествата и ССО, като не се изпълняват поръчките по асортимент, видове и структура на продукцията. Това принуждава дружествата да държат голяма складова наличност от машини с цел да се посрещнат нуждите на клиентите, но от друга страна води до утежняване на финансовото им състояние…;

• остър недостиг и липса на необходимия оборотен капитал за нормалната дейност на дружествата. За анализирания период (1983–1988) от страна на ТД "Машиноекспорт" и заводите производители системно не са изпълнявани задълженията по доставките на специфицираните металорежещи машини. За 1983 г. договорените количества машини са изпълнени едва 36 на сто, 1984 г. – 17 на сто, 1985 г. – 7 на сто, 1986 г. – 34 на сто. Поради горните причини "Рьоперверк" рядко е експедирала машините на клиентите си в потвърдените срокове. Не са редки случаите фирмата да удължава по 3–4 пъти сроковете на доставките и да понася загуби годишно на поръчки за 35–40 машини на стойност 1,6 млн. ДМ вследствие именно на голямата неритмичност в доставката на универсални стругове от българските производители. Получаваните машини във фирмата "Рьоперверк" от заводите на СО "КАТП" в повечето случаи не отговарят на договорните условия по отношение на качеството. Изпращат се машини с големи отклонения, дори от изискванията на БДС – недобре почистени скоростни кутии вътре от леярска пръст, вследствие на което боята се лющи и пада, недобра балансировка на вретената, зъбните колела и дистанционните пръстени имат отклонение по отношение успоредността на челата, недобра пасовка на моста към тялото и на шейна долна към супортната дъска, луфт между винта и гайката на преводите, някои от задните седла не покриват плоската направляваща на тялото, шум в скоростната кутия над допустимите норми и много други. Тези производствени пропуски водят до извършването във фирмата на непредвидени допълнителни доработки за повече от 150 часа (над договорените 126 часа за нормално изпълнение и 156 часа за специалното изпълнение) и до завишаване разходите за труд средно около 5000 ДМ за машина…".
  
  

  

  Това е истината за задграничните дружества и милиардите, изчезнали яко дим покрай тях. Трябва да признаем, че не всичко е плод на зла воля. Те толкова могат. Способността на комунистическите стопански номенклатурчици да трошат публични пари наистина няма аналог. Затова и днес се убеждаваме в това, когато техни протежета правят същото, но този път като "строители на капитализма".