Русия остава такава, каквато е била описана преди 500 години от Сигизмунд Херберщайн

Петро Кралюк, украински философ
День

Името на Сигизмунд Херберщайн е известно само на тесен кръг историци. Той често се споменава в научни трудове, които се отнасят за Русия през XVI век. От съчинението на барон Херберщайн "Записки за Московия" се смята за първото описание на Русия, направено от чужденец. Както се казва, поглед отвън.

Херберщайн, който е на дипломатическа служба във виенския императорски двор, посещава два пъти Москва - през 1517 г. и през 1526 г. Знаейки славянските езици, той може да постигне директно разбирателство с московците. Впечатленията от тези пътувания са отразени в "Записки за Московия", които виждат бял свят във Виена през 1549 г. На следващата година във Венеция се появява ново издание на книгата. След това има многобройни издания на латински, немски и италиански език. Книгата се превръща в европейски бестселър.

Вероятно това е така не само защото описва екзотичната и непозната за Европа по онова време Московия. Херберщайн се е опитал да пише за тази страна по обективен, безпристрастен начин. Той дори е проявявал симпатии към някои московчани и им е помагал. Описаното от него обаче кара човек да се замисли за много неща. И колкото и да е странно, тази книга остава актуална и до днес. Най-малкото тя дава възможност да се разбере характерът на руснаците, в частност на техните управници.

Още в самото начало авторът говори за съществената разлика между Московия и страните, които сега обичайно наричаме Европа. "Сред земите - пише той, - просветени от тайнството на светото кръщение, тази страна се различава много от нас по своите обичаи, институции, религия и военни правила". Тази разлика не е изчезнала. И сега Русия, въпреки някои периоди на европеизация в своята история, съзнателно се противопоставя на Европа и демонстрира агресивно поведение, което е неприемливо за европейците.

В работата си Херберщайн многократно подчертава деспотичния характер на управлението на московските царе. Например за цар Иван IIІ той пише следното: "За бедните, потиснати от по-силните, достъпът до него беше забранен. По време на вечерите той често беше толкова пиян, че го обземаше сън. При това всички поканени все още седяха, поразени от страх, и мълчаха. След като се събуждаше, той обичайно избърсваше очите си и едва тогава започваше да се шегува и да проявява веселие към гостите".

Но въпреки своята огромна власт над поданиците си, царят демонстрирал робско подчинение спрямо татарите, от които всъщност зависел. Когато при него идвали татарски посланици, той покорно ги посрещал на входа на Москва, слизайки от коня си. Между другото, това, както и други свидетелства на Херберщайн, показват, че никаква Куликовска битка или "сражението" на река Угра (1480 г., бел. ред.) не слагат край на "ординското иго", както ни разказва руската историография. Още в началото на XVI в. Московия е зависима от татарските владетели. Всъщност тя остава в периферията на "тюркския свят".

В произведението авторът изяснява, че московците не са добри и умели воини. Когато има възможност да постигнат нещо във войната с хитрост и подкуп, те го правят. При Херберкайн по-специално четем следното: "Те рядко превземат градове с щурм, а след силен натиск по-скоро имат обичай да принуждават хората да се предадат чрез продължителна обсада, глад или измяна". Например Херберщайн, разказвайки за борбата за Смоленск, която се води между Московия и Великото литовско княжество в началото на XVI в., казва, че този град е превзет с подкуп. Дали не сме имали подобна ситуация в Донбас, когато руснаците подкупиха местните правоохранители и те мирно предадоха помещенията на полицията и СБУ на сепаратистите - в резултат на което много градове и територии станаха под контрола на последните.

В крайна сметка съвременната война не е непременно "гореща" война. Политическата и информационната война са не по-малко важни. И ние виждаме как руснаците превземат информационни и политически "крепости", като подкупват журналисти и политици в различни страни, включително в Украйна и на Запад.

Авторът на "Записки за Московия" има лошо мнение за издръжливостта на московската армия: "При първата среща те атакуват врага много смело, но не издържат дълго...". Той също така изтъква, че московците се сражават не с умения, а с количество: "Подготвяйки се да влязат в битка, те възлагат големи надежди на числеността, на това с колко голяма армия ще нападнат врага, а не на силата на войниците и не на най-добрата формация на армията." А военното оборудване, което използват, далеч не е най-новото.

Херберщайн подчертава още една специфична особеност на московското военно дело: "По това време московците отиват към Казанското царство както с морски сили, така и с конни войски, но се връщат със загуба, като губят много войници. Въпреки че владетелят Василий е бил много нещастен от резултатите от тази война, поданиците му винаги го хвалят, сякаш е постигнал победа. И макар че понякога половината от войниците се връщали у дома, все пак московците се преструват, че в битката не е бил загубен нито един". Не ни ли напомня това за сегашната ситуация? Вече е известно, че руските войски в Донбас имат доста големи загуби. Но на руснаците не им се съобщава за това. Нещо повече, те се преструват, че руските войски не се сражават в Донбас. Следователно няма никакви загуби.

Интересни разсъждения се откриват в съчинението на Херберщайн за "московската дипломация". Той пише следното: "...Ако при сключването на сделката някак си кажеш нещо или небрежно обещаеш нещо, те помнят всичко точно и настояват за изпълнение, но самите те не изпълняват това, което са обещали. И щом започнат да се кълнат и да дават клетви, знайте, че в това се крие коварството, защото те се кълнат с намерението да измамят и заблудят. Сравнете с Будапещенския меморандум от 1994 г., преговорите за Украйна и споразуменията от Минск.

Херберщайн отделя голямо внимание на въпроса за властта на московския монарх. Той отбелязва, че тази власт е абсолютна, и пише: "По властта, която има над своите поданици, той далеч надминава всички монарси на целия свят. Той потиска всички еднакво с жестоко робство, така че ако нареди на някого да бъде в двора му или да отиде на война, или да води някакво посолство, той е принуден да изпълни всичко това за своя сметка". Не напомня ли това на днешна Русия на Путин с нейния "абсолютен монарх"?

Херберщайн дава много примери за проявлението на абсолютната власт на московския владетел. Понякога тези примери изглеждат абсурдни и свидетелстват както за автократичното поведение на владетеля, така и за робското подчинение на неговите поданици. В крайна сметка авторът, неспособен да опознае тайнствената "московска душа", съкрушително заявява: "Трудно е да се разбере дали народът, поради своята грубост, се нуждае от тираничен владетел, или тиранията на владетеля прави самия народ толкова груб, безчувствен и жесток". Не може да се каже по-добре!

Херберщайн заключава: "Този народ намира повече удоволствие в робството, отколкото в свободата". И за да подкрепи това заключение, авторът дава многобройни примери.

Херберщайн говори и за обратната страна на московското робство. По-специално за продажността на съдиите, мързела, нежеланието за работа и пиянството. За последното четем следното: "Доколкото те (московците, бел. ред.) са въздържани в яденето, дотолкова пият навсякъде, където им се удаде възможност".

Всъщност, след като прочетете книгата на Херберщайн "Записки за Московията", започвате да осъзнавате, че Русия не се е променила много за 500-те години, изминали от написването ѝ. Въпросът е дали тя ще се промени.