Руснакът, който се навежда и гърчи като куче пред господаря си и ближе праха в краката му, се превръща в непоносим тиранин, когато получи предимство, пише английският дипломат Джайлс Флетчър преди почти половин хилядолетие

Джайлс Флетчър, английски поет и дипломат
"Of the Russe common wealth. Or, Maner of gouernement of the Russe emperour, (commonly called the Emperour of Moskovia) with the manners, and fashions of the people of that countrey", 1591 г., London
("За руската държава")

"(...) Що се отнася до техния нрав и качества, те (руснаците, бел. ред.) притежават известни способности, стига да имаха същите възможности за възпитание на ума в добродетели и познание като някои други народи. Тези възможности те биха могли да приемат от поляците и другите си съседи, но ги отхвърлят от гордост, смятайки собствените си обичаи за най-добри. Отчасти обаче техният начин на възпитание, лишен от всякаква ученост и благочестие, се смята от владетелите за най-подходящ за тяхното държавно устройство и начин на управление. Народът едва ли би понесъл това, ако веднъж бъде просветен и придобие по-добро разбиране за Бога и разумното управление.

Това кара императорите да потискат всички средства за усъвършенстване и внимателно да изключват всяко чуждо влияние, което би могло да промени техните обичаи. Това не би било толкова достойно за порицание, ако не се запечатваше в съзнанието на поданиците му. Защото както към тях самите се отнасят жестоко и грубо висшите чиновници и другите началници, така са еднакво жестоки и помежду си, особено към онези, които са по-ниски и подчинени. Така че и най-низшият и най-нещастен християнин, който се навежда и гърчи като куче пред господаря си и ближе праха в краката му, се превръща в непоносим тиранин, когато получи предимство. 

Поради това цялата страна е изпълнена с грабежи и убийства. Те не ценят човешкия живот. Случва се човек да бъде ограбен направо по улиците на градовете им, ако излезе късно през нощта, и никой не излиза от вратата на къщата си, за да го спаси, въпреки че чуват виковете му. Няма да говоря за невъобразимостта на убийствата и другите жестокости, извършвани сред тях, за които е трудно да се повярва, че са извършени от хора, особено такива, които се наричат християни.

Броят на скитниците и просяците им е почти безкраен и те са толкова измъчвани от глад и крайна нужда, че искат милостиня по жесток и отчаян начин, като казват: "Дай ми или ме заколи, дай ми или ме убий" и други подобни фрази. По това можем да се досетим какви са те към чужденците, щом са толкова неестествени и жестоки към своите. И все пак може да се съмняваме кое е по-голямо - жестокостта или невъздържаността, която цари в тази страна. Няма да говоря за нея, защото е твърде гнусна и несполучлива. Цялата страна е препълнена с всевъзможни грехове от този вид. И това не е чудно, след като няма закон, който да ограничава блудството, прелюбодейството и подобни нечистотии в живота.

Що се отнася до истинността на думата, руснакът в по-голямата си част не се интересува от нея, ако може да спечели, като излъже и наруши обещанието си. И наистина може да се каже (както най-добре знаят тези, които са търгували най-много с тях), че от голям до малък (с изключение на малцина, които едва ли ще се намерят) руснакът нито вярва на нещо, което казва друг човек, нито сам казва нещо, което заслужава доверие. Тези качества ги правят много омразни за всички техни съседи, особено за татарите, които се смятат за честни и справедливи в сравнение с руснаците. Някои, които са добре запознати с положението на двете страни, смятат, че неприязънта, която изпитват към руското управление, и техният начин на поведение са главната причина татарите все още да остават езичници и да не приемат християнската религия".

Превод: Zonanews