Ричард Пайпс приживе: Защо Русия не може по никакъв начин да стане Европа 

Американският съветолог Ричард Пайпс е един от хората, които убеждават президента на САЩ Роналд Рейгън (Пайпс е ръководител на отдела за Източна Европа на Съвета за национална сигурност, а от средата на 70-те години съветва и ЦРУ) да предприеме възможно най-твърда и безкомпромисна политика срещу Съветите.

Пайпс, като експерт по руска история, уверява Рейгън и неговия екип, че Съветският съюз всъщност е много слаб и цялата му сила се основно в пропагандата и изнудването. Препоръките на Пайпс се оказаха верни: по-малко от 5-6 години по-късно Съветите се разпаднаха под тежестта на вътрешни и външни проблеми, провокирани, наред с други неща, от натиска на САЩ (от подкрепата за муджахидините в Афганистан до срива на цените на петрола).

Дори в зората на перестройката през 1987 г. Пайпс призова американците да запазят спокойствие и да не се очароват от реформите в СССР, съмнявайки се във възможността за реална промяна и възхвалявайки твърдата линия към СССР. Пайпс бе на мнение, че дори опозицията в Русия е част от нейната система и има малко общо със западните политици.

И даваше пример със Солженицин, с когото се познава: "Фактът, че "Святая Русь", която той си представяше във въображението си, не възникна веднага щом руското правителство изостави марксизма, много го разочарова. Неговата подклаждана от ненавист интелектуална нетърпимост, заедно с фанатизма му, го лишиха от правото му на величие. Той беше само лъжепророк, въпреки че показа голяма смелост да се противопостави на комунистическия режим, толкова фанатичен, колкото и него самия. Всъщност, той беше огледален образ на този режим. Когато режимът падна, това също стана". 

Zonanews публикува откъс от знаменитата книга на Пайпс "Двата пътя на Русия", в която той обяснява защо Русия не успява да осъществи прехода към европейско общество. Сред причините той посочва аграрното съзнание на руснаците, бремето на огромното пространство, законите като инструмент на държавата и вечният недостиг на пари в Русия:

"Има много традиции, заимствани от миналото. Бих искал да спомена един, свързан с търговската етика. Търговската етика, която сме наследили от Средновековието, учи, че от всяка сделка и двете страни, участващи в нея, трябва да се възползват, и двете страни трябва да имат изгода. Но руската култура е аграрна. А в разбирането на аграрната култура печалбата на единия е загуба на другия. В руската култура сделката е игра с нулев резултат.

Формите на политическите режими варират: има европейски и други правителства, а властта, която имат, и социалното благополучие, което предоставят, са различни. Но основният принцип е, че хората определят набора от правила за правителството, а правителството следва закона. И ми се струва, че вашето правителство трябва да адаптира тези правила, за да стане част от останалия свят. В противен случай винаги ще бъдете сами. Вие няма да принадлежите нито на Изтока, нито на Запада. И това не е привлекателен резултат за никоя държава.

Струва ми се, че Русия е твърде голяма държава. Вие никога не сте били в състояние да управлявате тази държава. Би било много по-добре, ако Сибир си се отдели, а вие сте само Русия. Разбира се, това е невъзможно. Но това е голям проблем за вас. Струва ми се, че никога не сте имали достатъчно финансови средства, за да управлявате добре такава (огромна, бел. ред.) държава.

През Средновековието, през седемнадесети и осемнадесети век, вашите губернатори са се изхранвали от своите земеделски участъци. До ден-днешен тази традиция продължава, защото продължавате да нямате достатъчно пари. Петър Велики, когато завладява Балтика, научава, че шведите харчат повече пари за укрепване на властта си там, отколкото Русия е харчила за цялата си империя. За да управляваш добре, за да няма корупция, трябва да имаш пари. Ако нямаш пари, не е нужно да си толкова голяма държава. Преди петнадесет години дадох интервю за руски вестник, в което казах, че Русия ще бъде по-добре, ако бъде малка страна.

Американците се нуждаят от малка Русия. Но дори и без Сибир, Русия все още ще бъде голяма. И още - руснаците като цяло не гледат на себе си като на руски граждани. Те се чувстват по-скоро граждани на малка общност. Това е семейството, място, където живеят техните роднини и приятели, но не и Русия като цяло. В Харвард имаше един професор, Михаил Карпович, който ни преподаваше руска история. Той разказваше как през август 1914 г. е бил в провинцията. Та е видял плакати, на които е пишело, че Русия е във война с Германия. Селяните се опитали да ги прочетат, а един от селяните му казал: "Извинете, изглеждате като интелигент. Означава ли този плакат, че нашето село също е във война с Германия?".

В САЩ преобладаващото мнение е, че всички хора са еднакви. Никога не съм приемал твърдението, че всички хора са равни, което от своя страна означава, че всички се раждат еднакви. Това винаги е било проблем, особено когато работех във Вашингтон за Рейгън. Когато твърдях в статиите си за Белия дом или в дискусиите с президента, че руснаците са различни, това беше посрещано с враждебност, защото се предполагаше, че означава, че ги смятам за по-нисши.

САЩ имат социален модел за това какъв трябва да бъде човек. Ако някой не е като нас, тогава той е по-лош от нас, по-нисш. Затова ме наричат русофоб. Руснаците обаче наистина са различни от нас. Дори ми е трудно да намеря нещо, по които руснаците и американците имат сходства.

Първо, руснаците са антиполитични. Те не се интересуват от правителството толкова, колкото ние (с изключение на някои интелектуалци.) Те вярват, че всички правителства са съставени от крадци, които използват позициите си, за да печелят пари за себе си. Това, разбира се, понякога е вярно, но не винаги е цялата истина.

Политиката означава много малко за руснаците. Те обръщат малко внимание на случващото се в Кремъл. Те не се дразнят от проблемите, които нас ни занимават. Например, изборите там са заменени с назначения, но това не вълнува никого, освен една много малка група. По мои изчисления прозападните хора съставляват едва 10-15% от общото население. Те са предимно добре образовани хора в големите градове.

Тази липса на политически интерес трябва да бъде взета предвид, тъй като тя позволява на правителството да си работи както си иска. Второ, руснаците са асоциални. Те не чувстват, че са част от руското общество, а само част от кръга на своите роднини и близки приятели. Те дори не се смятат за напълно руснаци.

Когато преди революцията запитвали произволен руски селянин какъв е той, той отговарял: "Аз съм руснак" или "Аз съм православен". Днес хората се определят повече от града, в който са родени: "Аз съм московчанин", "Аз съм жител на Санкт Петербург" и т.н. Всички американци, дори тези, които не отиват до урните, се определят като американци и членове на американското общество. Разбира се, американците се интересуват от това какво е тяхното правителство. Ако по някаква причина нашето правителство престане да съществува днес, например в резултат на земетресение, веднага би се появило двжение за възстановяването по най-бързия начин. Струва ми се, че това няма да се случи в Москва.

Що се отнася до колективизма, който уж е присъщ на руснаците, изобщо не наблюдавам колективизъм в Русия, защото руснаците, напротив, са големи индивидуалисти. И като пример за истински колективизъм можем да посочим САЩ.

Трето, също толкова важен е фактът, че те не знаят дали принадлежат към Европа или Азия. На въпроса дали са европейци, само малка част отговарят утвърдително - около 14%. Разбира се, те не се чувстват и китайци, монголци и т.н. Какви са те? Те са уникални. Това е резултат от многовековното възпитание под влиянието на  православната църква. Те започват да вярват, че са уникални дотолкова, доколкото Русия е била единственият православен център в продължение на много векове. Разбира се, всички религии твърдят, че те са единствените истински: католицизъм, юдаизъм и т.н., но в руския случай имаме уникална ситуация между държавата и църквата. След като турците превземат Константинопол, руската държава е единствената православна държава и гледната точка, че руснаците са уникални, е дълбоко вкоренена в тяхното подсъзнание. Те са единствената друга нация, освен евреите, които наричат земята си свята. "Русь Святая". Както Израел, Палестина. Никоя друга държава не прави това. А и Русия изпитва ужасни трудности да се определи към кого принадлежи.

Евразийството (формулирано от руските емигранти през 20-те години на миналия век) е толкова популярно днес, защото твърди, че руснаците принадлежат към някаква евразийска земя, която някога е била управлявана от монголите, а сега - от тях. И въпреки че много народи, населяващи тази територия, не са от славянски произход, евразийците не се отказват от твърдението си. Вярвам, че тази хипотеза няма основание, но е психологически приемлива за руснаците. Тази "уникалност" прави много трудно вземането на решения във външната политика.

Трябва да вземете предвид всички тези фактори, когато си имате взимане-даване с Русия. Струва ми се, че трябва да водим две политики по отношение на Русия. Помислете за тяхната чувствителност, когато е справедлива и я игнорирайте, когато е неоснователни. Не мисля, че трябва да им даваме зона на влияние, която те оспорват. Полша, Украйна, Грузия и т.н. са суверенни държави. Разбира се, Русия упражнява влияние върху тези страни, както и ние върху Централна и Латинска Америка, но тя не трябва да има империалистически амбиции. Не трябва да позволяваме това да се случи. Необходима е много предпазлива политика "да-не", на която сегашното американско правителство едва ли ще бъде способно.

Четвърто, Русия може да бъде управлявана само по автократичен път. Когато бях в Москва, бях поканен от легендарна фигура, г-н Сурков (Владислав Сурков, бел. ред.), в Кремъл. Той е, както знаете, идеологът на Путин и Медведев и много загадъчна фигура. Отидох да се срещна с него. Трябва да кажа, че той е много симпатичен и привлекателен човек. Той започна разговора с думите, че е прочел моя труд "Русия при стария режим". Това е книга, която публикувах през 1974 г., в която доказвам, че Русия винаги е била автократична. Сурков хареса книгата, защото тя затвърждава виждането му, че страната не е годна за демокрация. Имахме много интересен разговор по този въпрос.

Трябва да признаем, че рано или късно Русия отново ще стане автокрация. Мнозинството руснаци подкрепят това. Кои са най-популярните владетели в руската история? Иван Грозни и Сталин. Руснаците презират слаби управници като Керенски и Елцин. Руснаците чакат заповеди от правителството.

Лвов (Георгий Евгеньевич Львов, бел. ред.), първият министър-председател на Временното правителство, си спопня навремето как пратеници от провинциите идвали в Петроград за инструкции. Те не са разбирали нищо, когато той им е говорил за демокрация и самоуправление, изглеждали са напълно объркани. Руснаците не вярват, че могат да поемат инициативата сами.

Когато отивам в Русия, когато изнасям лекции, винаги казвам на руснаците: "Вие сте западняци, вие сте западняци, вие принадлежите на Запада, нямате друг избор! Не си уникален, не си азиатец. Вие сте западняци". Но това изисква постоянно напомняне. Поради това институциите на властта (в Русия, бел. ред.) трябва да се променят. Но нямам много надежда, че нещо от това ще се случи".